Неандерталска ДНК сочи ранно кръстосване с хора

Образци от митохондриална ДНК от бедрената кост на неандерталец, намерена в пещера в Германия, позволява на учените да проследят миграцията от Африка към Европа на древни хора, близки до съвременния Хомо сапиенс.

Статията на учени от Института Макс Планк за човешка история е публикувана в списание Nature Communications.

Масовата колонизация на Европа от Хомо сапиенс се смята, че се е случила преди 50 000 години. Но в новото проучване учените изследват по-ранната миграция на тясно свързаните със съвременния човек хоминини* от Африка, пише My Science.

Изследователската група е успяла да определи времето на това събитие - преди 470 000 до 220 000 години.

^{*Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременни хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.}

Те са се чифтосвали с вече живеещите там неандерталци и са оставили своя отпечатък в митохондриалната ДНК на неандерталците. 

Митохондриите са органели, които произвеждат енергия за нашите клетки. Те имат своя собствена ДНК, която се предава по наследство по майчина линия. Генетичният материал в ядрото на клетката - ядрената ДНК - от друга страна, се наследява и от двамата родители. С помощта на митохондриалната ДНК майчините линии могат да бъдат проследени и да се определи времето на разделянето на популации. Промените (мутациите) в митохондриалната ДНК с течение на времето се използват за разграничаване на популациите и за да се изчисли приблизително колко време е минало от последния споделен общ прародител на двама човека по генетичните промени, които се срещат в предсказуеми стойности.

Сложната връзка между неандерталци и съвременни хора

Изследването на ядрената ДНК показва, че неандерталците и предците на съвременните хора са се разделили преди 765-550 хиляди години. Проучването на митохондриалната ДНК дава различна дата - преди около 400 хиляди години. Това показва, че съвременните хора имат много по-късен общ предшественик с неандерталците, отколкото по-близкия им по ядрена ДНК представител на Денисовската култура.

Едно от обясненията за това несъответствие е, че може би е имало миграция от Африка на ранни праисторически хора преди голямото разпространение на вълната на съвременния човек. Тази група, която е по-тясно свързана със съвременните хора, отколкото с неандерталците, е въвела малко количество ядрена ДНК в популацията на неандерталците в Европа и по-голяма генетична добавка в тяхната митохондриална ДНК, но не и в групата на денисовия човек.

Намерената в пещера в Германия кост даде възможност да се тества тази хипотеза. Възрастта й се оценява на 124 хиляди години, това означава, че е един от най-старите образци на кости на неандерталци, за който е проведен анализ на митохондриалната ДНК. Нейното изследване показа, че популацията се е отцепила от останалите хоминини, чиито ДНК проби са определени на най-малко 220 хиляди години. Разликите в митохондриалната ДНК на тези групи показва, че генетичното разнообразие на неандерталците е било по-голямо, отколкото се смяташе по-рано, а може би и броя на неандерталците е бил много по-голям.

Времеви прозорец на по-късната миграция на ранния човек от Африка

Учените предполагат, че след разделянето на митохондриалната ДНК на неандерталците и съвременните хора (максимум отпреди 470 000 години) и преди неандерталската популация, към която принадлежи собственика на намерената бедрена кост и другите неандерталци да са се раздели генетично една от друга, е пристигнала група от хоминини от Африка в Европа и тяхната митохондриална ДНК е оставила следи у местните неандерталци. Съответно, тази миграция е настъпила от Африка преди 470 000 до 220 000 години.

"Въпреки че това е един много голям интервал, той дава времевите рамки на възможния контакт и взаимодействие между хоминините от два континента в миналото", - заяви водещият автор от Института по човешка история Козимо Пост (Cosimo Posth).

Още по темата

02/06/2017

Животът

Какво накара първите хора да се разселят в Африка

23/05/2017

Животът

Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите

23/05/2017

Човекът

Древните хора са се разделили от шимпанзетата на Балканите, а не в Африка

15/03/2017

Животът

Череп на 400 хиляди години показва как са еволюирали хората в Западна Европа