Ето как са изглеждали денисовците само по ДНК анализ

Ваня Милева Последна промяна на 20 септември 2019 в 09:47 12928 0

Портрет на непълнолетна жена от вида Homo denisova въз основа на ДНК анализ. Кредит: Maayan Harel

Доскоро единственото доказателство за съществуването на загадъчната група древни хора, известна като Денисовци (Homo denisova), бе древна ДНК, извлечена от пръст и три зъба открити в планините на Алтай в Сибир. Сега екип е създал горния портрет на млада жена от този вид въз основа на ДНК на пръста, но други изследователи са скептични към метода, който е използван.

Подобно на неандерталците, денисовците са изчезнал тип човек, който се кръстосва с Homo sapiens. Някои хора в Азия и Австралия днес носят останки от денисовата ДНК в геномите си, но все още знаем много малко за нашите древни братовчеди.

Първият фрагмент, от който е извлечена ДНК преди събирането на двете части. Снимка: Thilo Parg/ Wikimedia commons

Лиран Кармел (Liran Carmel) от Еврейския университет в Йерусалим и неговите колеги са използвали ДНК на денисовец, за да генерират портрет, който грубо представя как са изглеждали денизовците.

„Реконструкцията ни е общовалидна“, заявява Кармел. "Ние просто реконструираме лицето на човешката група, а не на конкретен индивид".

Реконструиране на лица

Отдавна има интерес да се разработи как изглеждат хората само въз основа на ДНК, например, за да се идентифицират заподозрените от местопрестъплението. Но външния вид зависи от хиляди варианти на генни последователности, всеки от които обикновено има само мъничък ефект.

„Днес не можем да прогнозираме много за костната морфология на човека“, коментира Джон Хоукс (John Hawks) от Университета на Уисконсин-Медисън.

Но Кармел и неговите колеги не преглеждат само ДНК последователността на гените, за да предскажат външния вид, а и колко активни са били тези гени. Когато гените се изключат, към тяхната ДНК се добавят епигенетични маркери, наречени метиленови групи. Екипът е разработил начин да идентифицира къде са добавени тези маркери към древната ДНК.

Екипът сравнява моделите на метилиране в древния пръст с тези в костните клетки на съвременните хора и шимпанзетата, разкривайки хиляди гени, чиято активност вероятно е различна при денисовциите. След това екипът се опитва да идентифицира коя от тези промени би повлияла на костната форма въз основа на това, което се случва, когато мутациите деактивират тези гени при съвременните хора.

Реконструиран профил на скелета на Денисов човек. Reconstructing Denisovan Anatomy Using DNA
Methylation Maps, Cell (2019)

И накрая прилагат тези открития, за да установят по какво може да се различава начина на развитие на костите на денисовците от нашия. Методът показва само по какъв начин костите ни се различават, но не и в каква степен, отбелязва Кармел. Например това предполага, че Денизованците са имали по-широки долни челюсти, като неандерталците, но колко по-широки не знаем.

„Не, това не ни дава представа как са изглеждали хората от Алтай“, подчертава Шийла Атрея (Sheela Athreya) от Тексаския университет A&M за работата на екипа. „Това се основава на толкова много предположения, че може да се объркаме“.

Частична картина

Днес няма начин да се провери повечето от тези прогнози, но Кармел отбелязва, че бъдещите открития биха могли да разкрият дали са го направили правилно.

Всъщност, след като екипът представи своите открития за публикуване, откритата през 1980 г. долна челюстна кост бе идентифицирана като денисова. Кармел твърди, че формата му съответства на седем от осемте от негови прогнози.

Екипът подчертава още, че са потвърдили метода си, след като е използван, за да предскажат правилно някои от известните характеристики на неандерталски кости.

Според Чарлз Роузман () от Университета на Илинойс техният метод пропуска голяма част от разликите с неандерталците, което означава, че в най-добрия случай той дава частична картина.

"Въпреки че този резултат може да изглежда много убедителен, всъщност не е", казва Хоукс. „Изучаването на разликите в метилирането е обещаващ път на изследване, но все още сме далеч от разбирането как разликите в метилирането могат да се свържат с разликите в скелета“.

Справка: Cell, Reconstructing Denisovan Anatomy Using DNA
Methylation Maps, DOI: https:/ doi.org/10.1016/j.cell.2019.08.035

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !