Първите следи на Homo sapiens в Европа са открити в пещерата Бачо Киро

Преди около 46 000 години малка група хора са се подслонили в пещера на северния склон на Стара планина. Там те колят бизони, диви коне и пещерни мечки, оставяйки пода на пещерата, обсипан с кости и множество артефакти - мъниста от кости, огърлици, направени от зъби на пещерни мечки, и каменни остриета, оцветени с червена охра.

Този регион отдавна е обитаван от неандерталците, които са оставили каменни сечива в същата пещера преди повече от 50 000 години. И точно тук, когато съвременните хора, Homo sapiens, за първи път са се заселвали в Европа, са се срещнали с неандерталците и вероятно са им дали някой урок за изработване на бижута.

Според международен екип изследователи тези пещерни обитатели са оставили първите следи в Европа на съвременните хора, както се съобщава в Nature тази седмица.

Жан-Жак Хублин (Jean-Jacques Hublin) и Ценка Цанова от Института за еволюционна антропология към Макс Планк, Лайпциг, и д-р Николай Сираков от Националния археологически институт, БАН, извършват разкопки в пещерата. Те за първи път потвърдиха, че съвременните хора са били в Европа преди поне 45 000 години. Те също така предполагат, че съвременните хора научили неандерталците да правят колиета от зъби на пещерни мечки.

Използвайки свой собствен авангарден инструментариум, те идентифицират кътник и шепа костни фрагменти като принадлежащи на Homo sapiens, нашия собствен вид. Точната нова датировка показва, че тези пещерни обитатели са живели още преди 46 000 години, което ги прави най-ранните известни представители на нашия вид в Европа.

Пещерата Бачо Киро е проучвана от 30-те години на миналия век. Там са намерени две частични човешки челюсти през 70-те години, но са изгубени. Опитите да се датират тези останки дават противоречиви резултати.

Използвайки нови методи за почистване (деконтаминация) изследователите датират 95 парчета кости, идентифицирани чрез анализ на тяхното ДНК съдържание и протеини. Шест от тях са на Homo sapiens, а останалата част са животински кости с разрези или други признаци на човешка намеса.

Най-старите човешки кости са на възраст между 43 700 и 45 800 години. В по-дълбок скален слой, който е  на 46 900 години, все още не са намерени човешки останки, но пък съдържа белязани животински кости, което предполага човешко присъствие. По това време климатът на Европа започна да се затопля, което може да накара H. sapiens поемат на север от Близкия изток, на Балканите и отвъд тях, разказва Хъблин. (ДНК на тези ранни мигранти показва обаче, че те не са оставили потомци в Европа днес.)

^{Каменни артефакти от началния горен палеолит в пещерата Бачо Киро. 1-3, 5-7: Наточени остриета и фрагменти от слой I; 4: Мъниста от пясъчник с морфология, подобна на костните мъниста; 8: Най-дългото цяло острие. Кредит: Initial Upper Palaeolithic Homo sapiens from Bacho Kiro Cave, Bulgaria, Jean-Jacques Hublin, Nikolay Sirakov, […]Tsenka Tsanova , Nature (2020)}

Датировката „подкрепя това, което сме подозирали, с някои по-сериозни доказателства“, разказва Ема Померой (Emma Pomeroy) от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Предишните ранни останки от съвременни хора в Европа идват от обекти като пещерата Кент във Великобритания и Грота дел Кавало в Италия, но тези кости са датирани само косвено на около 45 000 години.

Има логика хората от пещерата Бачо Киро да са били там по-рано от тези в Италия или Великобритания, коментира Катерина Харвати (Katerina Harvati) от Университета в Тюбинген в Германия, тъй като хората идват от изток, така че първо биха стигнали до Източна Европа.

Преди да пристигнат хората, неандерталците са живели в Европа стотици хиляди години. Когато се срещат, се кръстосват. Неандерталците изчезват няколко хиляди години по-късно: последните добре датирани доказателства за тяхното присъствие са на 40 000 год

В последните си хилядолетия неандерталците стават по-креативни с инструментите си. Хъблин отбелязва, че огърлиците, направени от зъбите на пещерните мечки в Бачо Киро, са подобни на огърлиците, за които се смята, че са ръчна изработка на по-късните неандерталци и са изработени преди около 42 000 до 44 000 години, открити за първи път в пещерата Grotte du Renne във Франция. 

При повторните разкопки на Бачо Киро са открити 11 огърлици, изработени от зъби на пещерна мечка, които вероятно предхождат неандерталските. Според Хъблин това означава, че съвременните хора са донесли идеята със себе си и неандерталците са я копирали. Единствената алтернатива според него е, че неандерталците също са измислили огърлиците веднага след пристигането на хората, но той нарича тази идея „абсурдна“.

Проблемът с идеята е, че не можем да сме сигурни, че по-късните огърлици са направени от неандерталци, тъй като хората вече са били в Европа, коментира Померой.

Откритията задействат и дългогодишния дебат за това как неандерталците и съвременните хора може да са си повлияли един на друг - защото неандерталците са създали подобни артефакти няколко хиляди години по-късно.

Находките от пещерата Бачо Киро документират периода от време в Европа, когато среднопалеолитните неандерталци са заменени от горнопалеолития Homo sapiens (т. нар. Преходен период), а първите колекции на Homo sapiens са това, което археолозите наричат ​​"първоначален горен палеолит" (Initial Upper Paleolithic - IUP).

"Първоначалният горен палеолит в пещерата Бачо Киро е най-ранният известен горен палеолит в Европа. Той представлява нов начин за изработване на каменни инструменти и нови набори от поведение, включително изработка на лични украшения, които са отклонение от това, което познаваме за неандерталците до този момент ", раказва Ценка Цанова от Института за еволюционна антропология "Макс Планк". "Първоначалният горен палеолит вероятно произхожда от югозападна Азия и скоро след това може да бъде намерен от пещерата Бачо Киро в България до обекти в Монголия като Homo sapiens бързо се разпръсна из Евразия и се сблъсква, повлиява и в крайна сметка измества съществуващите архаични популации на неандерталци и денисовци".