Древните хора са се разделили от шимпанзетата на Балканите, а не в Африка

Нашите древни предци може да не са се отделили от шимпанзетата в саваните на Източна Африка, а в Европа. Доказателства за това сензационно твърдение са в две изследвания, публикувани в PLoS ONE.

Проучването, чийто изводи преобръщат досегашните възгледи за историята на човека, е на международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергския център за човешка еволюция към Университета в Тюбинген и от проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.

Учените анализират вкаменелости, открити в България и Гърция, с помощта на най-съвременните методи и стигнат до заключението, че те принадлежат към предшественици на хората.

Зъбът, намерен в Азмака, България

Екипът анализира два известни образеца на изкопаемия хоминид Graecopithecus freybergi - долна челюст от Гърция и един горен предкътник от България. С помощта на компютърна томография учените визуализират вътрешните структури на фосилите, обяснява сайтът на Университета на Торонто. 

Морфологията на зъба показва, че шимпанзетата и хората вече са били разделени в Европа преди около 7,2 милиона години.

^{Горен предкътник на Graecopithecus от Азмака (Чирпанско) на 7240000 години. Източник: Wolfgang Gerber, University of Tübingen}

"Човекоподобните маймуни обикновено имат два или три отделни и различаващи корени, а корените на Graecopithecus са събрани и частично слети - особеност, която е характерна за съвременните хора, ранните хора и няколко прачовека, включително Ardipithecus и Australopithecus", обяснява проф. Мадлен Бьоме, който е ръководител на изследването, публикувано в PLoS ONE. Това показва, че нашата линия вече се е отклонила от тази на шимпанзетата преди стотици хиляди години, много преди предполагаемото досега отделяне станало в Африка, според авторката.

Долната челюст, наречена "Ел Греко" от учените, има допълнителни стоматологични особености, които показват, че видът Graecopithecus freybergi може да е предшественик на човека. "Бяхме изненадани от резултатите си, тъй като предшествениците на хората се знаеше, че са обитавали само  Субсахарска Африка", заяви Йохен Фус (Jochen Fuss), докторант в Тюбинген, който провежда тази част от изследването.

Освен това, Graecopithecus е с няколкостотин хиляди години по-древен от най-старите предполагаеми досега предшественици на човека от Африка, като Sahelanthropus от Чад, който е на 6-7 милиона години. Изследователският екип определя възрастта на фосилите на Graecopithecus от Гърция и България на базата на седиментни последователности на 7.24 и 7.175 милиона години съответно. "Това е в началото на Месиния (геоложки етап - Messinian), времето, което завършва с пълното пресушаване на Средиземно море", пояснява Бьоме.

^{Челюст на Graecopithecus freybergi. Wolfgang Gerber/University of Tübingen}

Промените в околната среда като движеща сила за разделянето на линиите на шимпанзетата и хоминините*

Историята на нашия вид и маймуните като цяло, е сложна и противоречива. Днес има около 23 вида съвременни маймуни, разпространени в Централна Африка и Югоизточна Азия. Но ако древни породи маймуни са открити и в други части на Стария свят, историята на шимпанзетата и хората здраво е вкоренена в Африка.

Но проучването на международния екип, ръководен от проф. Мадлен Бьоме и от проф. Николай Спасов, поставя под въпрос детайлите на този разказ.

Това историческо разделяне може да е станало в източното Средиземноморие, вместо в ставаните на Източна Африка. Това би означавало, че последният общ прародител между хората и шимпанзетата е живял на Балканите до разделянето и двата вида намират своя път обратно в Централна и Източна Африка.

Това вероятно ще бъде изключително оспорвано твърдение, не на последно място защото усложнява нещата донякъде. Традиционно се смяташе, че хората и шимпанзетата тръгнали по собствен път когато се появяват откритите савани в Източна Африка и новите прачовешки видове еволюират, докато най-накрая се появяваме ние.

^{Изображение, направено с електронен микроскоп, на заоблена частица прах, пренесена от вятъра. Тя е от пустинята Сахара и е намерена в седименти на 7,2 милиона години в Гърция. Ulf Linnemann, Senckenberg Center for Human Evolution and Palaeoenvironment, University of Tübingen}

Във втората статия, публикувана в PLoS ONE, учените обясняват, че едни и същи фактори са задвижили еволюцията на човека и това наистина може да е станало в новосформираната савана в Източна Европа по времето, когато в нея е бродил Graecopithecus.

"Зараждащата се пустиня в Северна Африка преди повече от седем милиона години и разпространението на савани в Южна Европа може да играе централна роля в разделянето на родословните линии на човека и шимпанзето", заяви Бьоме. 

Вероятно тези революционни открития ще повдигнат интересна дискусия за това, което често си мислим, че е непоклатим факт.

Повече - от пресконференцията тази сутрин в БАН: "Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите".

Още по темата

23/05/2017

Животът

Човечеството е направило първите си стъпки на Балканите

25/05/2016

Човекът

"Първият човек" от Чирпан се оказа последното човекоподобно в Европа