Съветски зоолог, увлечен по отдавна изчезнали бозайници, се заема да съживи пейзажа на Кавказ през миналия век, внасяйки животни от далечни страни. И до днес Азербайджан все още носи последиците от неговата амбиция.
В средата на 20-ти век руският зоолог Николай Верещагин се заема с амбициозна мисия из планинския пейзаж на Азербайджан и съседните Армения и Грузия. Той е искал да събере всички възможни данни за животните, изчезнали от този регион. По крайбрежието на Каспийско море в Азербайджан пещерни рисунки показват чужда за тези места савана, където хората са ловували бикове, газели и диви кози. Верещагин кръстосва Кавказ по време на пътуванията си, откривайки безкрайни признаци на продължаваща промяна и загуба, включително хиляди вкаменелости и костни фрагменти от изгубени животни като степни мамути и турански тигри.
През 1954 г. Верещагин използва своите находки, за да напише обширна история, описваща еволюцията на Кавказ в продължение на 11 000 години, първо сред естествено затоплящ се климат и по-късно поради "хаотичната човешка дейност". Неговата книга, "Животните в Кавказ", е приветствана от неговите съветски началници като брилянтна и "донякъде необичайна книга", не толкова авторитетна история, колкото колаж от фрагментарни доказателства, които свързват древни палеонтологични данни със съвременни истории за лов на голям дивеч.
За съвременните очи книгата се откроява по съвсем друга причина. Неговият автор не просто записва екологичната история на региона, той експериментално я променя. Верещагин се опитва да преработи документираните от него екосистеми, заменяйки изчезналите същества в пейзажа с внесени животни в огромни количества. Неговите усилия са оставили отпечатък върху региона, който все още може да се усети днес, оставяйки Азербайджан и неговите съседи с процъфтяващи, упорити популации от инвазивни видове.
Десетилетията след 30-те години на миналия век са време на смели експерименти в дивите пространства на Съветския съюз. Верещагин е част от екипа, който оглавява усилията за трансформиране на тези пейзажи, въвеждайки животни за кожи и лов на дивеч. Верещагин е бил запален ловец и веднъж стряска публиката на конференци със собственото си домашно изработено "палеолитно" копие с автентичен връх. Отвъд лова е съществувала и по-мъглява цел за "обогатяване" на местните екосистеми.
Експериментите за така наречената "аклиматизация" на животни от една страна в друга са били плодотворни. В Азербайджан са въведени девет вида бозайници, включително чинчили с къси опашки от Андите, миещи кучета от Китай и елен Сика от Япония, както и миризливите скунксове от Северна Америка.
Повечето от тези видове трудно се закрепят в разнообразния и суров пейзаж на Азербайджан – но един вид по-специално процъфтява. През 30-те години Верещагин лично ръководи въвеждането на първоначална общност от 213 гигантски южноамерикански гризачи – известни като койпу, нутрии, блатни бобри, блатни или речни плъхове – чиито издръжливи кожи могат да се използват за направата на кожени шапки и гарнитури на палта. Без да осъзнават, Верещагин и неговият екип гордо са донесли в Кавказ животно, което до 21-ви век ще бъде признато за един от 100-те най-лоши инвазивни видове в света.
Днес, 70 години след публикуването на книгата на Верещагин, нутрията може да се намери в почти всяка влажна зона в Азербайджан, разказва изследователят - еколог Зулфу Фараджли (Zulfu Farajli). Когато Фараджли води обиколки из държавния резерват Гизилагадж, резерват за влажни зони, граничещ с Каспийско море, посетителите винаги се интересуват от този мускулест гризач с дълга, гола, подобна на плъх опашка.
"Те винаги питат "Какво е това животно?", разказва Фараджли. Малцина очакват да открият, че тези срамежливи гризачи произхождат от блатата на Южна Америка, нито да научат за способността им да сеят разрушение в новата им среда.
През последните пет години любопитството на Фараджли прераства в кампания, която има за цел да даде тласък на разпознаването на исторически интродукции на чужди видове и да проследи степента на разпространение на нутрията. Той има за цел първо да стимулира изследването на въздействието на нутрията и да отговори на някои основни въпроси: колко точно е броят на нутриите в Азербайджан? И колко щети – в течение на около 90 години – са причинили?
Дупките, които пробиват нутриите, могат да дестабилизират речните брегове и да ускорят ерозията. Кредит: Pixabay/CC0 Public Domain
Плодовитият гризач
Дължината на тялото на възрастните нутрии обикновено е около 60 см с дълга 30 см опашка. Напълно пораснал, тежи колкото или повече от куче порода Джак Ръсел (7-9 кг). Въпреки че приличат на външен вид на капибара – най-големият гризач в света и обичана звезда от интернет видеоклипове – нутриите обикновено имат по-малко фенове. Може би най-забележимата им характеристика са долните им зъби: чифт дълги, оранжеви резци, които никога не спират да растат.
По целия свят нутриите копаят дупки в речните брегове, дестабилизирайки ги, ускорявайки ерозията и увеличавайки уязвимостта от наводнения. Нутриите също си търсят храна агресивно, като според някои изяждат 25% от телесното си тегло всеки ден през зимата и лятото. В световен мащаб техният апетит е опустошил райони с тръстикови блата и земеделски култури, засягайки различни видове растения, насекоми, риби и птици. Освен това нутрията е резервоар за болести, които могат да засегнат хората, като токсоплазмоза, инфекция, която обикновено протича без симптоми, но може да навреди на бременни жени и хора с отслабена имунна система.
В техния роден ареал в аржентинските пампаси и в южната половина на Южна Америка те се срещат да живеят по двойки или големи колонии, по влажни зони, езера и речни брегове. Излизайки вечер за храна, тези гризачи пасат ненаситно корени и блатни треви, като проучванията показват, че предпочитат водни растения, тъй като е по-безопасно, защото са по-далеч от хищници във водата. Нутриите са способни плувци, благодарение на чифт големи ципи на задните си крака и могат да се гмуркат до пет минути, за да се хранят и да избягат от хищници, включително каймани, ягуари, планински лъвове, оцелоти и орли.
Пътят на нутрията към превръщането й в инвазивен вредител започва с испанските колонисти през 18-ти век. Конкистадорите, плаващи по Рио де ла Плата, реката, която разделя Аржентина и Уругвай, я сбъркали с видра и й дали името "нутрия", испанската дума за "видра". Под управлението на Испания кожите от нутрии започват да се изнасят в Европа, главно за шапки и топли яки, а в края на 19-ти и началото на 20-ти век живи нутрии се изпращат за размножаване във ферми за кожи в Европа и Северна Америка. Гризачите лесно се адаптират за опитомяване.
Днес нутрията може да се намери на всеки континент с изключение на Антарктика и Океания. Популациите бързо се размножават. Женските нутрии обикновено раждат четири до пет рожби в едно котило и могат да забременеят дни по-късно, което им позволява да раждат два или три пъти всяка година. На много места те се размножават без естествените хищници, с които се сблъскват в Южна Америка, въпреки че има признаци, че са се вплели в местните хранителни вериги: преследвани са от лисици и вълци в Италия, от чакалите на Балканите, и от белоопашатия орел в Хърватия. Понякога се намесват и хората – през 60-те години на миналия век месо от нутрия се е продавало в британски ресторанти, маскирано като "аржентински заек", а московски ресторант за бургери го е продавал през последното десетилетие като здравословно месо (то е по-постно от говеждо ).
Неизброими животни
Извън Европа и Северна Америка разпространението на нутрията е по-малко документирано. Смята се, че разпространението на нутрия се подценява до голяма степен и новодошлите се бъркат с бобри, ондатри или други гризачи. Едно проучване, което анализира видеоклипове и снимки в YouTube и Flickr, установява, че нутрии живеят неразпозни в Кения, Иран и Ливан, на големи групи в Кавказ и в Източна Азия.
