Розовото фламинго: Птиците, които промениха Бургас

Климатека Последна промяна на 19 август 2025 в 13:00 295 0

Фламинго в Атанасовското езеро

Кредит Ирина Матеева / БДЗП (Свободна за разпространение)

Фламинго в Атанасовското езеро

Десет години история за опазена природа, нарастващ туристически интерес и ново място за дивия свят в града

Акценти:
• Розовите фламинги вече над 10 години живеят край Бургас – включително и с успешно отгледано потомство.
• Бургаските езера – особено Атанасовското езеро – са в добро екологично състояние и предлагат идеално условия за дългосрочно заселване на този вид птици – достатъчно храна, разнообразни местообитания, защитен статут, който ги пази от безпокойство.
• Розовите птици се превърнаха в туристическа атракция – това даде нов тласък на бърдуочинга в България и подпомага малкия бизнес в региона.
• Местните хора проявяват симпатия към фламингите, водеща до толерантност към присъствието на тези едри диви птици в близост до града.
• Появата на фламингите може да е признак за климатичните промени – затоплянето дава възможност на по-южни птици да се заселват на север, в случая с положителен ефект за биоразнообразието в района.
• Комбинацията от местни фактори и глобални промени – защитените територии, намалените заплахи и промените в климатичните условия, правят района все по-привлекателен за фламингите.

Преди десетина години край солените води около Бургас се появи необичайна гледка: ята розови фламинги, останали да живеят тук целогодишно. Птица, почти непозната за българската природа, се настани трайно в Атанасовското езеро, превръщайки се в атракция за фотографи, туристи и учени. А зад изящната розова осанка стоят важни въпроси, които продължават да интригуват – защо избраха именно тези води, как се отразяват на местните водни екосистеми и дали тяхното присъствие е свързано с климатичните промени. Д-р Петър Янков е посветил целия си професионален живот на изследване и защита на птиците, а през последното десетилетие е бил на терен и е проучвал подробно развитието на феномена фламинго в България. Представяме ви неговия разказ от първо лице.

От рядък гост до атрактивен жител на града

През 2014 г. експертите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) установиха в Бургаските езера нарастване на числеността на розовото фламинго – птица, чието появяване през последните над 100 години в България е било епизодично. Мониторингът на птиците показа, че от 15 фламинги през 2014 г., броят на птиците достигна 1290 през 2020 г. и 4170 през 2023 г. Очаквано, през 2024 г. розовите фламинги успешно излюпиха 3 малки, първото успешно гнездене на вида в България, публикувано в международния орнитологичен журнал „Ларус” през 2024 г. 

Розовата птица промени живота на Бургас, като „разкри” красотата на Бургаските езера за много от жителите на града, показа, че освен наслада, дивата природа може да привлича туристи и да носи приходи на града. Но повдигна завесата и насочи вниманието към пренебрегвани проблеми и въпроси, като тези за опазването на влажните зони и за влиянието на климатичните проблеми.

Кога порозовя небето над Бургас 

От 1880 до 2014 г. розовото фламинго е наблюдавано в България на 7 места в максимален брой до 10 екземпляра. След това започва невиждано бързото нарастване броя на появилите се в Бургаските езера птици. Още по-интересен е фактът, че птиците остават в езерата около Бургас целогодишно, като едни ята отлитат, други долитат и посочените числа са всъщност “моментни снимки” на по-многобройна „гостуваща популация”.

В орнитологичната история на България няма друг подобен случай на толкова рязко увеличаване присъствието на малобройна дотогава птица.

Едра птица не остава незабелязана за жителите и гостите на Бургас. А и няма как иначе – скитащите от езеро на езеро птици прелитат на големи ята ниско над самия град. Заради неочакваната поява, странният облик на птиците, розовия цвят на оперението им и мистичността около случващото се, фламингите привличат всеобщо внимание. Хората започват да се стичат покрай езерата, за да разгледат пришълците. И колкото повече ги опознават, птиците се превръщат във всеобщи любимци. Тази реакция е по-удивителна дори и от внезапната поява на големите ята. Хората сякаш подсъзнателно и масово признават, че имат нужда от дива природа и че тя може да носи както естетическа, така и материална полза.

Фиг.1: Фламинги в Атанасовското езеро Източник: Ирина Матеева / БДЗП

Що за птица е розовото фламинго?
Външният вид на фламингото е добре познат. Освен особено дългите крака, много характерна е и закривената човка с рогови гребенчета по ръбовете. Те позволяват на птицата да филтрира поетата в клюна вода, оставяйки в устата хранителните частици.
Фламингите са социални птици, живеят на различен по брой големи ята. Гнездовите колонии са от десетки гнезда, задължително далече от човешко присъствие. Гнездото им е около 50 см висок конус от кал, която птиците натрупват с клюна си. Отглеждат по едно малко годишно, като през първите дни го хранят с „кашица”, която се отделя от гушата на родителите.

Фиг. 2: Възрастни розови фламинги. Източник: Ирина Матеева/БДЗП

Атанасовското езеро – соленият рай за розовите гости

Мястото на нашествието не е изненада – Атанасовското езеро е едно от седемте места, където този вид е наблюдаван в миналото. То е и един от няколкото свръхсолени водоеми в България, където се среща в изобилие предпочитаната от фламингите храна – солничното раче. По-голямата част от езерото, въпреки че се използва за солодобив, е защитена територия, където човешкото присъствие е ограничено. Това е критично важно, защото едри птици като фламингото по правило са по-чувствителни към безпокойство. С площта си от около 16 кв. км и открития си терен Атанасовското езеро осигурява на фламингите идеалните условия за обитаване.

Атанасовското езеро е известно на всички в Бургас. Но по-малко са хората, които са го посетили и знаят нещо за него. Още по-малко са открилите удивителните особености на езерото, които му се наслаждават редовно. До “нашествието” на фламингите. Птиците доведоха много повече хора до бреговете и промениха коренно ситуацията: открилите отблизо уникалното място, вече са несравнимо повече от преди.

Десет години в розово: превземането на езерата

Числеността на розовите фламинги нарасна постепенно след 2014 г., като това най-ясно се вижда на графиката по броя на птиците по месеци през целия повече от 10-годишен период (Фиг. 1).


Фиг. 2: Брой розови фламинги в Атанасовското езеро за периода 2014-2024 по месеци. Източник: БДЗП

Динамика има и в разпространението на птиците в пределите на езерото Ятата се придържат към участъците с по-изобилна храна, като често сменят местата на струпванията си и в северната, и в южната част на езерото. 

При намаляване на храната, фламингите извършват локални прелитания – до Поморийското езеро, до защитената местност “Пода”, до езерото Вая, до по-плитките участъци на Мандренското езеро. В някои от тези езера няма подходящи места за нощуване и често ятата извършват денонощни миграции: сутрин – от Атанасовското езеро към Вая, а вечер – обратно, прелитайки над самите жилищни блокове на Бургас.

Фиг.3: Хранещи се розови фламинги. Източник: Ирина Матеева/БДЗП

Загадката на розовата вълна

Многобройните фламинги пораждат множество въпроси. Коя е причината за нашествието на птиците? От кои страни са фламингите? Защо остават през цялата година? Едни и същи птици ли са или едни идват, други отлитат?

Точните отговори на тези въпроси изискват задълбочено и мащабно проучване и едва ли някой днес може да ги даде категорично. Но са налице редица обосновани предположения, които обясняват необичайното явление.

Причините за нашествието са комплексни. Преди всичко, несъмнено е, че фламингите са намерили благоприятни условия в Бургаските езера. Може би това, че трите езера предлагат разнообразни условия, улеснява птиците и им позволява да проявят своята екологична пластичност. 

Сред другите причини е тази, че гнездовите колонии по Средиземноморието са с нарастваща численост през последните години, което естествено води до разселване на птиците в търсене на други подходящи за обитаване райони. В подкрепа на тази хипотеза са наблюдаваните фламинги с пръстени, поставени им в Испания, Франция, Италия и Турция. Възможно е отделни гнездовища в някои от посочените страни да са били подложени на антропогенен натиск и птиците да са били прогонени от тях. 

Фиг.4: Младо фламинго с пръстен. Източник: Петър Янков/БДЗП

Птиците се придвижват на север – свидетелства за въздействието на климата
Не са изключени и въздействия, свързани с климатичните промени – засушаване в Средиземноморието, повишени температури в нашата част на света и дори по-северно от България. В Евразия розовото фламинго обитава по-топлите райони северно от големите пустини – Средиземноморието, Близкия Изток и Мала Азия, на североизток до Казахстан. Факт е, че през последните години фламингите пристъпиха към гнездене и в Румъния и Украйна, което също показва евентуално въздействие на промените в климата. Повишаването на температурите в районите с доскоро умерен климат вероятно ги прави по-привлекателни и птиците “превземат” тези преди неподходящи територии, придвижвайки се на север. Това се потвърждава и от факта, че и в двете посочени страни по северния черноморски бряг фламингото започна да гнезди едва през последните по-малко от 10 години, при това – не всяка година успешно.
Конкретно за Атанасовското езеро вече има индикации, че затоплянето на климата е накарало някои видове птици да се завръщат от юг по-рано, отколкото през предишните десетилетия. А иначе отдавна е известно, че редица “южни” видове птици в България постепенно изместват ареала си на север: белочелата сврачка, големия присмехулник, черноглавата овесарка, синият скален дрозд, червеногушото коприварче и други.

По-лесен е отговорът на въпроса защо птиците остават в района на Бургас през цялата година: целогодишно там има достатъчно храна. Както вече бе посочено, най-ясно се вижда влиянието на по-топлите зими. Фламингите нямаше да могат да останат при замръзване на всички езера, но това не се е случвало в Бургас от поне 30 години.

Нашествието на розовото фламинго в Бургаските езера е феномен, но подобни явления са наблюдавани и в миналото с други птици, макар и не в такива кратки срокове и на толкова ограничено място. Най-ярък пример е навлизането на гугутката, идваща от Индия и навлязла през 17-ти век в Европа през България, за да достигне днес Британските острови и Скандинавския полуостров.

За доказване на въздействието на климатичните промени са нужни още проучвания, но е несъмнен факторът трайна промяна в нагласата на хората към дивата природа през последните десетилетия. Ако през 1960 г. е нормално ловците да стрелят посред бял ден по гнездата на мътещите полски врани, дори в населени места, днес подобно нещо е немислимо. Многократно увеличената емпатия и чувствителност на хората към посегателствата срещу дивата природа са една от най-важните предпоставки едри птици като фламингото да съжителстват с многохилядни човешки поселения като Бургас.

Фламингопоклонничество

Реакцията на хората показва скритите социално-икономически възможности. Изненадата от появата на необичайните съседи е последвана от стабилна обща симпатия на бургазлии към птиците, от ежедневната поява на групи хора по бреговете на Атанасовското езеро, включително от други краища на страната, дошли да видят птиците. Едва ли има друг град в България, освен Бургас, където вече десетилетия наред бърдуочингът (наблюдаването на птици) да е толкова добре познат. Но случаят с фламингите, истинското „фламингопоклонничество“, прояви като лакмус значението на този туристически бранш, който, както е известно, е една от най-доходоносните и най-желани форми на туризъм. Появата на фламингите демонстрира нагледно как реализираният интерес към природата може да намали сезонността в туризма, как може да се получават приходи без никакви предварителни вложения, освен вложението “опазена природа”. При това, ползвайки услугите на малки хотели и къщи за гости, любителите на птици подпомагат малкия и среден бизнес, нещо, за което в България има още много да се желае. И едно от най-удивителните открития – вече повече от 10 години интересът към фламингите не намалява. 

Най-добрите посланици на опазването на влажните зони

Интересът на хората към птиците нямаше да даде толкова добри резултати, ако не беше намесата на природозащитните организации. БДЗП работи в района на Бургас от самото си създаване през 1988 г. Чрез изобилна и професионално поднесена информация, съвместно и с други природозащитни организации и проекти, използвайки всички съвременни канали на обществено осведомяване, хората получиха всестранна, вярна и интересна информация за фламингите. Може да се каже, че много хора “откриха” Атанасовското езеро, управляваната от БДЗП защитена местност “Пода” и другите влажни зони до Бургас благодарение на фламингите, попаднали в лъча на медийния интерес. Случаят стана пряко потвърждение на максимата, че успешното опазване на природата минава през опознаването и обикването ѝ. 

Всичко ли е розово около фламингите?

Появата на толкова много птици неизбежно е свързана и с известни заплахи за екосистемата на Атанасовското езеро. За да се изясни дали фламингите не конкурират за храна местните саблеклюни, от Българска фондация “Биоразнообразие” беше направено специално проучване на БДЗП и БФБ, което заедно с мониторинга им показа, че няма основания за притеснение. 

Фиг.5: Разпространение на розовото фламинго в Атанасовското езеро. Източник Abigail A., P. Allen, E. Andreas, Colorado State University

Друг проблем се оказа нерегламентираното навлизане в езерото на хора, любопитни да видят фламингите отблизо. Това води до силно безпокойство и до преки вреди на птиците и езерото. През последните години операторът на солниците промени начина на ползване на Атанасовското езеро, като спря солодобива в цялата северна част на езерото и това стана още една заплаха за много ценната му екосистема. Това са сериозни предизвикателства пред природозащитниците. Освен активно действащите природозащитни организации, надеждата е в държавата, в лицето на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Бургас, която се е ангажирала сериозно с решаването на сложните проблеми на Бургаските езера.

Фламингите – хармония между град и природа

Обобщено, може да се каже, че доброто състояние и разнообразните условия на Бургаските езера са сред основните фактори, които благоприятстват появата и трайното присъствие на розовото фламинго вече повече от 10 години, включително и успешното отглеждане на потомство.


Особено ценен извод е, че положителното отношение на хората към дивия свят създава предпоставки едри и предпазливи птици да се заселят в близост до голям град. Това дава надежда, че дори в бъдещия, още по-урбанизиран свят, дивата природа може да намери своето място.


Несъмнено климатичните промени оказват влияние върху биологичното разнообразие, а в някои случаи ефектите може да са и положителни. Розовите птици край Бургас ни напомнят, че когато хората пазят природата, тя отвръща с чудеса.

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Розовата вълна: птиците, които промениха Бургас, Климатека

Авторът Петър Янков е орнитолог, работил 12 години в Института по зоология на БАН и като преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет. Впоследствие се посвещава на практическото опазване на природата и е един от създателите на една от най-успешните природозащитни общности в страната – Българското дружество за защита на птиците – BirdLife България (БДЗП). Инициатор на създаването от БДЗП на първите у нас природозащитни центрове – „Пода“ и „Източни Родопи“. Автор на 229 научни публикации и на стотици научно-популярни статии и книги, преводач на орнитологични справочници, участник в изследователски експедиции в Турция, Албания, Беларус, Туркменистан, Казахстан. В продължение на два мандата е член на Световния съвет и на Европейския комитет на BirdLife International като представител на страните от Източна и Централна Европа.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !