Определянето на възрастта на древни кости и артефакти отдавна се извършва с помощта на радиовъглеродния метод, който измерва изотопа въглерод-14, но този метод не е с перфектна точност, и това ограничава изводите, които могат да се направят от данните.

Сега, за да разширят възможностите на радиовъглерода и да разберат по-добре движенията на нашите древни предци, учените въвеждат нов подход.

Нарича се Radiocarbon 3.0 и обещава да разкрие ценни нови прозрения за ключови събития в най-ранната човешка история, като се започне от взаимодействието между Homo sapiens и неандерталците в Европа и по-точно с останките им, намерени в пещерата "Бачо Киро" в България.

Новият начин за пределяне на възрастта на древни предмети включва три ключови промени в начина, по който пробите се обработват предварително, измерват и калибрират. Той дава резултати, които са по-точни, което ни дава не само по-ясна картина на възрастта, но и хронологията на минали събития.

Това е особено важно при изучаването на палеолитната археология, тъй като може да покаже дали древните останки, открити на едно и също място, са били там по едно и също време или са били разделени от стотици или хиляди години. Знанието за това може да разкрие движенията на ранните хора, например кога неандерталците са били изтласкани от съвременните хора в Европа, което допринася за познанията ни за еволюцията.

В статия, озаглавена "Назад към бъдещето: предимството на изучаването на ключови събития в човешката еволюция с помощта на нов радиовъглероден метод с висока резолюция" (Back to the future: the advantage of studying key events in human evolution using a new high resolution radiocarbon method), изследователите правят преглед на актуализациите, включени в Radiocarbon 3.0, за да проучат важни археологически обекти в Европа.

"Използвайки Radiocarbon 3.0, успяхме да реконструираме по-точно движенията на древните хоминиди, които са се случили в основните европейски археологически обекти, по време на различни климатични фази", отбелязва в изявлението си първият автор Сахра Таламо (Sahra Talamo), професор в катедрата по химия на Университета в Болоня.

"Следователно благодарение на този вид анализи е възможно да се получи нова ценна информация за еволюцията на най-ранните човешки селища и устойчивостта на хоминидите в различни климатични фази, като всичко това може да е допринесло за глобалното разпространение на Homo sapiens."

Анализите на екипа разкриват, че обитаването на пещерата Бачо Киро в България, известна като най-ранното убежище на съвременни хора в Европа, не е станало наведнъж, а в няколко отделни периода. Дали то е било разделено на три или на две зависи от статистическия модел, използван в техните изследвания, но то дава повече информация за реда, в който хората са били на мястото, отколкото е било възможно да се извлече от пробите преди появата на Radiocarbon 3.0. И изглежда, че актуализациите имат широкообхватни ползи в изследването на историята на Земята.

"Нашият опит показва, че с помощта на Radiocarbon 3.0 можем да постигнем окончателно висока резолюция на ключови европейски археологически обекти по време на повтарящи се климатични колебания и да моделираме реакциите на човешките и животински видове в исторически план", заключава съавторът Майкъл Ричардс (Michael Richards) от университета "Саймън Фрейзър", Канада.

"Това е начинът да се насърчи обменът на знания между археологията, палеоклиматологията, геохронологията и геонауките като цяло - всички основни дисциплини в изучаването на човешкото минало."

Справка: Back to the future: The advantage of studying key events in human evolution using a new high resolution radiocarbon method
Sahra Talamo, Bernd Kromer, Michael P. Richards, Lukas Wacker
PLoS ONE Published: February 15, 2023
https://doi.org/10.1371/journal.pone.0280598 

Източник: New Way Of Aging Ancient Things Gets Thumbs Up In Homo Sapiens Cave, IFLScience