Частично сглобен череп на древен човек има мозъчен капацитет по-голям от съвременните стандарти, но датира от преди 200 000-160 000 години. Откритието показва, че човешки предци с по-големи мозъци са се появили по-рано, отколкото се мислеше преди, въпреки че какво означава това за интелигентността остава неясно. Видът на собственика на черепа остава несигурен, но е вероятно това да представлява първият денисов череп, открит някога, което бележи голяма стъпка напред в нашето разбиране за тази загадъчна популация.

От 70-те години на миналия век 21 фрагмента от изкопаеми хоминини са открити в обекта Сюдзяяо (Xujiayao) в Северен Китай. Въз основа на възрастта им и откритите кости е преценено, че са от поне 10 индивида, което затруднява събирането на тези с общ източник.

Въпреки това, екип, ръководен от д-р Сиу Дзие У (Xiu-Jie Wu) от Китайската академия на науките, е прегледал повторно три части от черепа от Сюдзяяо и съобщава в Journal of Human Evolution, че почти сигурно са от един и същ човек. Въпреки че липсват парчета, трите фрагмента си пасват перфектно в определени точки (както се вижда по-горе). Това е възможно само с помощта на CT сканирания, които не са били налични към момента на откриването. Заедно те представляват по-голямата част от задната част на черепа, достатъчно, за да осигурят добра оценка на общия капацитет на черепа.

Не е възможно да се изчисли напълно черепния капацитет от частични черепи, особено когато са на вид, за който знаем малко. Както се отбелязва в документа, „Формата на съвременния човешки череп е по-закръглена/енцефализирана с различни пропорции, отколкото при другите таксони на Homo“. Тъй като не знаем как е изглеждала формата на предната част на черепа на този индивид, има някаква неизбежна неточност.

Въпреки това Сиу Дзие У и съавторите му стигат до заключението, че капацитетът на мозъка е 1700 см³ , над средното за съвременния човек. Смята се, че въпросният индивид е бил юноша, но който „трябва да е много близо до възрастен“ по думите на Сиу Дзие У.

При липса на ДНК или съвпадащи области на черепа, никой не може да бъде сигурен за вида на черепа. Въпреки това, Сиу Дзие У заявява, че има две причини, поради които тя смята, че са на денисовец. Не само датировката съвпада, но черепита „и от Сюдзяяо, и от Сючанг имат мозаечни черти на неандерталци, азиатски архаични и на съвременни хора“, точно както бихме очаквали за денисовец .

Физическите доказателства за денисовците са малко и едва ли не шепа зъби и фрагменти от кости, открити в пещерата Денисова в Сибир, откъдето видът получава името си, и челюстна кост, намерена от високо на Тибетското плато. Наличието на част от череп, която показва размера на мозъка, дава още инфорнация за този загадъчен клон от човешкото родословно дърво.

_{Челюстна кост на мистериозен денисовец, открита на Тибетското плато, и първата вкаменелост, открита извън Денисовската пещера, Сибир. Кредит: Dongju Zhang CC BY 4.0}

В продължение на 2 милиона години размерите на мозъците на австралопитеците им нарастват бавно и тенденцията се ускорява с появата на рода Homo. Въпреки това се появяват и изключения от това, което някога изглеждаше проста история за постоянно нарастващи размери на черепа. Homo naledi например първоначално се смяташе за много по-древен от своите 300 000-400 000 години, тъй като размерите на мозъка им отговаряха на по-древно време. По същия начин, сравнително скорошните „хобити“, Homo floresiensis, са с много малък мозък по стандартите на своето време.

Черепът от Сюдзяяо изглежда е обратният пример - индивид с размер на мозъка, по-подходящ за съвремието, отколкото своята времева линия в предишната ледникова епоха. Само с един-единствен, непълен череп, не можем да кажем дали въпросният индивид е бил изключение или произхожда от вид, поне толкова голям мозък като нас. Първите черепи, признати като Homo Sapiens, са датирани отпреди повече от 300 000 години, са били значително по-малки - 1300-1400 см³.

Антрополозите са толкова заинтринтригувани от размера на мозъка, защото до известна степен по него може да се съди за интелигентността. Все пак корелацията е несигурна. По-големите тела се нуждаят от по-голям мозък, за да вършат същата работа, или сините китове биха били с порядък по-умни от делфините. При адаптиране към студен климат, мозъците могат да развият допълнителна изолация, която увеличава размера на черепа, без да добавя допълнителен интелект. Денисовците са живели в студена среда и костите, с които разполагат палеонтолозите, са здрави, така че размерът на черепа им може да преувеличава интелигентността им.

Справка: Evolution of cranial capacity revisited: A view from the late Middle Pleistocene cranium from Xujiayao, China
Xiu-Jie Wua, Christopher J.Bae, Martin Friess, Song Xing, Sheela Athrey, Wu Liu
https://doi.org/10.1016/j.jhevol.2021.103119

Източник: Oldest Large-Capacity Brain Case May Be First Known Denisovan Skull Ever Found, IFLScience

Още по темата

28/06/2021

Животът

Черепът на „Човека дракон“ може да е неуловимият Денисов човек или нов вид Homo sapiens

02/11/2020

Животът

Първата ДНК на Денисов човек извън Сибир разкрива дълъг престой на "Покрива на света"

19/12/2019

Човекът

Възможно е Homo erectus да се е срещал с денисовците

20/09/2019

Животът

Ето как са изглеждали денисовците само по ДНК анализ