Според две нови изследвания, публикувани днес в Nature и Nature Ecology & Evolution, първите ловци-събирачи на европейския континент, са оцелели през ледниковия период в Югозападна Европа, докато източната и южната им популация е изчезнала, без да остави генетични следи.
Съвременните хора за първи път започват да се разпространяват в Евразия преди около 45 000 години, пристигайки от Близкия изток.
Предишни изследвания твърдят, че тези хора са изчезнали, когато огромен леден щит покрива голяма част от Европа преди около 25 000-19 000 години. Чрез сравняване на ДНК на различни древни хора се доказва, че това не е било така за всички групи ловци-събирачи.
Новите резултати показват, че ловците-събирачи от Централна и Южна Европа наистина са изчезнали по време на последния ледников период. Техните братовчеди, живели на територията на днешна Франция и Испания обаче са оцелели и са оставили генетични следи, които все още се виждат в ДНК на западноевропейските народи близо 30 000 години по-късно.
Праисторическите човешки групи, които археолозите наричат граветски, са били широко разпространени в Европа преди около 32 000-24 000 години. Въпреки споделянето на няколко сходни културни черти, граветските популации от западна и източна/южна Европа са генетично различни. Западната граветска популация (вляво) е оцеляла по време на последния ледников максимум, докато източната и южната граветска популация е изчезнала. Кредит: Michelle O'Reilly и Laurent Klaric, вдъхновено от оригиналната творба на Benoit Clarys
Две изследвания с една преплитаща се история
В първото проучване в Nature се анализират геномите - пълния набор от ДНК, която човек носи - на 356 праисторически ловци-събирачи. Всъщност изследването сравнява всички налични геноми на древни ловци и събирачи.
Във второто проучване в Nature Ecology & Evolution анализът на най-стария геном на ловец-събирач, възстановен от южния край на Испания, се установява, че принадлежи на човек, живял преди около 23 000 години. Също така са анализирани трима ранни земеделци, живели преди около 6000 години в Южна Испания. Това позволява на екипа да запълни важна празнина в извадките за този регион.
Като комбинират резултатите от тези две проучвания, изследователите сега могат да опишат най-пълната до момента история на човешката история в Европа. Тази история включва миграционни събития, оттеглянето на хората от последиците на ледниковия период, дълготрайни генетични линии и изгубени популации.
Мъжки череп и каменни инструменти от Грос Фреденвалде (Германия), датирани отпреди 7000 години. Популацията на този индивид е живяла рамо до рамо с първите европейски фермери, без да се смесва. Кредит: Brandenburgisches Landesamt für Denkmalpflege/Volker Minkus
Генетичната подмяна след епохата на ледниците
Между 32 000 и 24 000 години на европейския континент са били широко разпространени индивиди ловци-събирачи (свързани с т.нар. граветска култура ). Този критичен период приключва с последния ледников максимум. Това е най-студеният период от последния ледников период в Европа и се е състоял преди 24 000 до 19 000 години.
Откритията от пещерата Гравет – пещерни рисунки, но също и статуетки определят като Граветска култура. Избрани граветски обекти от базата данни ROAD (двата обекта в България са в пещерите "Темната дупка" и "Бачо Киро") Кредит: Wikimedia Commons CC BY-SA 4.0 ROCEEH
Данните показват, че популациите от Югозападна Европа (днешните Франция и Иберия) и Централна и Южна Европа (днешните Италия и Чехия) не са били тясно генетично свързани. Тези две различни групи са били свързани само чрез сходни оръжия и изкуство.
Централно- и южноевропейските граветски популации не са оставили никакъв генетичен знак след последния ледников максимум - с други думи, те просто са изчезнали. Индивидите, свързани с една по-късна култура (известна като епиграветска), не са били потомци на граветските популации. Според статия в Nature те "...генетично се различават от предишните обитатели на района. Предполага се, че тези хора са дошли от Балканите, пристигнали са първо в Северна Италия по времето на последния ледников максимум и са се разпространили на юг до Сицилия".
В Централна и Южна Европа данните сочат, че хората, свързани с епиграветското население на Апенинския полуостров, по-късно са се разпространили в цяла Европа. Това е станало преди около 14 000 години, след края на ледниковия период.
