
Преди повече от 40 000 години заедно с предците на съвременните хора двама други представители на човешката род бродят из Евразия, а между между тези групи хоминини се образува странен любовен триъгълник.
За разлика от Хомо Сапиенс, другите два вида - най-известните - неандерталците и най-загадъчните - денисовците (Homo denisova), по-късно изчезват.
От денисовците са останали само няколко кости, открити при разкопки в пещерата Денисова в Алтай. Не е известно нищо за появата им, нито за някакви техни черти - досега са открити само единични кости и фрагменти, както и няколко зъба. Само ДНК анализът позволява да се идентифицират като отделен вид, които, както изглежда, се отделят от предците на неандерталците преди около 390 000 години и изчезват преди около 40 хиляди години.
Намерени са и оръдия на труда, отличаващи се с голямо разнообразие и сложност, изработени от камък, кости, черупки - необходими им за оцеляване в доста суровия климат. Жителите на Сибир, денисовците, често се срещат с "европейците" - неандерталците, които са мигрирали на изток, и новото проучване, публикувано в списание Nature, показва това съвсем недвусмислено.
Костният фрагмент Denisova 11, открит през 2016 г. и датиран на възраст 50 000 години, се оказа останките на момиче на възраст 11-13 години, дъщеря на денисовец и неандерталка, съобщава ЕurekАlert.
"Знаехме, че от предишни проучвания, че неандерталците и денисовците трябва да са имали от време на време общо потомство", заяви авторът на изследването Вивиан Слоун (Viviane Slon), изследовател от Института Макс Планк за еволюционна антропология (MPI-EVA). "Но никога не допускахме, че ще имаме такъв късмет да намерим истинско потомство на двете групи".
И за да станат нещата още по-интригуващи, майката неандерталка изглежда генетично е по-близо до неандерталците, живеещи в Западна Европа, отколкото до алтайските неандерталци, за които е известно, че са обитавали по-рано Денисовата пещера. Анализът на генома също така показва, че бащата денисовец има най-малко един неандерталец предшественик в своето родословно дърво. Това предполага, че новооткритото "дете на любовта" между неандерталци и денисовци не е било единствено.
Фрагментът Denisova 11 в различни ракурси / ©Thomas Higham, University of Oxford
Фрагментът Denisova 11 е толкова малък (25 х 8 мм), че учените дори не успяват да установят от коя кост е. Но успяват да получат 175 милиграма костен прах, да извлекат ДНК от него и да установят пълната последователност на генома. Установено е, че около 39 %от него съответстват на генома на неандерталец и 42 % на Денисов човек. Първата част момичето е наследило от майка си, а втората - от баща си, които, между другото, също не са били чистокръвни, запазвайки следите от предишни хибридизации на различни видове човеци. Очевидно такива кръстосвания са били често срещани.
Също така е известно, че ранните Хомо Сапиенс се кръстосват с денисовците. Забележително е, че генетичното наследство на денисовците днес позволява на тибетците да издържат с лекота на големи надморски височини, както и да влияе върху имунната система и алергиите на хората.
Знае се и че ранните хора са имали потомство с неандерталците. Всъщност повечето хора от европейски или азиатски произход имат около 2% неандерталска ДНК.
Историята на древните хоминини и ранните хора е мрачна и свързана със жестоко съперничество, но както показва това изследване, има още загадки.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
18261
2
24.08 2018 в 15:11
21919
1
23.08 2018 в 15:15
Според относително скорошни, но надеждни сведения бели хора има от около 10000 години.
Последни коментари
Peter Petrov
След многократни експлозии нов тест за мегаракетата на Мъск
поп Дръвчо
Гледайте за първи път на живо как новооткритият "междузвезден посетител" 3I/ATLAS се устремява към нас
Bai Tanas
Как е миришел Древният Рим? Честно казано - ужасно!
Прост Човек
Стъклените бутилки съдържат 5 до 50 пъти повече микропластмаси от пластмасовите бутилки
dolivo
Най-старите "човешки" фосили в Япония, се оказаха нечовешки, твърди ново проучване
dolivo
Как „зеленото побутване“ стимулира устойчивите избори на хората