Този "жив динозавър" може да достигне възраст от 427 години

Ново изследване показва, че езерната есетра може да преживее столетия, което променя плановете за опазване на една от най-редките риби в Големите езера.

Някои от езерните есетри, може да са били там от края на Ренесанса в Европа и началото на заселването на Северна Америка. Това е изводът от проучване, публикувано тази година, и то удвоява приетата продължителност на живота на вида. Самият вид принадлежи към древна група, датираща от долната юра, преди около 200 милиона години, заради което ги определят и като "живи фосили".

Това не означава, че някой е хванал 400-годишна риба в Големите американски езера. Тази възраст е пресметната, а не е определена за конкретно животно, и разбирането на това разграничение е важно.

Защо пръстените не работят в случая

Възрастта на рибите обикновено се определя от твърди структури като бодли на перките или отолити, ушни костички, които образуват годишни растежни пръстени, подобно на дървесните.

Методът работи достатъчно добре при повечето видове. Най-старата езерна пъстърва, откривана някога, е била на 62 години, установена чрез преброяване на пръстените в отолита ѝ.

Езерната есетра, Acipenser fulvescens, я надминава по възраст. Тя расте бавно и живее дълго, така че пръстените стават многобройни, тънки и толкова плътно събрани един до друг, че преброяването им точно става невъзможно.

Растежът също се забавя рязко с възрастта, което е точно моментът, в който пръстените се сливат един с друг и записът става нечетлив.

Как учените установяват възрастта

Изследователският екип, съставен от Департамента по природни ресурси на Мичиган, Мичиганския държавен университет, Мичиганския технологичен университет и Департамента по природни ресурси на Уисконсин, избира различен метод за определяне на възрастта на тези риби.

Авторите на новото изследване работят въз основа на данни за улавяне, маркиране и повторно улавяне, събрани в пет популации: Черното езеро и река Стърджън в Мичиган, река Меномини на границата между Мичиган и Уисконсин, река Сейнт Клер и езерото Уинебаго в Уисконсин.

Рибите са уловени, измерени, определен им е полът, маркирани са и пуснати на свобода. В следващите години хората от екипите отново проучват, отново уловяйки някои от маркираните животни и ги измерват пак.

Сравняването на двете измервания дава скоростта на растеж, а скоростите на растеж дават оценка за това колко време би било необходимо на типична риба във всяка популация, за да достигне стандартизиран размер.

Стойностите и за двата пола

Прогнозната продължителност на живота варира от 90 до 279 години за мъжките и от 99 до 427 години за женските есетри.

Предишният рекордьор, най-старата езерна есетра, регистрирана някога, е била на 152 години, което според новото изследване е по-близо до средна възраст, отколкото до старост.

Средната възраст в системата на езерото Уинебаго е около 100 години, съобщава Маргарет Стадиг (Margaret Stadig), биолог от Департамента за природни природни ресурси на Уисконсин, която работи с тази популация, която посочва, че индивиди, достигащи 150 или 200 години там, не биха я изненадали.

Почти като гренландската акула

Тези цифри поставят езерната есетра в обсега на най-дългоживеещото известно гръбначно животно, например продължителност на живота на гренландската акула се оценява между 272 и 512 години.

Водещият автор, Ед Бейкър (Ed Baker) от Мичиганския департамент за природни природни ресурси, заявява, цитиран от че винаги е подозирал, че видът живее по-дълго от съобщеното, но споделя, че не е очаквал резултати в този диапазон.

Защо есетрите оцеляват толкова добре

Такъв живот изисква нещо специфично: вероятността от смъртен случай трябва да е много ниска.

Годишната вероятност за оцеляване на езерната есетра е около 96% до 98%, което означава, че почти цялата популация оцелява от една година до следващата.

Повечето сладководни риби се намират близо до 50%, поради което не стават столетници.

Самият вид принадлежи към древна група, датираща от долната юра, преди около 200 милиона години, заради което ги определят и като "живи фосили".

Останали са по-малко от 1%

Последиците за опазването на вида са най-важната част от проучването и произтичат пряко от биологията на есетрите.

Езерната есетра се размножава бавно и добавя нови членове към популациите си бавно, така че популация, която губи голям брой възрастни, не може лесно да ги замести, отбелязва Бейкър.

По-малко от 1% от историческата популация на есетрови риби от Големите езера са останали днес, което поставя цялата находка в различна светлина.

Риба, на която са необходими десетилетия, за да съзрее за размножаване, и векове, за да достигне максималния си размер, е такава, която риболовният натиск, язовирите и загубата на местообитания могат да премахнат много по-бързо, отколкото тя може да се възстанови.

Какво не може да каже оценката

Изследователите изрично подчертават, че това са статистически оценки, а не проверени възрасти на отделните животни.

Методът прави извод за това колко време би трябвало за достигането на даден размер, което е прогноза, изградена въз основа на десетилетия измервания, а не директно отчитане на възрастта на която и да е риба.

Тази прогноза зависи и от това дали растежът ще продължи по същия начин във възрасти, които никой не е наблюдавал директно, което е реален източник на несигурност в горния край на диапазона.

Защита на Големите езера

Знанието за това колко дълго живее един вид променя начина, по който се моделират неговите популации и колко бързо може да се очаква те да се възстановят.

Проучването също настоява за по-дългосрочни наблюдения.

Риба, която надживява агенциите, които я управляват, е неудобен обект за всеки план за управление и това може би е най-полезното нещо, което работата е установила.

Констатациите би трябвало да се отнасят и за усилията за управление на есетровите риби другаде по света, където същият вид е изправен пред същата комбинация от бавно размножаване и силен екологичен натиск.

Справка: Baker, E. A., Colborne, S. F., Auer, N. A., Scribner, K. T., Larson, D. L., Briggs, A. S., Bruch, R. M., Stadig, M. H., & Donofrio, M. C. (2026). Lake sturgeon (Acipenser fulvescens) growth and longevity estimated from adult capture–mark–recapture data. Journal of Fish Biology, 109(2), 849–863. https://doi.org/10.1111/jfb.70478

Източник: This ‘living dinosaur’ survives up to 427 years and rank among the world’s longest-lived vertebrates, earth.com

Още по темата

28/11/2023

Животът

Учените тестват "черен хайвер" и са разтревожени от това, което намират

21/03/2022

Животът

"Жив динозавър": Уловена е 100-годишна огромна есетра, дълга около 3 м (видео)

27/01/2022

Животът

В кой месец са загинали динозаврите и как това е свързано с константата на Хъбъл?

18/07/2020

Животът

За изненада на учените риби, последно еволюционно свързани през юра, създадоха поколение