Най-малката планета в Слънчевата система се е свила с около 20 км в диаметър. До този извод стигат учените, след като вземат предвид, че отломките от кратерите са прикрили характерните бръчки по повърхността ѝ, според ново изследване, ръководено от Института за космически изследвания към Германския аерокосмически център.
Това цветно изображение на Меркурий е генерирано от три изображения на MESSENGER, направени през филтри, чувствителни към светлина с различни дължини на вълната.
Подобно на другите скалисти планети в нашата Слънчева система, Меркурий се е образувал в резултат на поредица от силни сблъсъци между скали и астероиди, обикалящи около Слънцето преди около 4,5 милиарда години.
Енергията от тези удари генерира огромни количества топлина, която Меркурий губи оттогава.
Подобно на балон, оставен на студа, вътрешността на Меркурий се свива с охлаждането си, а най-външните скалисти слоеве компенсират променящия се размер на планетата, като се смачкват и напукват, образувайки тектонични структури като скали и хребети.
"Определянето с колко е намалял радиусът на Меркурий с течение на времето при охлаждането на планетата е от съществено значение за разбирането на геодинамичната еволюция на планетата", посочват водещият автор д-р Гаку Нишияма (Gaku Nishiyama) и колегите му.
"Това намаление се оценява чрез анализ на скъсяващите се структури, които са тектоничният израз на разломи, приспособили се към глобалното свиване на планетата."
"Интересното е, че наблюдаваното хетерогенно разпределение на тези релефни форми не съответства на изотропния модел, очакван от глобалното захлаждане."
"Една от възможностите е някои структури да са били скрити от събития, свързани с повторно изхвърляне на повърхността, например при отлагане на изхвърлени материали от сблъсъци с астероиди."
"За да тестваме тази хипотеза, използваме грапавостта на повърхността като показател за геоложка свежест."
Повърхността на Меркурий, заснета от сондата Mariner 10. Кредит: U.S. National Archives
В проучването изследователите комбинират по-ранни карти на геоложки доказателства за свиване с нови карти на грапавостта на повърхността за цялата повърхност на планетата.
Те показват, че най-неравните зони на Меркурий имат по-малко видими бръчки.
След това авторите на изследването използват намаляването на обема, необходимо за образуването на хребетите в по-малко нарушени области, за да преценят колко цялата планета се е свила, включително под неравни участъци.
Те откриват, че липсващите "бръчки" в неравните райони биха могли да доведат до 10-30% повече свиване през целия живот на Меркурий - обща промяна до 23 км в диаметъра на планетата, вместо в момента оценените 4-16 км.
"Около 30% е малко изненадващо, но коригираното количество контракции всъщност ми се струва логично", коментира д-р Нишияма.
"С актуализираната оценка за свиване, наблюденията за това колко се е охладил и свил Меркурий сега са по-близо до прогнозите, базирани на физиката, което предполага, че сме по-близо до разбирането какво се случва вътре в най-малката скалиста планета в Слънчевата система."
Справка: G. Nishiyama et al. 2026. Underestimation of Planetary Contraction Due To Obscuration by Surface Roughness: The Case of Mercury. Geophysical Research Letters 53 (17): e2026GL124067; doi: 10.1029/2026GL124067
Източник: Mercury Has Shrunk Even More than Planetary Scientists Thought, Sci.News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция
Откъде идва "химията" на междуличностните връзки?
dolivo
Експериментален руски спътник се разпада в орбита и оставя следи от отломки