Статуетки от граветската култура: Вляво: Реконструкцията изобразява Дамата от Брасемпуи от западната граветска култура. Вдясно: Венера от Моравани, изработена от бивник на мамут. Кредит: Wikimedia Commons
Климатично убежище
Докато граветските популации в Централна и Южна Европа изчезват, съдбата на югозападните популации не е същата.
Генетичният профил на югозападните граветски популации е откриван многократно през следващите 20 000 години в Западна Европа. Наблюдаван е първо при техните преки потомци - известни като солютрейска (от Солютре, пещера във Франция) и мадленска (от Ла Мадлен) култури. Това са хората, които са намерили убежище и са се развивали в Югозападна Европа по време на ледниковия период. След края на ледниковия период магдленската популация се е разпространила на североизток, обратно в Европа.
Забележително е, че 23 000-годишните останки на солютрейски индивид от Cueva de Malalmuerzo в Испания позволяват да се направи пряка връзка с първите съвременни хора, заселили се в Европа. Може да се свържат с 35 000-годишен индивид от Белгия, а след това и с ловците-събирачи, които са живели в Западна Европа дълго след последния ледников максимум.
Морското ниво по време на ледниковия период е било по-ниско, поради което от края на Испания до Северна Африка са били само 13 км. Въпреки това не се наблюдават генетични връзки между индивидите в Южна Испания и Северно Мароко отпреди 14 000 години. Това показва, че докато европейските популации са се оттегляли на юг по време на ледниковия период, те изненадващо са спрели, преди да достигнат Северна Африка.
Получените резултати показват специалната роля, която Иберийският полуостров е изиграл като сигурно убежище за хората по време на ледниковия период. Генетичното наследство на ловците-събирачи е оцеляло в региона след повече от 30 000 години, за разлика от далечните им роднини на изток.
Взаимодействие след ледниковия период
Около 2000 години след края на ледниковия период отново имало две генетично различни групи ловци-събирачи. В Западна и Централна Европа е съществувала "старата" група, а в Източна Европа - "по-новата" група.
Тези групи не показват доказателства за генетичен обмен с югозападните популации на ловците-събирачи в продължение на около 6000 години, до преди около 8000 години.
По това време земеделието и уседналият начин на живот започват да се разпространяват с нови народи от Анатолия в Европа, което принуждава ловците-събирачи да се оттеглят в северните покрайнини на Европа.
Справка:
Posth, C., Yu, H., Ghalichi, A. et al. Palaeogenomics of Upper Palaeolithic to Neolithic European hunter-gatherers. Nature 615, 117–126 (2023). https://doi.org/10.1038/s41586-023-05726-0
Villalba-Mouco, V., van de Loosdrecht, M.S., Rohrlach, A.B. et al. A 23,000-year-old southern Iberian individual links human groups that lived in Western Europe before and after the Last Glacial Maximum. Nat Ecol Evol (2023). https://doi.org/10.1038/s41559-023-01987-0
The origin of the Gravettian, Janusz K. Kozłowski
Quaternary International https://doi.org/10.1016/j.quaint.2014.03.025
Genetics and Material Culture Support Repeated Expansions into Paleolithic Eurasia from a Population Hub Out of Africa
Leonardo Vallini, Giulia Marciani, Serena Aneli, Eugenio Bortolini, Stefano Benazzi, Telmo Pievani, Luca Pagani
Genome Biology and Evolution, Volume 14, Issue 4, April 2022, evac045, https://doi.org/10.1093/gbe/evac045
Авторът Адам "Бен" Рорлах (Adam "Ben" Rohrlach) е преподавател по математика и археогенетик, Университет на Аделаида
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза на Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.
Още по темата
Човекът
Първите в Европа Хомо сапиенс от пещерата Бачо Киро са с ново по-точно датиране
Човекът
"Точките" от пещерни рисунки на 20 000 години са най-ранната писменост, твърди спорно проучване
Човекът
Генетичен анализ на древни човешки останки от българска пещера преобръща историята на миграциите от Африка
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари