Морски биолози са идентифицирали нов вид акула от рода Hemiscyllium във водите на източна Папуа Нова Гвинея, разширявайки забележителна група акули, обитаващи рифове, известни с това, че използват четирите си перки, за да "ходят" по морското дъно.
Ходещите акули обхващат десет подобни вида акули, чиято идентификация се основава на отличителни цветови модели, генетични маркери и географски ограничено разпространение.
Родът е ендемичен за Австралия и остров Нова Гвинея, регион, който съвпада с глобалната гореща точка за разнообразие на килимните акули, оформено от сложни тектонични и морско-нивомерни истории.
Ходещите акули са малки, предимно нощни, бентосни акули, които обикновено достигат обща дължина от 70-80 см, като най-голямата е регистрирана с дължина 107 см.
Те често се срещат в плитки крайбрежни местообитания, включително коралови рифове, морски треви и мангрови гори, обикновено на дълбочина под 10 м, но са регистрирани и на дълбочина до 50 м.
Ходещите акули показват изключително ограничени ареали от само няколкостотин квадратни метра до няколко квадратни километра поради ограничената си мобилност и бентосен начин на живот.
Освен това, тези акули са яйценосни, като отлагат малки овални яйца на морското дъно, което допълнително ограничава способността им за разпръскване.
Въпреки че информацията за разпространението на ходещите акули се актуализира през последните две десетилетия, видовете, ендемични за източна Папуа Нова Гвинея, остават слабо познати.
В ново проучване д-р Кристин Дъджън (Christine Dudgeon) от Университета на Съншайн Коуст и нейните колеги са разгледали тези пропуски, като са изследвали разпространението на ходещите акули в източна Папуа Нова Гвинея.
"Нови видове акули не се появяват толкова често и това определено е първата, кръстена на мен", каза д-р Дъджън.
Новият вид Hemiscyllium е открит по време на проучвания, проведени между 2023 и 2025 г. в провинция Милн Бей в Папуа Нова Гвинея.
Наречена еполетна акула на Дъджън (Hemiscyllium dudgeonae), тя се отличава с уникална шарка от кафяви лунички, преплетени с бели петна и чертички по тялото, заедно с ясно изразена маркировка, подобна на око, зад главата.
Генетични доказателства показват, че новият вид е тясно свързан с Hemiscyllium michaeli.
Изследователите също така предупреждават, че Hemiscyllium dudgeonae може да е силно уязвим поради очевидно ограниченото си разпространение.
"Надяваме се да съберем повече данни по време на следващото ни изследователско пътуване през октомври, за да помогнем на Червения списък на IUCN да оцени вида като уязвим или застрашен от изчезване ", обяснява докторантът от Университета на Съншайн Коуст Джес Блейкуей (Jess Blakeway).
Учените също така преразглеждат известните разпределения на Hemiscyllium michaeli и друг вид ходеща акула от Папуа Нова Гвинея, Hemiscyllium hallstromi.
"Нашето изследване променя представите за това къде може да се намерят ходещи акули", разказва Блейкуей.
"Преди се смяташе, че всеки вид има различни бариери в местообитанията, като например реки или дълбоки води."
"Сега знаем, че разпространението на видовете в източна Папуа Нова Гвинея се припокрива, въпреки че не се срещат едновременно."
"Новият вид е десетият от рода на еполетните акули от Папуа Нова Гвинея."
"Пет от тях вече са посочени като застрашени от изчезване в Червения списък на IUCN по критерий В, критерий, който се прилага само за 3% от всички акули."
Справка: J.-A. Blakeway et al. 2026. A review of walking shark (Hemiscylliidae: Hemiscyllium) distributions in Papua New Guinea and description of a new species. Journal of the Ocean Science Foundation 46: 71-110; doi: 10.5281/zenodo.20575429
Източник: New Species of Walking Shark Discovered off Papua New Guinea, Natali Anderson, Sci.News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи
Niko Kolev
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука