Гигантска есетра, за която се смята, че е на повече от век, е уловена в река Фрейзър в Британска Колумбия, Канада, и веднага е пусната обратно в дивата природа, след като й бе поставен маркер за проследяване на нейното придвижване.
Есетровите риби са определяни като „примитивни риби“, защото са еволюирали с малко морфологични промени от най-ранните фосилни записи от есетрообразните риби, които се появяват преди около 245 до 208 милиона години около края на триаския период, което ги прави една от най-старите живи риби лъчеперки. Затова понякога ги наричат „живи динозаври“.
Уникален улов: 300-килограмова есетра - маркирана и пусната обратно към реката
Във видео, споделено в социалните медии, Ив Бисон разказва, че е направил улова на живота си на 6 март, след като е уловил 3-метровата бяла есетра. Той и неговият колега рибар Дан Лалиер съобщават, че са уловили рибата в река Фрейзър и са били шокирани да видят огромния жив динозавър без маркировка, което означава, че огромната риба вероятно никога не е била улавяна.
Скрийншот от видеото на улова.
„Вижте това... тази риба е дълга 10 и половина фута [3.20 м], вероятно 580, 600 паунда [263-272 кг]“, казва Бисън във видеото. "Току-що успяхме да я маркираме, така че вероятно никога не е бил хващана и сега ще я пуснем."
Около 50% от 27-те вида есетри са класифицирани като критично застрашени в света, съобщава Newsweek. Тези огромни риби са изправени пред множество заплахи, като прекомерен риболов и загуба на местообитания, още от епохата на динозаврите.
Известно е, че белите есетри обитават река Фрейзър и се считат за най-голямата и най-дълголетна риба в Северна Америка. Те могат да нарастват до 6 метра и да живеят 100 кг. Белите есетри, открити в реката, са маркирани, за да може природозащитната и изследователска организация FRSCS (Fraser River Sturgeon Conservation Society - "Обществото за опазване на есетрата в река Фрейзър") да проследява популацията и здравето на вида.
Бисон редовно помага на организацията FRSCS по програмата й за маркиране на есетрата.
Инициативи за спасяване на есетрови риби
Според World Wide Fund for Nature (WWF) есетровите риби са най-застрашените животни в света, включени в Червената книга на световнозастрашените видове на Международния съюз за опазване на природата. Това се случва не само поради прекомерния улов, но и поради процъфтяващата незаконна търговия с хайвер. Но организацията WWF се надява да ги спаси и да съживи числеността им в полза на хората и природата.
Сега те работят заедно с гражданското общество, учени, общности, правоприлагащи органи и правителства от различни страни, за да спасят есетровите риби, които са икономически и културно важни във всеки речен басейн. Организацията има за цел да се справи с възстановяването на популациите от есетрови риби, незаконната търговия с хайвер и подобряването на състоянието на реката.
Те се борят с черния пазар, като събират доказателства за незаконната търговия с хайвер и повишават обществената осведоменост, за да се застъпят за по-стабилни политики за прилагане. Те планират да изградят дългосрочни решения чрез събиране на по-добри данни и мониторинг, оказване на влияние върху процесите на местно планиране за предотвратяване на нови вредни язовири в района и адаптиране на съществуващите язовири към миграционните пътища на есетровите риби.
Класификация и филогенезата на видовете есетрови риби
Истинските есетри се появяват през горната креда. През същия период есетровите риби достигат значителен разцвет, в групата се появяват гиганти, като Acipenser gigantissimus, дълги повече от 6 м. От това време есетровите риби са претърпели малки морфологични промени, което показва, че еволюцията им е била изключително бавна. Това отчасти се дължи на дългия интервал между поколенията, способността да се понасят широки диапазони от температура и соленост на водата, отсъствието на хищници поради размера и изобилието от плячка в бентосната (дънна) среда. Въпреки че еволюцията им е забележително бавна, те са силно еволюирали живи вкаменелости и не приличат много на техните предци. Въпреки това, есетровите риби все още имат няколко примитивни характеристики като хетероцеркална опашна перка, по-малко люспи по тялото, повече лъчи в перките, отколкото поддържащи елементи, и висящи челюсти.
Въпреки съществуването на вкаменелости, пълната класификация и филогенезата на видовете есетрови риби е трудно да се определи, отчасти поради високата индивидуална и онтогенна променливост, включително географски клинове за определени характеристики като форма, брой щитчета и дължина на тялото. Друг интерфериращ фактор е специалната способност на есетровите риби да произвеждат репродуктивно жизнеспособни хибриди дори между видове, принадлежащи към различни родове. Докато рибите лъчеперки (Actinopterygii) имат дълга еволюционна история. Изследователите в миналото са идентифицирали над 40 вида, които са били отхвърлени от по-късни проучвания. Все още не е ясно дали видовете от родовете Acipenser и Huso са монофилетични (произлезли от един прародител) или парафилетични (от много предци), въпреки че морфологично мотивираното разделение между тези два рода не са ясно подкрепени от генетичните данни. Полагат се усилия за разрешаване на таксономичното объркване, като се използва непрекъснат синтез на систематични данни и молекулярни техники.
Филогенезата на есетровите риби на кладограмата показва, че те са еволюирали от костни риби.
Кредит: Wikimedia Commons
Местообитания
Есетра, изобразена на древногръцки тетрахалкон (бронзова монета) от Пантикапей на Кримския полуостров, 310–304 пр.н.е. Кредит: Wikimedia Commons
Разпространението на есетровите риби варира от субтропични до субарктически води в Северна Америка и Евразия.
Те се срещат по европейското атлантическо крайбрежие, включително Средиземно моребасейн, особено в Адриатическо море и реките на Северна Италия, в реките, които се вливат в Черно, Азовско и Каспийско море (Дунав, Днепър, Волга, Урал и Дон), северните реки на Русия, които се вливат в Северния ледовит океан (Об, Енисей, Лена, Колима), в реките на Централна Азия (Амударя и Сърдаря) и езерото Байкал. В Тихия океан те се срещат в река Амур по руско-китайската граница, на остров Сахалин и някои реки в североизточен Китай.
В Северна Америка местообитанията им се простират по крайбрежието на Атлантическия океан от Мексиканския залив до Нюфаундленд, включително Големите езера и реките Сейнт Лорънс Мисури и Мисисипи, както и по западното крайбрежие в големите реки от Калифорния и Айдахо до Британска Колумбия.
В този обширен ареал почти всички видове са силно застрашени или уязвими от изчезване поради комбинация от унищожаване на местообитанията, прекомерен риболов и замърсяване.
Нито един вид не е известен естествено да се среща на юг от екватора, въпреки че се правят опити за отглеждане на есетрови риби в Уругвай, Южна Африка и други места.
Повечето видове са поне частично анадромни, хвърлят хайвера си в прясна вода и се хранят в богатите на хранителни вещества солени води на устията или претърпяват значителни миграции по крайбрежието. Въпреки това, някои видове са се адаптирали е чисто сладководни реки.
До 19-ти век гигантски есетрови риби мигрират по река Дунав чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности. Днес обаче пет от шестте местни дунавски видове се определят като критично застрашени. Есетровите риби в река Дунав играят важна роля като индикатор на здравите екосистеми. Те живеят най-вече в Черно море, като мигрират нагоре по течението на р. Дунав и други големи реки, за да хвърлят хайвера си.
Източници:
Massive 'Living Dinosaur' Sturgeon 10-Feet Long, Weighs 600 Pounds Captured, Tagged and Freed in British Columbia [Watch]
Margaret Davis, Science Times
Sturgeon, Wikipedia
Есетрите в Дунав, WWF
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари