След десетилетия учените най-сетне доказаха, че най-големият европейски прилеп, големият вечерник, ловува и яде малки пойни птици във въздуха - на повече от километър над земята.
Изследователите са прикрепили към прилепите малки биологъри - (електронно устройство, прикрепено към животно, за записване и съхраняване на данни за неговото поведение, физиология и среда. С тях те записват изумителните пикирания и звуци от дъвчене по време на полет - свидетелства за хищничеството на прилепите спрямо птиците, отдавна подозирано, но никога не наблюдавано.
Най-големият прилеп в Европа не просто хапва малки птици – той ловува и ги улавя на повече от километър над земята и ги консумира още в полет.
Международен изследователски екип е разкрил как този огромен прилеп ловува и яде плячката си. Техните открития, публикувани в Science, разкриват изумителна история за нощни въздушни преследвания, прецизни атаки и насилие на хищника в пълен мрак.
Всяка година милиарди пойни птици мигрират между местата за размножаване и зимуване. Много от тях пътуват през нощта и на голяма надморска височина, за да избегнат хищниците през деня. Но летенето в тъмнина е свързано с други опасности, тъй като прилепите владеят нощното небе.
Полет с раничка на гърба
За да разберат тези неуловими ловци, учените ефективно проследяват най-големия европейски прилеп – големия вечерник (Nyctalus lasiopterus) – като оборудват летящите бозайници с малки "раници", съдържащи биологъри, разработени в университета в Орхус. Тези леки устройства измерват височината, ускорението, движението и звуците на прилепите (включително техните ехолокационни звуци), предоставяйки безпрецедентен поглед върху техните нощни ловни стратегии на повече от километър над земята.
Миниатюрен биологър, който се слага в раничката. Биологерът е разработен от професор Питър Теглберг Мадсен и доцент Марк Питър Джонсън от катедрата по биология в университета в Орхус и е довел до няколко научни открития. Кредит: Elena Tena
Данните разкриват, че прилепите се извисяват високо в нощното небе, за да открият и дебнат нищо неподозиращи птици. За разлика от насекомите, птиците не могат да доловят ултразвуците на прилепите и осъзнават опасността едва миг преди да бъдат хванати.
Успехът на прилепите зависи от мощни, нискочестотни ехолокационни звуци, които могат да откриват птици на големи разстояния. Когато се приближат до целта, прилепите издават бързи кратки звуци, сигнализиращи за последния етап на атаката.
Дръзки пикитания
Информацията, получена от биолозите, показва, че прилепите се спускат към плячката си с остри, високоскоростни пикирания, напомнящи изтребители в бой.
В две документирани преследвания, прилепите са пикитали съответно за 30 и 176 секунди, пляскайки с крила по-силно, утроявайки ускорението си и непрекъснато издавайки сигнали за атака.
Първият прилеп в крайна сметка се отказва от преследването си – птиците също са пъргави въздушни асове – но вторият успява след близо триминутно преследване, хващайки червеношийка близо до земята.
Микрофоните записват 21 сигнала за бедствие от червеношийка, последвани от 23-минутно дъвчене, докато прилепът лети ниско.
Атаката на прилепа, визуализирана от данни от биологъра. Големият вечерник се издига на голяма надморска височина, за да открие плячката си – пойна птица. След няколко минути вертикално спускане надолу, прилепът най-накрая хваща плячката си. Звукът е ускорен и повлиян от шума на вятъра. Поради това дъвчещият звук трудно се идентифицира. Кредит: Science, 2025; 390 (6769): 178 DOI: 10.1126/science.adr2475
В комбинация с рентгенов и ДНК анализ на птичи крила, открити под ловни зони, тези резултати потвърждават какво се случва след това: прилепът убива птицата, захапвайки я, премахва крилата ѝ (вероятно за да намали съпротивлението) и след това използва мембраната между задните си крака като торбичка, за да задържи и изяде плячката, докато е още във въздуха.
Изследователите откриват 12 крила на пойни птици в ловните територии на прилепите. От рентгенови снимки е възможно да се видят ясни следи от захапвания по раменната кост, а ДНК баркодирането разкрива, че следите от ухапвания принадлежат на големите вечерници. Кредит: Elena Tena
Умопомрачителни маневри
"Знаем, че пойните птици извършват невероятни маневри за избягване, като например усуквто() Laura Stidsholt е саягат от хищници като ястреби през деня – и изглежда използват същата тактика срещу прилепите през нощта. Удивителното е, че прилепите не само могат да ги хванат, но и да ги убият и изядат, докато летят. Птица като тази тежи около половината от самия прилеп – това би било все едно аз да хвана и изям 35-килограмово животно, докато тичам", обяснява доцент Лора Стидсхолт (Laura Stidsholt) от катедрата по биология в университета в Орхус.
Стидсхолт, водещ автор на изследването, е прекарала години в усъвършенстване на технологията за биологиране в изследванията на прилепите, което е довело до множество открития. Когато е завършила събирането и анализа на данни за този проект, тя е била постдокторант в Института за изследване на зоологически градини и диви животни "Лайбниц" (Leibniz-IZW) в Берлин.
25-годишна хипотеза е потвърдена
В продължение на десетилетия учените са подозирали, че някои големи видове прилепи ловуват малки птици по време на полет. Голяма част от тази работа е дело на испанския експерт по прилепи Карлос Ибанес (Carlos Ibáñez) и колегите му от Биологичната станция Доняна (CSIC) в Севиля.
Преди близо 25 години Ибанес открил птичи пера в изпражненията на големия вечерник и прекарал години в събиране на доказателства, че тези прилепи наистина убиват и изяждат птици.
Неговият екип е наблюдавал отблизо този неуловим горски вид, използвайки "умни" места за нощуване, оборудвани с антени за откриване на имплантирани микрочипове в прилепите. Системата проследява движенията, съхранява данни и изпраща сигнали до телефоните на изследователите в реално време.
Въпреки доказателствата, идеята, че прилепите могат да хващат птици във въздуха, е посрещната със скептицизъм, тъй като птиците могат да тежат почти наполовина от самите прилепи.
Заснемането на тези ловни акции се оказва невъзможно на тъмно. През годините изследователите са експериментирали с камери за нощно виждане, военни радари, балони с горещ въздух с ултразвукови записващи устройства и GPS тракери – опитвайки се да създадат инструменти, достатъчно леки за носене от прилепите.
Накрая, с новите миниатюрни биологъри от университета в Орхус - и точно когато Ибанес наближава пенсионирането си - екипът успява да регистрира голям вечерник, който ловува и яде птица по време на полет.
Прилепите се пускат в дивата природа с малки сензори за звук и движение, които могат да записват ловното им поведение в рамките на секунда. Кредит: Elena Tena
От съществено значение за опазването на прилепите
За съавторката Елена Тена (Elena Tena), слушането на записа е едновременно вълнуващо и отрезвяващо:
"Макар че предизвиква съпричастност към плячката, това е част от природата. Знаехме, че сме документирали нещо изключително. За екипа това потвърди нещо, което търсехме толкова дълго. Трябваше да го слушам няколко пъти, за да разбера напълно какво сме записали."
За щастие, тези прилепи не представляват заплаха за популациите на пойни птици. Големият вечерник е изключително рядък и застрашен вид в много региони поради загубата на горски местообитания.
Разбирането на поведението и екологията сега има жизнено важно значение за разработването на стратегии за запазване и контрол, които могат да помогнат да се защити един от най-необичайните нощни хищници на Европа.
Справка: L. Stidsholt, E. Tena, I. Foskolos, J. Nogueras, I. de la Hera, S. Sánchez-Navarro, J. L. García-Mudarra, C. Ibáñez. Greater noctule bats prey on and consume passerines in flight. Science, 2025; 390 (6769): 178 DOI: 10.1126/science.adr2475
Източник: After 25 years, scientists solve the bird-eating bat mystery, Aarhus University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Gunteer
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Християнин
Това е кралят на тиквите: Тиквата му тежи над един един тон
dolivo
Сахара очаква 75% увеличение на валежите до 2100 г.
dolivo
Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена