Мистериозен череп на гръцки хоминин е датиран на поне 286 000 години

Ваня Милева Последна промяна на 22 август 2025 в 00:00 92 0

Тази спелеотема е покрита от по-млади слоеве, най-младият от които е датиран на 228 ± 1 000 години (PE05a)

Кредит Journal of Human Evolution (2025). DOI: 10.1016/j.jhevol.2025.103732
Тази спелеотема е покрита от по-млади слоеве, най-младият от които е датиран на 228 ± 1 000 години (PE05a)

Датиран е почти пълен череп на хоминин от пещерата Петралона в Гърция, който озадачава изследователите от откриването му през 1960 г.

В мистерията на черепа от пещерата Петралона има поне две интригуващи неизвестни. Първо, макар че очевидно е от рода Homo, той е отчетливо различен както от неандерталците, така и от съвременните хора. Второ, датирането на черепа остава трудно за определяне - предишните оценки му дават възраст между 170 000 и 700 000 години.

В изследването публикувано в Journal of Human Evolution, изследователите представят нови датировки, извършени върху калцита, който е израснал директно върху черепа, което предоставя важна информация за възрастта на фосила.

Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото с шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

Използваното U-серийно датиране се основава на естествените свойства на изотопите на урана. Уранът се разпада на торий с точно определен период на полуразпад. Чрез измерване на съотношението уран към торий е възможно да се изчисли кога е започнал процесът, което дава атомно калибрирана начална дата.

В почвата непрекъснато се добавят екологични отлагания на уранови изотопи, което прави невъзможно използването на U-серията техника за датиране на самата пръст, тъй като тя представлява смес от периоди на полуразпад, които отчитат различни начални точки.

Но в пещерна среда е различно. Тук влагата минава през почвата, отнасяйки със себе си водоразтворими минерали, включително уран, но оставяйки тория. Ако тази влага се събере по стената на пещерата, тя може да се изпари, оставяйки следи от минерали и изотопи на уран без торий, образувайки слой от кора.

Местоположение на пещерата Петралона в района на Халкидики, Гърция. Кредит: Journal of Human Evolution (2025). DOI: 10.1016/j.jhevol.2025.103732

В рамките на слоеве от тези отложени корички, изотопите на урана продължават да се разпадат на торий, сега заключен на място от минералното находище в затворена система, което дава на всеки слой определена дата, при която е започнал процесът.

U-серийното датиране след това анализира съотношенията уран и торий в най-вътрешните слоеве на отлаганията, за да определи кога са се появили за първи път, давайки минимална начална точка за всичко, намерено отдолу.

Вземането на проби включва калцитното покритие върху черепа, както и спелеотеми и калцитни отлагания в различни пещерни локализации, камерата на мавзолея, където черепът е бил циментиран към стена, коридора, водещ до него, и допълнителни секции.

Спелеотемите са геоложки формации, които се образуват от богата на минерали вода, която капе или тече през пещери. С изпаряването на водата или загубата на въглероден диоксид, разтворените минерали се утаяват и натрупват, изграждайки формациите като сталактити, сталагмити и течни камъни.

Резултатите от калцитната кора върху черепа дават крайна минимална възраст от 286 000 ± 9 000 години. Ако първоначално е останал сух или покрит, черепът би могъл да е бил в пещерата много по-дълго, тъй като техниката за датиране може да определи само кога е започнало образуването на калцита чрез излагане на влага и изпарение. За да се изчисли максималната времева линия, възрастта на пещерните елементи става параметър по подразбиране.

Възрастта, определена от сталагмитния воал на стената на мавзолея, е 510 ± 29 хиляди години преди това на върха и минимум повече от 650 хиляди години преди това във вътрешността, което показва, че образуването на покритието на черепа е започнало доста след образуването на пещерата.
Стратиграфията в Дарданелския проход не показва сталагмитен под, по-стар от 410 ± 6 хиляди години, като по-млад слой е датиран на 228 ± 1 хиляди години преди това.

Възрастовите диапазони, получени от връзките между местонахожденията, са посочени като 539–277 хиляди години преди това, ако черепът е бил прикрепен към стената, или отлагане между 410 и 277 хиляди години преди това, ако не е.

Изследователите стигат до заключението, че хомининът от Петралона е част от отделна и по-примитивна група от Homo sapiens и неандерталците, като резултатите подкрепят съвместното съществуване на такива популации, наред с развиващ се неандерталски род в по-късния среден плейстоцен на Европа.

Справка: Christophe Falguères et al, New U-series dates on the Petralona cranium, a key fossil in European human evolution, Journal of Human Evolution (2025). DOI: 10.1016/j.jhevol.2025.103732

Източник: Mystery Greek hominin skull dated to be at least 286,000 years old, Justin Jackson, Phys.org

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !