Крехките оазиси на планетата: бъдещето на влажните зони в затоплящия се свят

Пресъхващи блата и загуба на ключови спирки по прелетните маршрути — новите климатични реалности застрашават влажните зони и водолюбивите птици

• Влажните зони или т.нар. „бъбреци на планетата“ пречистват водата, смекчават наводненията, съхраняват въглерод и осигуряват убежище на милиони водолюбиви птици.
• Затоплящият се климат променя водния цикъл и все по-често оставя влажните зони пресъхнали или залети в неподходящ момент.
• Те са жизненоважни за водолюбивите птици и служат като чувствителни индикатори за тяхното състояние.
• Европа е гореща точка за загуба на влажни зони – 45% от видовете водолюбиви птици на континента намаляват в световен мащаб.. 
• Средиземноморието е загубило 12% от естествените си влажни зони за последните три десетилетия
  Крайдунавски места като Калимок, Персина и Сребърна все по-често страдат от ниски водни нива и пресъхване.
• Влажните зони са едновременно жертва и решение на климатичната криза – те улавят и съхраняват повече въглерод от която и да е друга сухоземна екосистема.

Климатът на планетата се затопля, а това личи най-ясно по водата – топящи се снегове и ледници, променен режим на валежите, по-чести суши и наводнения и покачване на морското равнище. Сред най-засегнатите от тези промени са влажните зони – блатата, речните заливни тераси, крайбрежните лагуни и езера, които често наричаме „бъбреците на планетата“. Навред по сушата и сухоземните екосистеми влажните зони блестят като редки скъпоценни камъни в пустиня – крехки оазиси, които поддържат живота въпреки суровите условия около тях. Те пречистват водата, смекчават наводненията, съхраняват въглерод и осигуряват убежище на милиони водолюбиви птици по техните миграционни маршрути. Днес обаче именно тези оазиси са под рекорден натиск – едновременно от климатичните промени и от човешката дейност. Какво се случва с влажните зони и птиците, които зависят от тях, и как опазването им може да се превърне в част от решението на климатичната криза?

^{Сива чапла (Ardea cinera -) – сн. Н Петков, източник www.naturephotos.eu}

Климатът се затопля, водният цикъл излиза от ритъм

Днес вече е безспорно, че климатът на нашата планета се затопля. Повишаването на глобалните температури, масовото топене на сняг и ледници, както и покачването на морското равнище ясно сочат към затоплянето на климата на Земята. Научният консенсус е ясен – хората играят ключова роля за тези промени.

Средногодишните температури в Европа и северозападната част на Северна Америка се очаква да се увеличат повече от средното глобално затопляне – с около 2 до 5°C до края на века. В Южна и Централна Европа най-силно затопляне се очаква през лятото, а в Северна Европа – през зимата. Това променя водния цикъл – кога и колко валежи падат, как се топи снегът, кога реките преливат и кога влажните зони пресъхват.

Влажните зони: „бъбреците“ и „гъбите“ на планетата

Влажните зони предоставят изключително разнообразие от екосистемни услуги, жизненоважни както за хората, така и за природата. Те действат като естествени филтри на водите, задържат замърсители и утайки, регулират водния баланс и намаляват риска от наводнения. Като натрупват органична материя и въглерод, имат важна роля и в смекчаването на климатичните промени.

Според дефиницията на Рамсарската конвенция за влажните зони (1971) понятието обхваща изключително разнообразни местообитания – както естествени, така и изкуствени; сладководни или солени; постоянни или временни. Това включва блата, мочурища и торфища, речни долини и заливни тераси, естуари, делти и крайбрежни лагуни, както и плитки морски води с дълбочина до шест метра. Към изкуствените влажни зони се отнасят оризищата, рибарниците, напоителните водоеми, язовирите и някои отводнителни и пречиствателни системи, които често се превръщат в ценни местообитания.

Сезонните промени в нивото на водата – пролетно заливане и есенно оттичане – са в основата на живота в тези екосистеми. Когато този ритъм бъде нарушен, страдат всички, които зависят от тях.

 ^{Саблеклюн (Recurvirostra avosetta), Николай Петков, www.naturephotos.eu}

Водолюбивите птици: индикатори за здравето на влажните зони

Влажните зони са жизненоважни за водолюбивите птици – осигуряват им места за размножаване, храна и убежище по време на дългите миграции. Те включват различни типове местообитания: блата и тръстикови масиви, заливни равнини, делти на реки, крайбрежни лагуни и солници.

Водолюбивите птици служат като чувствителни индикатори за здравето на влажните зони, тъй като бързо реагират на промени в качеството на водата, наличието на храна и състоянието на местообитанията. Чрез своето поведение и миграции те подпомагат разпространението на растителни семена и безгръбначни, като така поддържат екологичното равновесие.

Тези птици имат и висока природозащитна и културна стойност – те са обект на екотуризъм, наблюдение и научни изследвания, които подкрепят местните икономики и повишават обществената осведоменост за значението на природата. Опазването им изисква защита и възстановяване на влажните зони, ограничаване на замърсяването и устойчиво управление на водните ресурси.

^{Струпване на водолюбиви птици на пясъчна коса, Николай Петков/ www.naturephotos.eu}

Климатичните удари върху влажните зони

Климатичните промени засягат всички екосистеми, но влажните зони са особено уязвими. Чувствителността им към промени в нивото на водата ги прави изключително податливи на колебания във валежите и изпарението. В сухи, пустинни и полупустинни региони дори малки промени в температурата или валежите могат да имат драматични последици за организмите, които зависят от тях.

Променен хидрологичен режим

Изследвания показват, че затоплянето на климата променя сезонния ритъм на влажните зони, като скъсява периода, през който има вода, и изменя нейното качество и химичен състав. В района на Големия басейн в Северна Америка по-топлите и по-сухи условия между 1980 г. и 2015 г. са довели до намаляване на водните притоци, по-ранно пресъхване, повишена соленост и спад на подходящите сладководни местообитания за гнездене и миграция на водолюбивите птици.

Съкращаването на хидропериода означава, че видовете, които зависят от плитки, богати на хранителни вещества води, за да изхранват малките си, остават с все по-малко възможности и често са принудени да се струпват в последните останали убежища.

Покачване на морското равнище

Покачването на морското равнище през XXI век се очаква да бъде между 18 и 59 см. Когато водата се повиши, солената морска вода навлиза в крайбрежните влажни зони и променя химическия състав на водата и почвата. Това засяга растителността, която образува местообитанията на водолюбивите птици, както и наличието на храна.

^{Шабленска Тузла, Николай Петков, източник: www.naturephotos.eu}

По-високите води водят до ерозия на бреговете и намаляване на площта на блата, пясъчни и крайбрежни зони. Това е особено критично за наземно гнездящи видове като различни дъждосвирци, рибарки и чайки. Създаването на изкуствени структури – повдигнати диги и острови – може временно да смекчи проблема за гнездовите места, но плитчините, в които се хранят много дъждосвирцови птици, също изчезват и това трудно се компенсира.

Екстремни явления и разместване на сезоните

Промени в речния поток и топенето на снега могат да доведат до несъответствие между пролетното заливане и миграцията. Много водолюбиви птици синхронизират пролетната си миграция с наводненията на блатата и заливните равнини. Ако реките прелеят по-рано или по-късно от обичайното, птиците могат да пристигнат на места с недостатъчно вода или храна, което намалява шансовете им за успешно размножаване.

Екстремните температури и валежи намаляват оцеляването и продуктивността – студено време и обилни дъждове могат да доведат до смъртност на малките, а високите температури и сушата – до топлинен стрес и пресъхване на влажните зони.

^{Белочела водна кокошка (Fulica atra ) – сн. Н Петков –www.naturephotos.eu}

Фенологични капани: когато птиците пристигат навреме, а храната – не

Мигриращите птици са изключително чувствителни към природните сигнали – температура, валежи, продължителност на деня – които определят кога да се придвижат, гнездят или сменят оперението си. Промените, причинени от климата, могат да доведат до несъответствие между сезонната динамика на видовете и наличността на подходящи ресурси (Both et al., 2009; Gilroy et al., 2016).

Влажни зони, които някога са се заливали през пролетта, сега достигат своя максимум през зимата или пресъхват преди да се излюпят малките. Това лишава птиците от жизненоважни хранилища. Тези ефекти вече се проявяват в намаляващи популации на патици, дъждосвирци и други водолюбиви птици по основните миграционни пътища (Studds et al., 2017; Haig et al., 2019).

^{Речен дъждосвирец, Николай Петков/www.naturephotos.eu}

Наблюдавани са конкретни примери за такива фенологични несъответствия:

• при шилоопашатата патица (Anas acuta) и залтоперата булка (Pluvialis apricaria) времето на гнездене се измества с различна скорост спрямо появата на храната за малките, което води до по-висока смъртност;
• в Испания, заради затоплянето, белите щъркели (Ciconia ciconia) започват да гнездят по-рано – така малките се излюпват в период с по-интензивни валежи, което увеличава загубите.

^{Шилоопашата патица, Николай Петков/ www.naturephotos.eu}

Проучванията върху белобузата гъска (Branta leucopsis) показват, че макар птиците да ускоряват пролетната си миграция и да пристигат по-рано в арктическите гнездови райони, те все още не успяват да „улучат“ оптималния момент спрямо развитието на растителността. Пластичното поведение – ускорена миграция или смяна на местата за стациониране – не е достатъчно, за да компенсира напълно променените условия. Това несъответствие между миграционния график и наличието на храна или оптимални гнездови условия може да има сериозни последствия за популационната динамика на много арктически видове.

Европа и България: гореща точка за загуба на влажни зони

Европа се затопля два пъти по-бързо от света и е сред световните горещи точки на загуба на влажни зони. Масовото пресушаване и преобразуване на тези местообитания за земеделие, урбанизация и инфраструктура започва по-рано и протича по-интензивно, отколкото в много други региони.

В резултат 45% от видовете водолюбиви птици, срещащи се в Европа, имат намаляващи глобални популации – по-висок дял в сравнение със сухоземните (36%) и морските птици (39%). Също така 37% от видовете сладководни риби в Европа са застрашени.

Изправянето на речните корита, удълбаването на каналите и унищожаването на крайречните заливни тераси и влажни зони значително ограничават способността им да задържат и забавят водните потоци. Това увеличава риска от наводнения и води до загуба на биоразнообразие. Фрагментацията на речните корита е критична – 95% от дължината на основните реки е засегната от инфраструктура.

В България крайдунавските влажни зони са под сериозен стрес. Пролетните пълноводия вече не са достатъчни, за да поддържат водните нива в големи блата като Калимок, Персина и дори Сребърна. С намалени водни огледала и периодично пресъхване те губят голяма част от значението си за много водолюбиви видове, включени в Червената книга на България.

^{Езерото Сребърна, Николай Петков/източник: www.naturephotos.eu}

През 2025 г. се наложи изпомпване на вода от Дунав към поддържан резерват „Сребърна“, за да се задържи нивото на водата – скъпо и краткотрайно решение, което не може да замени естествения воден режим.

Нови заплахи: инфраструктура, урбанизация и човешка дейност

От 1990 г. насам естествените влажни зони в Средиземноморието са намалели с около 12% от общата си площ, а урбанизираните територии около тях са се увеличили с 44% от 2000 г. насам. Земеделските земи заемат повече от 30% от функционалното пространство на тези екосистеми.

Урбанизацията, интензивното земеделие, изграждането на язовири, диги и други хидросъоръжения затрудняват естествения воден режим. В допълнение незаконният и неустойчив лов, прекомерният риболов и други форми на антропогенна смъртност допълнително застрашават видовете, зависими от влажните зони.

Резултатите са видими – не само по света, но и у нас: по-малко места за гнездене, по-бедни на храна водни площи и по-голям натиск върху останалите фрагменти от естествени местообитания.

^{Карталийско блато на ез. Дуранкулак през зимата, Николай Петков www.naturephotos.eu}

Какво можем да направим: адаптация за влажните зони и птиците

Въпреки че единственото дългосрочно решение на климатичните промени е намаляването на емисиите, забавянията в климатичната система означават, че вече сме „обвързани“ с допълнително затопляне. За да помогнем на птиците и влажните зони да се адаптират, са необходими конкретни мерки.

• Управление на ключови влажни зони: Правилното управление включва регулиране на нивата на водата, възстановяване на растителността, управление на дренажа и ограничаване на водочерпенето. Такива подходи могат да смекчат ефектите от суша и екстремни наводнения и да поддържат условията за птиците.
• Мрежа от защитени територии: Ако видовете не могат да се адаптират към климатичните промени на настоящите си места, те ще оцелеят само ако имат къде да се преместят. Нужна е координирана мрежа от защитени територии по миграционните пътища, особено към по-студените части на ареала и в региони, очакващи засушаване. Проучванията показват, че защитените зони играят важна роля в адаптацията на водолюбивите птици към климатичните промени.
• Управление на околните земи: Защитените територии не са острови – необходимо е и околните земи да се управляват така, че да улесняват свързаността между местообитанията. Това може да стане чрез агроекологични схеми, устойчиво земеделие и политики, които насърчават запазването на естествени елементи в ландшафта.
• Минимизиране на други въздействия: В много случаи единственият реален начин да се компенсира натискът от климатичните промени е да се намалят останалите заплахи – пресушаване, замърсяване, деградация и фрагментация на влажните зони. Това помага на екосистемите да бъдат по-устойчиви на периоди на суша и екстремни събития и да запазят способността си да поддържат птиците.

^{Голям гмурец, брачни игри/ Николай Петков, източник: www.naturephotos.eu}

Влажните зони като решение в климатичната криза

Влажните зони са не само уязвими към климатичните промени, но и ключова част от решението. Те имат по-високи нива на улавяне и съхранение на въглерод в сравнение с която и да е друга сухоземна екосистема. Това се дължи на по-голямата продуктивност над и под почвената повърхност, безкислородните почвени условия и натрупването на утайки.

Най-важният фактор за улавянето на въглерод във влажните зони е наличието на подходящ субстрат, а той зависи от типа и структурата на растителността. Именно растителността определя качеството на седиментите и капацитета за съхранение на въглерод.

Опазването и възстановяването на влажните зони е сред приоритетите на новия Регламент на ЕС за възстановяване на природата (EU Restoration Law). Неговата цел е значителна част от европейските екосистеми да бъдат приведени в добро състояние до средата на века. Подобряването на хидрологичните условия, възстановяването на естествената растителност и прекратяването на дренажните дейности не само подпомагат задържането на въглерода и регулирането на климата, но и създават подходящи местообитания за множество водолюбиви птици.

^{Нощна чапла, Николай Петков/ www.naturephotos.eu}

Влажните зони и водолюбивите птици са сред първите, които „плащат цената“ на климатичните промени. Загубата на тези екосистеми означава не само изчезване на редки видове, но и отслабване на естествените буфери срещу наводнения, суши и натрупване на парникови газове.

Опазването и възстановяването на влажните зони – от крайдунавските блата до средиземноморските лагуни и арктическите тундри – е инвестиция в по-устойчив климат, по-богато биоразнообразие и по-сигурно бъдеще за хората. В този смисъл всяка възстановена заливна тераса или спасено блато не е „само за птиците“ – то е част от нашата обща защита срещу климатичната криза.

В публикацията са използвани материали от:

• https://royalsocietypublishing.org/doi/10.1098/rspb.2009.1525
• https://researchportalplus.anu.edu.au/en/publications/policy-considerations-for-managing-wetlands-under-a-changing-clim/
• https://www.researchgate.net/publication/327797227_Waterbird_communities_adjust_to_climate_warming_according_to_conservation_policy_and_species_protection_status
• https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/26807694/
• Haig, S.M., Murphy, S.P., Matthews, J.H., Arismendi, I. & M. Safeeq. (2019). Climate-Altered Wetlands Challenge Waterbird Use and Migratory Connectivity in Arid Landscapes. Sci Rep 9, 4666. https://doi.org/10.1038/s41598-019-41135-y
• Lameris, T. K., Scholten, I., Bauer, S., Cobben, M. M. P., Ens, B. J., & Nolet, B. A. (2017). Potential for an Arctic-breeding migratory bird to adjust spring migration phenology to Arctic amplification. Global Change Biology, 23(10), 4058–4067. https://doi.org/10.1111/gcb.13684
• Lameris, T. K., van der Jeugd, H. P., Eichhorn, G., Dokter, A. M., Bouten, W., Boom, M. P., Litvin, K. E., Ens, B. J., & Nolet, B. A. (2018). Arctic geese tune migration to a warming climate but still suffer from a phenological mismatch. Current Biology, 28(15), 2467–2473.e4. https://doi.org/10.1016/j.cub.2018.05.077
• Lolu, A.J., Ahluwalia, A.S., Sidhu, M.C., Reshi, Z.A., Mandotra, S.K. (2020). Carbon Sequestration and Storage by Wetlands: Implications in the Climate Change Scenario. In: Upadhyay, A., Singh, R., Singh, D. (eds) Restoration of Wetland Ecosystem: A Trajectory Towards a Sustainable Environment. Springer, Singapore. https://doi.org/10.1007/978-981-13-7665-8_4
• https://marine.gov.scot/sma/content/effects-climate-change-migratory-waterbirds-within-african-eurasian-flyway

Източник: Крехките оазиси на планетата: бъдещето на влажните зони в затоплящия се свят, Климатека

Авторът д-р Николай Петков е водещ орнитолог с дългогодишна специализация в опазването на водолюбивите птици и влажните зони. Работата му върху световно застрашената червеногуша гъска и ключовите ѝ миграционни местообитания му носи наградата „Зелен Оскар“ (2019). Той координира Международната работна група по вида към Споразумение за мигриращите водолюбиви птици в Африка и Евразия (AEWA), работил е и като експерт във Wetlands International. Той е член на няколко международни работни групи, в това число и в Комисия за оцеляване на видовете към Международният съюз за опазване на природата (IUCN).

Още по темата

19/08/2025

Животът

Розовото фламинго: Птиците, които промениха Бургас

06/12/2024

Животът

Тези странни птици, макар да се справят с крокодили, са заплашени от изчезване

13/11/2024

Човекът

Как съветската схема за обогатяване на природата се обърка ужасно

03/05/2023

Земята

Как Национален парк Шумава в Чехия активно възстановява влажните си зони