Бедствие: Норвегия и Финландия са задръстени с мъртва инвазивна сьомга от Русия. Мирише зловещо

Ваня Милева Последна промяна на 03 октомври 2023 в 00:00 11312 0

Възрастни атлантическа сьомга

Кредит U.S. Fish and Wildlife Service Northeast Region/E. Peter Steenstra/USFWS (Public domain)

Възрастна атлантическа сьомга преди хвърляне на хайвера. За разлика от тихоокеанската сьомга, атлантическата сьомга обикновено не умира след хвърляне на хайвера си и след като се връща в родната си река, за да мигрира обратно в морето. Те имат способността да се върнат в родната си река, за да хвърлят хайвера си отново, ако успеят да избегнат хищничество.

Докато глобалните популации намаляват, девствената река Тана на границата между Норвегия и Финландия, е осеяна с гниещи трупове на инвазивен тихоокеански вид, който изтласква местната атлантическа порода.

Река Тана е известна като една от най-чистите реки, преминаваща през до голяма степен непокътнати и незамърсени региони от най-северната област на Норвегия до Лапландия.

Сега обаче водите и бреговете на реката са затрупани с гниещи риби, кожата им се лющи, а въздухът е изпълнен с миризмата на разлагащо се месо.

Бедствието е резултат от нашествие на тихоокеанска (розова) сьомга (Oncorhynchus rhodurus), което накара Норвегия и Финландия да обявят извънредно положение.

Розова сьомга. Кредит: NOAA Fisheries

Защо розовите сьомги са по-вредни от местните?

Розовата сьомга е внесена на Колския полуостров в Русия през 50-те години на миналия век в опит да се стимулира икономиката.

Тези риби живеят в океаните и плуват нагоре по едни и същи реки на всеки две години, за да отложат хайвера си и след това да умрат.

За разлика от тях, местния вид атлантическа сьомга (Salmo salar) обикновено не умират след хвърляне на хайвера си. Те, след като го отложат в родната си река, мигрират обратно в морето. И могат да се върнат в родната си река, за да хвърлят хайвера си отново (ако не станат жертва на хищници) като по този начин не замърсяват местните реки.

Внесените в Русия риби започват да се отклоняват и намират ново местообитание другаде – и през годините се преместват все по на запад. Сега, с изменението на климата, има драстично увеличение на броя на розовата сьомга в северния Атлантик – и много от тях завършват мъртви и гниещи в река Тана.

Розовата сьомга във финландските реки е толкова много, че може да се лови с ръце. Кредит: yle.fi

Твърде много сьомга в страни, които разчитат толкова много на нея, не изглежда на пръв поглед обезпокоително.

Хипотетично, розовата сьомга би трябвало да е добра за ядене, когато е уловена в морето или веднага след навлизане в реката – което означава предимно на норвежка територия – но тъй като този вид е толкова нов и по-малък от атлантическата сьомга, индустрията не е ориентирана към тихоокеанската розова сьомга и много малко фирми имат лиценз да я ловят и да я продават, обяснява Ейрик Фройланд от Норвежката агенция по околна среда.

В горната част на Тана, на финландска територия, розовата сьомга хвърля хайвера си, умира и гние – което означава, че периодът за улавяне е твърде кратък, отбелязва Тапио Хакасте от Министерството на земеделието и горите на Финландия.

Това е инвазивен вид, подчертава той, особено за народа саами, живеещ в долината. Атлантическата сьомга и традиционните методи за риболов са крайъгълен камък на местната култура от векове.

Подводни кадри на тихоокеанска сьомга в Skallelv, Норвегия. Кредит: Guardian

Ефектът на розовата сьомга

Експертите се тревожат за въздействието на тихоокеанската розова сьомга върху местните атлантически видове, които вече изпитват затруднения. Тази година количеството на уловените атлантическа сьомга, морска пъстърва и арктически голец (Salvelinus alpinus) в няколко реки в Норвегия в сравнение с други години. Заради това риболовът е спрян преди края на сезона.

Във Финландия броят на атлантическата сьомга вече е намалял толкова много, че риболовът на повечето видове е забранен през последните две години. Между 2021 г. и 2022 г. прогнозният брой на женските атлантически сьомги във финландските реки е намалял между 42% и 78%, в зависимост от реката, в сравнение с предишната средна стойност според национален доклад за популацията на сьомгата в р. Тана.

Ефектът на розовата сьомга върху екосистемите на реките все още е неизвестен. Има опасения, че инвазивните риби може да пренасят патогени – като Renibacterium salmoninarum, който причинява бактериално бъбречно заболяване, и Piscirickettsia salmonis – които могат да заразят своите атлантически братовчеди или други членове на морската фауна.

Розовите сьомги също така могат да надделеят и изконсумират хранителните източници и заемат местообитанието на атлантическата сьомга.

Заради огромния им брой, гниещите им тела осигуряват голямо количество допълнителна храна за рибните хищници и непропорционално увеличават популациите им. Големият брой разлагащи се риби през есента може да намали и нивата на кислород във водата и да освободи неизвестни хранителни вещества в реката и почвата на брега на реката.

Река, пълна с розова сьомга. Кредит: Flickr | Public Domain Mark 1.0 Universal

План за действие

Това тревожно положение кара правителствата на Норвегия и Финландия – и двете с много консервативна политика по отношение на защитата на местната флора и фауна – да изготвят заедно план за действия.

Финландското правителство стимулира местните рибари и доброволци да ловят розова сьомга на място, докато Норвегия субсидира риболова на вида в десетки реки. Най-важното е, че Норвегия е блокирала всички големи реки със сложна ограда и система с плаващи капани и мрежи, за да попречи на розовата сьомга да стигне нагоре по течението.

Дори китайската технологична фирма Huawei се включва, използвайки вид изкуствен интелект за разпознаване на лица, за да блокира розовата сьомга и да пропуска атлантическата сьомга. Норвежкото правителство планира конкурс за финансиране на AI решения като тези преди следващото нашествие, което се очаква след две години.

"Всички капани изглежда работят много добре", съобщава Йохан Хенрик Харденсон Бернтсен, изследовател в Норвежкия институт за изследване на природата, който отговаря за наблюдението на броя на уловената розова сьомга – повече от 239 000 досега.

В река Тана операцията не върви толкова гладко. Уловени са само около 8000 риби и капанът е отварян няколко пъти, защото спира и атлантическата сьомга.

Веса Ленсман заедно с друг рибар изважда повече от 2500 розова сьомга от р. Тено през юли 2023 г. Снимката показва улова в речната лодка на Ленсман. Кредит: Vesa Länsman

"Не работи много добре. Сега видяхме около 120 до 130 000 розови мигриращи през системата Тана, покрай нашия обект за наблюдение след язовира", отбелязва Пану Орели (Panu Orellin), изследовател в Института за природни ресурси във Финландия. Това е два пъти повече от броя през 2021 г., добавя специалистът.

Екипът на Пану Орели използва сонарно наблюдение на 55 км от устието на реката, както и локализирани подводни видеокамери, за да преброи рибата. Броят е "върхът на айсберга", коментира изследователят, цитирайки прогнози, че Финландия може да бъде нападната от няколко милиона розови сьомги през следващите години. "Това е само началото".

Изследвания на руски учени, които наблюдават розовата сьомга в техните реки от десетилетия, предполагат, че видът може да съществува съвместно с местната сьомга в някои реки според Катрин Дънлоп, изследовател в Норвежкия институт за морски изследвания. Но все още не се знае достатъчно за проблема.

"Има голям списък с въпроси. Има някои положителни и има някои отрицателни ефекти", разказва Дънлоп. "Всяка речна система е различна."

Нейният екип изследва розовата сьомга в Якобселва, реката, която следва границата между Норвегия и Русия и единствената, където норвежките власти не могат да поставят капани за рибата. Досега те са открили, че повечето излюпени малки са пометени в морето, без да отнемат храна от местните риби - въпреки че някои все пак прекарват известно време в устията.

Нещо повече, малките от атлантическа сьомга се хранят с яйцата на розовата сьомга, а гарваните, враните и чайките се хранят с труповете – да не говорим за червените лисици и кафявите мечки, чиито популации могат да нарастнат много, тъй като няма други хищници, които да ги държат под контрол.

Целенасочени усилия за борба с розовата сьомга във Вестре Якобселв. Кредит: Christine Fagerbakke / IMR

"Това е непознат вид екологична ситуация", подчертава Дънлоп.

Айно Еркинаро (Aino Erkinaro), докторант от Университета в Оулу във Финландия, заедно с други изследователи, проследява къде отива розовата сьомга, когато умре, изучава нивата на хранителни вещества във водата, като задава въпроси като: "Когато рибата изгние, може ли да се види ефекта след две седмици? Два месеца? Трудно е да си представим, че няма да има ефект върху концентрациите на хранителни вещества", като се има предвид огромният брой инвазивни риби.

Междувременно тя смята, че и Норвегия, и Финландия ще трябва да направят някои промени – независимо дали това е прилагане на нови правила за защита на местните екосистеми или използване на розовата сьомга като друг устойчив източник на храна и промяна на стратегиите им за търговски риболов.

Вероятно е само въпрос на време да преминат и в Дания, Балтийско море и дори във Великобритания.

"Едно обаче е сигурно – розовата сьомга е тук и ще остане", заявява Айно Еркинаро. 

Източник: ‘It smells so bad’: glut of wild salmon creates stink in Norway and Finland, The Guardian

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !