Откриха, че древен човешки предшественик е живял в Тибет десетки хиляди години преди Хомо сапиенс

Това е първото доказателство, че нашите братовчеди, загадъчните денисовци, са обитавали земи, извън пещерата в Сибир, в която бяха единствените следи от тях.

Находката - фосил на челюстна кост - разкрива, че тези изчезнали хора са живели на екстремни височини в Тибет, в бедна на кислород среда преди 160 000 г., много преди нашият вид да стигне там.

Денисовият човек (Homo denisova) е мистериозен вид хора, подобни на неандерталците. Те са определени през 2010 г. само по секвенираната ДНК, извлечена от древен костен фрагмент, намерен в пещерата Денисова в Сибир. Оттогава в пещерата са открити няколко други фосили, а генетичният анализ разкрива, че много хора в Китай и Югоизточна Азия носят по малко денисовска ДНК. Това показва, че нашите предци някога трябва да са живели заедно с тези загадъчни хора. Подобни проучвания показват също, че хората в Тибет носят специфичен денисовски ген, който позволява на червените им кръвни клетки да се справят с ниските нива на кислород, помагайки на шерпите да се чувстват добре на такива височини, където нивата на кислород могат да бъдат до 40% по-ниски от тези на морското равнище.

_{Долината на река Джангла}

Жан-Жак Юблен (Jean-Jacques Hublin) от Института за еволюционна антропология към  „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия, решава да провери дали някои от човешките фосили, открити преди това в Тибет, наистина може да са на Денисовия човек.

Той и колегите му преглеждат челюстна кост, намерена през 1980 г. в пещерата Дашия Карст (Baishiya Karst) в долината на тибетската река Джангла. Те откриват че формата на челюстта и големият размер на зъбите са различни от тези на съвременните хора.

Радиоизотопното датиране предполага, че фосилът е най-малко на 160 000 години, което е десетки хиляди години преди нашият вид да достигне Тибетското плато.

ДНК не може да бъде извлечена от фосила, но анализът на колагеновия протеин в зъбите потвърждава, че челюстната кост е от Денисовия човек, защото съвременните хора и другите ни изчезнали братовчеди неандерталците имат различни гени за колаген, се казва в статията, публикувана в списание Nature.

_{Входът на пещерата в долината на р. Джангла}

Откритието би могло да обясни каменните инструменти, намерени в Тибет миналата година. Трудно може да се приеме мисълта, че хоминини [1] могат да живеят в такава екстремна среда, коментира Юблен.

„Дори и днес Тибет не е лесно място за живеене. Липсват много ресурси и кислород", подчертава изследователят.

Проучването е първото, при което е използван протеиновия анализ като единствен начин за идентифициране на древен хоминин, разказва членът на екипа Фридо Уелкер (Frido Welker) от Университета Ланджоу в Китай.

Тази техника ще се окаже все по-полезна за вкаменелости, в които не е останала ДНК, отбелязва Мъри Кокс (Murray Cox) от Университета Масей в Нова Зеландия. "Когато се отдалечаваме от студените части на Евразия, просто трябва да свикнем с факта, че често няма да имаме древна ДНК, с която да работим."

Юблен твърди, че няколко открити в миналото фосили от разкопки в Китай имат характеристики, които не съвпадат с тези на съвременните хора или Homo erectus, друг древен хоминин, който, подобно на денисовците и неандерталците, се смята, че е напуснал Африка много преди нас.

"Предполагам, че повечето от китайските фосили на хоминини, по-млади от 350 000 години и по-стари от 50 000, са на денисовци ", казва Юблен.

"Вероятно много денисовски останки има в музеи по целия свят, но имат различни имена", коментира Кокс.

_{Входът на пещерата в Тибет, където е намерен фосила на Денисовия човек.}

Ако Юблен е прав, тези вкаменелости биха могли да помогнат за разрешаването на спора за това дали нашите предци са еволюирали единствено в Африка или дали са се случили важни стъпки и в Азия. Предишни открития на фосили в Китай са интерпретирани от някои учени като междинни видове между H. erectus и съвременните хора, което предполага, че сме се развили в Източна Азия. Но тази идея ще изгуби доверие, ако се окаже, че вкаменелостите са на Денисовия човек.

Но Шийла Атрея (Sheela Athreya) от Texas A&M University заявява, че свързването на такива вкаменелости с денисовци би поставило колата пред коня. Ние знаем толкова малко за физическите характеристики на денисовците и къде и кога са живели, коментира тя. „Не знаем какво е „Денисов човек“.

Забележка:

1. Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременните хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

Справка: A late Middle Pleistocene Denisovan mandible from the Tibetan Plateau, Nature, Published: 01 May 2019

Източник:

Major discovery suggests Denisovans lived in Tibet 160,000 years ago, NewScientist

Още по темата

02/04/2019

Човекът

Първият череп на денисов човек е открит в пещера в Сибир

13/11/2018

Животът

Следи от връзката на предците ни с "призрачни" древни хора са скрити в геномите ни

23/08/2018

Животът

Ново доказателство за любовния триъгълник между хора, неандерталци и денисовци

23/04/2018

Животът

За първи път ДНК тестове разкриват генетични адаптации за гмуркане (видео)