В целия свят бегълците от фермите за кожи са често срещани, но историята на Кавказ е малко по-различна. Проучването на Фараджли установява, че много нутрии се аклиматизират добре към новата си среда в затворени зони, преди да бъдат освободени в открити или "полудиви" зони, където отново могат да бъдат хванати в капан.
По времето, когато написва "Бозайниците на Кавказ", Верещагин вярва, че задачата му е само частично завършена. Една част от недовършената работа бе "планираното унищожаване" на видове, които той смятал за нежелани, като вълци и чакали, които преследват дивеч и добитък. Нутрията трябва да бъде въведена в много по-големи количества, смята той, включително полудива в нови райони като Ленкоранската низина, съседна на държавния резерват Гизилагай, до Каспийско море. Във връзка с това той смята тези усилия като начин да направи околната среда по-подходяща за местните жители във време на бързо икономическо развитие в Съветския съюз.
Никой не знае дали Верещагин някога е изпълнил желанието си за масово освобождаване в Ленкоранската низина или дали нутрията все пак е стигнала до там, разказва Елшад Аскеров, директор на Световния фонд за природата (WWF) в Азербайджан. Но до 1966 г. доклад разглежда дали има "биотехнически мерки", като лов на техните хищници, които биха могли да помогнат на вида да се разпространи, установявайки, че много нутрии са били изядени от хищници като вълци. През целия 20-ти век съветските власти са стимулирали лова на тези хищници.
"Сто рубли даваха за един убит вълк", разказва Аскеров, добавяйки, че по-голямата част от тази премия е награда за убиването на вредител. "По това време месечната заплата на баща ми беше 120-140 рубли."
От първоначалните 213 нутрии, въведени в Азербайджан от Верещагин, сега може да има хиляди, отбелязва Фараджли – с популации, разпространяващи се в Армения и Грузия.
"Не си спомням влажна зона, в която да съм бил и да не съм видял следите им", казва Фараджли. Животното оставя след себе си характерна следа, образувана от две ципести задни крака, а помеду им - от влачеща се опашка.
Пълната популация и ареал на нутрии в Азербайджан са ключови факти, които биха позволили на еколозите да разберат въздействието им и как да реагират, но няма изчерпателни оценки за нито едно от двете.
"Верещагин споменава, че за пет години броят им се е увеличил до 400-500 животни и са пуснали само малко над 200 животни. Така че те са се удвоили за пет години", посочзва Фараджли.
В Азербайджан въздействието на нутрията се усеща в една от горещите точки на биоразнообразието в света. Кавказкият регион се намира на "биогеографски кръстопът", където флората и фауната на Европа се срещат с Централна Азия и Анадолския полуостров, като Conservation International определя областта като една от 25-те най-биологично богати и най-застрашени сухоземни екосистеми в света.
Фараджли разбира за тяхното въздействие в държавния резерват Гизилагадж на брега на Каспийско море. Рамсарската влажна зона е от световно значение, определена за защита на птиците, резерватът е особено важна зона за миграцията и зимуването на птиците, поддържаща застрашени видове като бялоглавата патица и мраморната тирал. През последните години това е място за почивка на последните сибирски жерави от западната популация, драстично намаляла от лова и унищожаванетро на влажните зони по своя 5000-километров миграционен маршрут между Арктика и Иран.
Експеримент в централна Италия, ръководен от Сандро Бертолино (Sandro Bertolino), еколог от Университета в Торино, показва, че нутриите представляват допълнителен риск за птиците, като смачкват яйцата им. Като наблюдател на птици Фараджли отбелязва, че са нужни повече изследвания за взаимоотношенията между нутриите и птиците в Азербайджан, които обикновено споделят едни и същи местообитания.
Кредит: Pixabay/CC0 Public Domain
Проблемът с наградите за убито животно
Малко страни са успели да изкоренят напълно нутрията. Великобритания обаче е "класически пример" за страна, която успява, казва Бертолино.
След като е внесена през 20-те години на миналия век, нутрията достига до 200 000 животни в началото на 60-те години. След координирано усилие за лов и улавяне с капани, лабораторията за изследване на нутрии на Министерството на земеделието на Великобритания улавя в капан последната дива нутрия в страната през 1989 г. Но такова цялостно премахване е много по-трудно в страни, където броят им е нараснал много, ресурсите са оскъдни и нови нутрии могат да влизат отново през държавните граници.
Вместо това много държави и американски щати се съсредоточават върху контрола на популациите на нутриите, за да сведат до минимум вредното въздействие.
"Те са силно контролирани в някои [щати] на югоизточното крайбрежие – Луизиана например", разказва Бертолино. В Луизиана, където милиони нутрии се разхождат свободно, щатът плаща награди от 6 долара или повече за всяка доставена опашка, средно повече от 200 000 за всеки размножителен сезон. На подхода се приписва намаляване на количеството здравословно блато, което се превръща в открити води.
В Азербайджан Аскеров от WWF се застъпва за подобен подход, връщайки някои от наградите от съветската епоха, но за инвазивните вредители, а не за местните хищници. Но подобни програми крият рискове, предупреждава Фридерике Гетхьофер (Friederike Gethöffer), биолог по дивата природа в Университета по ветеринарна медицина в Хановер в Германия. Наградите може да са полезни, но също могат "да създадат пазар и да доведат до управление, което не цели изкореняване", предупреждава Гетхьофер.
Наградите привличат ловците в райони, където има висока гъстота на популациите на целевите видове, където те могат да убият много за един ден, разказва Бертолино. Това може да разреди големи популации, но рядко ги премахва напълно от дадено местоположение.
"Когато улавянето или стрелбата стане по-малко доходоносна, ловците се преместват в друга област и след това в друга област, защото искат да увеличат максимално доходите си", обяснява Бертолино. За разлика от това, ефективното управление, както във Великобритания, продължава, след като популацията започне да намалява. "В противен случай просто се премахват някои животни, но след това възпроизвеждането на следващата година ги компенсира", казва Бертолино.
За Азербайджан според Фараджли най-важното нещо е отмяната на сегашните системи за глоби, които не стимулират унищожаването на инвазивните видове, а напротив.
Но първата стъпка, смята Фараджли, е местните хора да научат повече за историята на нутрията. Девет десетилетия след първото им освобождаване, нутрията съществува днес във влажни зони близо до държавния резерват Гизиладжай. Местните овчари и рибари виждат животните всеки ден и не им обръщат много внимание, разказва Фараджли. Те смятат, че щом животните не са опасни, не застрашават живота им, и не им пука.
Около девет десетилетия след като започнаха стратегиите за аклиматизация, животните в риск са тези като сибирския жерав, чийто последен екземпляр, наречен Омид ("надежда" на персийски), не бе видян в Азербайджан миналата година. На всяка обиколка Фараджли вижда колко важна е тази екосистема и за редките птици. "И тогава един човек или група момчета решават: "Нека донесем друго напълно ново животно в околната среда" и унищожават всичко, в известен смисъл".
Въпреки убеждението на Верещагин и колегите му, че попълват кавказката фауна, сега изглежда очевидно, че инвазивни видове като нутрия я унищожават.
Източник: How a Soviet swamp rat scheme for Azerbaijan went horribly wrong, BBC
Още по темата
Животът
Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме
Животът
Бедствие: Норвегия и Финландия са задръстени с мъртва инвазивна сьомга от Русия. Мирише зловещо
Животът
Противно на общоприетото схващане - инвазивните видове често са полезни
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари