Дърветата, каквито ги познаваме днес - основен ствол, голяма височина, корона от листа и клони - не се появяват на до късния девон, преди около 360 милиона години. Може да се изненадате да научите, че акулите са по-стари от дърветата, тъй като съществуват от поне 400 милиона години.
Акулите съществуват наистина от много дълго време, доказвайки своята устойчивост. Те са оцелели и при петте глобални масови измирания, които премахват 80% от мегафауната на планетите. В по-катастрофалното подобно събитие, преди 251 милиона години, до 95% от видовете са били унищожени.
Проследяването на еволюцията на акулите е трудно. Тъй като имат хрущялен скелет, само няколко части от тялото могат да бъдат запазени като вкаменелости, което затруднява разбирането на това какви са били древните акули. Това не означава, че учените нямат с какво да работят. Университетите и музеите имат в колекциите си хиляди изкопаеми люспи от акули, които се считат за най-разпространените микрофосили на гръбначни животни. Най-добре запазените вкаменелости на акули обаче са зъбите.
Зъб на мегалодон в сравнение с този на съвременна голяма бяла акула показва колко големи са били тези древни хищници. Кредит: Trustees of the Natural History Museum, London
Най-ранните зъби на акули са от ранните девонски отлагания, на около 400 милиона години, в днешна Европа. Тези зъби са по-малки от 3-4 милиметра и принадлежат на древна акула, известна като Леонод (Leonodus). Неговите зъби в двойни редици предполагат, че Леонод може да е принадлежал към семейство сладководни акули, известни като ксенаканти.
Но са открити и много по-стари люспи от акула. Най-старите люспи на акули, датират от късния ордовикски период, преди около 455 милиона години, от територията на днешния щат Колорадо. Такива люспи са различни от тези на съвременните акули, което кара много палеонтолози да спорят, че те наистина принадлежат на акули. Най-старите безспорни люспи на акула са на около 420 милиона години, от ранните силурски находища в Сибир. Те са причислени към рода Elegestolepis, но липсват улики как може да е изглеждала останалата част от акулата.
Понякога акулите са наричани примитивни, но всъщност те са много усъвършенствани през своята повече от 400 милиона години еволюция.
Шестхрилната тъпоноса акула принадлежи към една от най-старите линии акули, за която се смята, че се е появила през ранния юрски период. Кредит: NOAA Ocean Explorer/Wikimedia Commons
Над 400 вида акули съществуват по целия свят - във всички различни форми и размери. В едната крайност е китовата акула, която може да бъде с дължина до 12 метра, а в другия - акула джудже фенер, която може да се побере в ръката ви.
Акулите и другите пластинчатохрили (хрущялни риби, сред които освен акулите са и скатовете) са много космополитни, като са представени от много видове с различни адаптации. Въпреки че много акули като голямата бяла акула са на върха на хранителната верига, акулите могат да бъдат намерени на всички нива на веригата. Независимо дали обстановката е бентосна, пелагична, приливна или естуарна, има специализирана акула за всяла среда.
Акулите са почти непроницаеми за инфекции, рак и заболявания на кръвообращението. Те могат да се възстановяват от тежки наранявания много бързо. Някои казват, че тези характеристики са придобити чрез оцеляване през не едно масово измиране в продължение на милиони години.
И тези същества са по-стари от дърветата. Те са супергерои, макар и от лошите.
Колкото и да е странно, въпреки че съществуват повече от 400 милиона години, акулите може да са срещнали своя унищожител - човекът. Тъй като акулите търсят качество, а не количество, те имат бавен темп на съзряване и репродукция. Но акулите вече не са върхови хищници в своите екосистеми - това са хората. Търсенето на перки от акули предизвика изчезването на много видове акули. Може би дърветата ще спечелят това съперничество.
Източник: Mindblowing fact of the day: sharks are older than trees, ZMEScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари