Завършвайки втори почти пълен геном на неандерталец, учените намериха нови гени, които сме получили от тях - включително и такива, които имат роля в нашите лоши навици на пушачи, модели на съня, хранителни разтройства, психически заболявания и затлъстяване.
Смята се, че около 2% от ДНК на неафриканците днес идва от неандерталците.
Някогашната популярна идея, че неандерталците са безмозъчни маймуни, отдавна е доказано, че е погрешна. В много отношения неандерталците са точно като хората, а в някои отношения, те са били по-развити. Антрополозите сега знаят, че неандерталците и хората се кръстосали и техните гени помагат на съвременните хора да се адаптират към европейския континент.
Сега, две нови проучвания, които излизат в еди и същи ден, анализират колко неандерталска ДНК имаме и как тя е повлияла на нашето тяло и поведение. Това, което сме наследили от неандерталците, оказва влияние върху цвета на кожата ни, цвета на косата, височината, моделите на съня (дали сте "славей или "нощна птица"), настроението и дори тютюнопушенето.
Смята се, че неандерталците са изглеждали така. Източник: Erich Ferdinand.
В новото изследване биолозите Михаел Данеман (Michael Dannemann) и Джанет Келсо (Janet Kelso) от Института Макс Планк разглеждат връзките между неандерталската ДНК и човешкия облик и поведенчески черти. Техният анализ е пространен в смисъл, че включва над 100 000 души за сравнение, но също така е ограничен, в смисъл че всички данни идват от британска биобанка, база данни, която съдържа генетична информация и отговори на хората към обширен въпросник - но само за хората във Великобритания.
Редица изследвания в последно време показват, че неандерталската ДНК допринася за фенотипните различия в съвременните хора. Въпреки че древната ДНК влияе предимно отрицателно за съвременните си човешки носители и голяма част от нея е отстранена чрез естествения подбор, наследството от неандерталците и Денисовия човек променят имунитета на съвременния човек, метаболизма му и пигментацията на кожата, допринасят за височината му и климатичните му адаптации, пишат изследователите в блога си в BioMed Central.
Един от най-известните обекти, обитавани някога от неандерталци, е разположен в Хърватия, пещерата Виндия, където са открити удивително запазени кости. Такава проба на 52 хиляди години даде възможност да се идентифицират ДНК фрагменти, да се секвенира голяма част от генома и да се намерят нови неандерталски "заемки" в нашата собствена ДНК.
Прогресът в техниките на работа с древна и недобре запазена ДНК се развива толкова бързо, че сега учените вече могат да изтеглят и да я секвенират от преди невъзможните за анализ останки Vindija 33.19. Това е вторият висококачествено секвениран геном на неандерталец, който е публикуван - през 2014 г. и съща група декодира генома на по-стар неандерталец от Алтай в Сибир. И за разлика от алтайските гени, в този случай няма следи от кръвосмешение.
Намерените у съвременния човек неандерталски гени определят цвета на косата и очите, чувствителността към слънчеви изгаряния, склонността към заболявания като артрит, шизофрения и дори зависимостта от цигарите.
Въпреки това, не трябва да обвиняваме неандерталците за всичките си неволи, коментира Кей Пруфер (Kay Prüfer) от Института Макс Планк за еволюционна антропология в Лайпциг. Тя е съавтор на отделно проучване, в което се разкрива, че източноазиатците носят малко повече от тази ДНК, 2,3-2,6%, отколкото хората, които сега живеят в Западна Евразия, 1.8-2.4%.
"Това са само асоциации, така че това не означава, ако имате конкретен вариант на ген, вие или ще имате или няма да имате конкретно заболяване. Това означава, че "бихте могли", коментира Пруфер.
Генетичните механизми са невероятно сложни, казват изследователите и е много трудно да се каже, че този или онзи ген оказва пряко въздействие.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари