Черепи от Украйна разкриват, че ранните съвременни хора са дошли от Изток

Ваня Милева Последна промяна на 13 ноември 2023 в 00:00 3859 0

Местоположението на археологическите обекти Буран Кая III (1), Злати Куун - Zlatý Kůň (2), Фурнол - Fournol (3), Сериня - Serinyà (4), Кремс-Вахтберг - Krems-Wachtberg (5) и Вестонице - Věstonice (6), чиито останки са анализирани в проучването. Показани с

Кредит ЕМ. Geigl, Fourni par l'auteur

Местоположението на археологическите обекти Буран Кая III (1), Злати Куун - Zlatý Kůň (2), Фурнол - Fournol (3), Сериня - Serinyà (4), Кремс-Вахтберг - Krems-Wachtberg (5) и Вестонице - Věstonice (6), чиито останки са анализирани в проучването. Показани са също един от анализираните фрагменти от череп и пробити мъниста, открити с костните фрагменти от обекта Буран Кая III, както и статуетките на Венера от Вестонице, Вилендорф и Дам дьо Брасемпуи (от дясно на ляво).

Как нашият вид, Хомо сапиенс, е пристигнал в Западна Европа?

Ново проучване, публикувано в Nature Ecology & Evolution, анализира два фрагмента на черепи, датиращи между 37 000 и 36 000 години, заключавайки, че нашите предци са дошли от Източна Европа и са мигрирали на запад.

Популацията на тези два индивида се е кръстосвала с неандерталците и с първите европейски Хомо сапиенс, които пристигат преди около 45 000 години и се смята, че заради мощен природен караклизъм са изчезнали и неандерталцитем, и първите анатомично съвременни хора в Европа.

Заедно с каменни инструменти и пробити мъниста от слонова кост на мамут, малки черепни фрагменти от двата черепа, намерени през 2009 г. в археологически обект в Крим, Буран Кая III, свидетелстват за присъствието на анатомично съвременни хора в Източна Европа. Екипът от френски и украински археолози успява да въведе протокол за вземане на проби със специални предпазни мерки, за да се предотврати замърсяването на фрагментите от съвременна човешка ДНК и да се идентифицира тяхната древна ДНК.

Полученият анализ позволявав да се установи обширен актуален модел на миграциите, взаимодействията и заместванията на популацията, която се заселва в Европа през горния палеолит, периодът от преди около 40 000 до -12 000 години, характеризиращ се с разпространяването на анатомично съвременните хора по света. Тези индивиди са най-старите представители на Западна Европа, които са се установили трайно в Европа и са оставили следи в геномите на днешните европейци.

(A)Пробито мънисто от слонова кост на мамут, открито в слоя с (B) костен фрагмент, анализиран в настоящото изследване. Кредит: ЕМ. Geigl, Fourni par l'auteur

Смята се, че те са се заселили в региона след ледниковия период, настъпил преди 40 000 до 38 000 години. Освен с изключително ниските температури, последният период е белязан и от изригването на супервулкан в района на Флегрейските полета близо до Неапол, което оставя Югоизточна и Източна Европа покрити с пепел. До ден днешен изследователите смятат, че последвалата екологична криза е унищожила както последните неандерталски популации, така и първите популации на Хомо сапиенс от ранния горен палеолит. Последните са потомци на популациите на Хомо сапиенс, дошли от Африка преди около 60 000 години и оставили археологически останки в Европа от преди около 45 000 години, вероятно дори по-рано.

Археологически това е периодът на преход между средния палеолит (преди 250 000 до 30 000 години) и горния палеолит (преди около 50 000–40 000 години до преди около 10 000 години), белязан от замяната в археологичните записи на каменни инструменти на последните неандерталци с тези на първите Хомо сапиенс.

Техните скелетни останки са редки, но малкото, открити в археологически обекти в Чехия, Румъния и България, са с частично дешифриран геном. (вж "Генетичен анализ на древни човешки останки от българска пещера преобръща историята на миграциите от Африка")

Днешните европейци не носят следи от геномите на тези първи сапиенс европейци, за разлика от човешките популации, живели в Европа след екологичната криза отпреди 40 000 години, някои от чиито геноми са секвенирани.

Геномни афинитети между Буран-Кая III и други древни индивиди. Кредит: Nature Ecology & Evolution (2023). DOI: 10.1038/s41559-023-02211-9

Хомо сапиенс от кръстосване

Въпреки че информацията, получена от двата черепни фрагмента от обекта Буран Кая III, е фрагментарна, екипът успява да я сравни със 740 000 генетични вариации, споделени с геномите на други древни индивиди, достатъчен брой, за да се открият техни афинитети и споделено потекло.

Новият палеогеномен анализ на тези два фрагмента, за които се смята, че са на разстояние 700 години един от друг, разкрива, че тези индивиди са част от втората вълна на европейско заселване от H. sapiens, настъпила след екологичната криза. И двата индивида са потомци на далечно кръстосване с неандерталци.

Новото проучване също показва, че по-скорошният индивид носи следи от кръстосване с индивиди от първата вълна на заселване, за които се смята, че са били унищожени от ледниковия период преди 40 000 години, представена от жената от обекта Злати куун (Zlatý Kůň) в Чешката република и датираща отпреди 45 000 години. 

Изследователите заключават, че първите H. sapiens не са били напълно заменени и някои трябва да са преживели екологичната криза.

Геномите на индивидите от Буран Кая III също разкриват генетична връзка със съвременните и много по-късни кавказки популации, в съответствие с приликите, идентифицирани от археолозите между каменните инструменти, открити в Южен Кавказ, и тези, открити в Буран Кая III през същия период. Тази връзка показва посоката на миграцията на предците на Буран Кая III в Европа: от Близкия изток през Кавказ до територията на днешна Украйна.

Връзки с вкаменелости, открити във Франция

Най-силната генетична връзка е идентифицирана между геномите на индивидите от Буран Кая III и тези от югозападна Франция (археологическия обект Fournol, датиращ от -29 000 години пр. н. е.) и североизточна Испания (Serinyà, -27 000 години пр. н. е.) и, в по-малка степен тези от Австрия (Кремс-Вахтберг, -30 500 години пр.н.е.) и Чехия (Долни Вестонице, -31 000 години пр.н.е.), които са живели 5000 до 7000 години по-късно.

Тези индивиди, близки до тези от Буран Кая III, са били част от популацията, свързана с класическия период на т.нар. граветска култура. На тази култура принадлежат женските статуетки от слонова кост, известни като "Граветсли Венери", намерени във Франция, Германия, Австрия и Чехия. По това време е изваяна известната Венера "Дам дьо Брасемпуи" (Dame de Brassempuy) от френския департамент Ланд.

Известната Венера "Дам дьо Брасемпуи" (фр. Dame de Brassempuy). Кредит: Jean-Gilles Berizzi/Wikipedia, CC BY

Тази генетична връзка между индивидите от Буран Кая III и тези от граветската култура, предполага, че първите са били предци на вторите и вече са практикували култура, която може да бъде описана като протограветска. Генетичните връзки показват, че тези популации се разпространяват от изток на запад.

Освен това, каменните инструменти, произведени от кримските индивиди, са приписани от украинските археолози, по-специално Александър Яневич (Александър Яневич), на граветския комплекс, но това приписване е отхвърлено от други археолози, главно поради тяхната ранна дата и местоположението им на изток, далеч от класическата "граветска" култура, която е създадена в централна и западна Европа отпреди 34 000 - 26 000 години, т.е. 5 000 до 7 000 години по-късно и 3 000 км по-на изток.

Новите генетични резултати доказват, че украинските археолози са прави: индивидите от Буран Кая III са били предци на западноевропейците, представители на граветската култура и художници на известните граветски Венери.

Проектът „Génétique et epigénétique nouvelle ecole” се подкрепя от Френската национална агенция за научни изследвания (ANR), която финансира базирани на проекти изследвания във Франция. Неговата мисия е да подкрепя и насърчава развитието на фундаменталните и приложни изследвания във всички дисциплини и да укрепва диалога между науката и обществото. За повече информация посетете уебсайта на ANR.

Справка: E. Andrew Bennett et al, Genome sequences of 36,000- to 37,000-year-old modern humans at Buran-Kaya III in Crimea, Nature Ecology & Evolution (2023). DOI: 10.1038/s41559-023-02211-9

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.The Conversation

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !