Бургаските езера приютиха отново розовото фламинго. Откъде долетяха тези екзотични птици?

Спас Узунов Последна промяна на 08 ноември 2022 в 12:23 4891 0

Кредит личен архив на Спас Узунов

Фламинго на Атанасовското езеро.

Вече десетина години на Бургаските езера се струпват стотици фламинго, особено през зимата. Те привличат вниманието на орнитолози, местни хора и фотографи.

Представяме ви изследователската статия на Спас Узунов, консервационен експерт на Българска фондация Биоразнообразие, която обяснява защо и как са се появили тези екзотични птици в Бъргаските езера.

Фламингото

Фламингото е емблематична птица, позната на всички, която привлича с дългите си крака, нежно-розовото си оперение, почти комично дългата си S-образна шия и изящен полет. Но всъщност фламингото по света не е един и същ вид. Известни са 4 вида, населяващи Северна и Южна Америка и Карибския район и два вида, познати от Стария свят – Европа, Африка и Азия – малко и розово (голямо) фламинго. Именно последното предизвиква небивалия интерес на посетителите в Атанасовско езеро.

Розовото фламинго е едра птица висока до 150 см и с размах на крилата до 170 см. Гнезди в многочислени колонии на малко места по Средиземноморското крайбрежие на Испания, Франция, Италия, Гърция, Турция, Мароко, Алжир и в някои изолирани вътрешни солени езера. Среща се и във вътрешността и Източна Африка, Арабския полуостров, Казахстан, Иран и др. Много лесно се разпознава както кацнало, така и в полет, като големите ята са много шумни и издават постоянна грухтяща гълчава, която се чува надалеч. Храни се с водни безгръбначни, част от които съдържат цветни пигменти, които се натрупват в оперението на птиците в течение на времето. Ето защо розовото фламинго е розово и с напредване на възрастта си става все по-наситено оцветено.

Числеността на розовото фламинго в Атанасовско езеро и в България се увеличи многократно през последните пет години. До 2015 г. у нас се срещат единични екземпляри от този удивителен вид, случайно долетели (вероятно) от близките си колонии в Турция и Гърция (Фауна на България, том 20, част 1, 1990 г.). Все пак в периода 2014-2016 г. в Атанасовско езеро почти постоянно обитаваха 3-5 птици. Но след това неговата численост постоянно да се увеличава, за да достигне през декември 2020 г. до невероятните 1290 екземпляра (Янков, П., месечен орнитологичен мониторинг по LIFE проект „Лагуната на живота“). Тези птици вече са неизменна част от пейзажа на Атанасовско езеро и много хора идват тук, за да се удивят на грацията и цветовете им, но и да си зададат много въпроси – откъде идва фламингото, защо е в толкова голяма численост, какво го привлича при нас през цялата година, защо не е така розово като на снимките ...

Защо фламингото избира Атанасовско езеро?

Все още можем само да предполагаме какви са причините, защото не разполагаме с достатъчно данни, но все пак има някои фактори, които не можем да пренебрегнем и които ни насочват в някаква посока.

  • Следразмножителни миграции

Розовото фламинго не е истински мигрант като белия щъркел. Неговите миграции не са така стриктно организирани и няма обособена сезонност, периодичност или посока. Много често остават на едно и също място целогодишно. Птиците мигрират в търсене на храна, места за почивка и размножаване, при неподходящи (бързо променящи се) условия на влажните зони, които обитават. Например, засушаванията в Африка са една от причините за миграция. Фламингото мигрира предимно през нощта, но данните сочат, че птиците на Западното Средиземноморие рядко мигрират към Източното и обратно (Chartier, A. & Johnson, A. - Tour du Valat, 2000).

Фиг. 1 Карта на основните миграционни пътища при розовото фламинго между големите гнездови колонии (Chartier, A. & Johnson, A., 2000)


За розовото фламинго са типични масовите следразмножителни миграции на младите птици, които напускат родните си места в търсене на нови подходящи влажни зони, където често остават до половото си съзряване, а и след това. Така те заемат тези нови територии с по-слаба конкуренция от възрастните или други видове, които в традиционните гнездови колонии по Средиземноморието могат да достигнат до десетки хиляди екземпляри. Изследванията на информацията от пръстени, поставени на птиците показват следразмножителните миграции на птиците в Средиземноморието. (JOHNSON, А. Р., Rev. Eco/Terre Vie, vol. 44, 1989) (Фиг. 2).

Фиг. 2 Следразмножителни миграции на розовото фламинго в Средиземноморието (данни от опръстенени птици в Камарг, Франция (лявата защрихована зона) и езерото Урмия, Иран (дясна защрихована зона) (Johnson, A.P., 1989)

  • Промените в климата

До края на ХХ век следразмножителните миграции са основно в направление север - юг. С промените в климата, особено през първите две десетилетия на XXI век може да се очаква, че фламингото ще разширява ареала си, защото все повече територии имат подходящи за него климатични условия. През 2017 г. бе съобщено за първия случай за гнездене на вида (13 гнезда) на полуостров Крим, Украйна. Макар и само с три излюпени малки, това го прави най-северното документирано гнездене на розово фламинго в света (Попенко, В., Андрющенко, Ю., Бранта: Сборник научных трудов Азово-Черноморской орнитологической станции, Вып. 20. 2017).

  • Унищожаване на местообитанията

Друга причина, която може да принуждава фламингото да търси нови места са заплахите в традиционните колонии. Фламингото е включено в Директивата за птиците, а неговите естествени местообитания – свръхсолените крайбрежни лагуни и свързаните с тях местообитания са включени в Директивата за хабитатите. Едно от най-предпочитаните места от фламингото са солниците, защото осигуряват благоприятно водно ниво и добри места за гнездене, а разнообразната соленост осигурява богата хранителна база. И докато в рамките на ЕС основните колонии са включени в територии от мрежата на Натура 2000 и чрез режимите в тези зони се осигурява защита на вида и местообитанията му, то в повечето страни извън ЕС не съществува тази законова защита и заплахите за вида могат да бъдат са много разнообразни. На първо място това е директното унищожаване на местообитанията чрез пресушаване, разрушаване, застрояване, фрагментиране с инфраструктурни съоръжения – пътища, далекопроводи, тръбопроводи и др., засилен туристически натиск във влажните зони, замърсяване на водите, хищници и т.н. Загубили своите места за живот, птиците търсят нови територии, често на големи разстояния от родните места. В Турция, например, някои влажни зони по Средиземноморското крайбрежие са унищожени и са изгубили важната си функция като местообитания на птици. Едно изследване от колонията в Делтата на Гедиз в Турция (приютява около 10% от световната и 30% от европейската популация на розовото фламинго по време на гнездовия сезон и зимуването) показва разпространението на птиците от тази колония до почти всички европейски и африкански колонии в Средиземноморието (Фиг. 3) (Balkız, Ö, Journal of Ornithology, 2007). .

Фиг 3. Разпространение на розовото фламинго с произход Делтата на Гедиз, Турция (с ромб) в Източното и Западното Средиземноморие (с точки). (Balkız, Ö, 2007)

Природозащитни успехи в Атанасовско езеро

В последните повече от 20 г. Атанасовско езеро е обект на множество проекти, насочени както към възстановяване и поддържане на богатото му биоразнообразие, така и към управлението на водния режим – ключов фактор за опазването на местообитание Крайбрежни лагуни. В резултат на тези природозащитни дейности, езерото е защитено от наводнения, създадени са условия за редовното му подхранване със свежа морска вода и оптимална циркулация на водите, подобрява се състоянието на водните организми – важна хранителна база за птиците. Чрез възстановяването на диги и валове и изграждането на изкуствени острови за гнездене са създадени достатъчно по площ и с високо качество местообитания за гнездене и почивка за редица важни видове птици – саблеклюн, кокилобегач, морски дъждосвирец, рибарки, пеликани, корморани. Дали всичко това има принос фламингото да предпочете Атанасовско езеро за най-голямото си струпване?

Вероятно да – днес крайбрежната лагуна предлага всички оптимални условия за вида – спокойствие и сигурни места за почивка, лишени от хищници и човешко безпокойство. Достатъчно количество разнообразна храна – ракообразни, мекотели и най-вече предпочитаното солнично раче. Подходящи басейни за хранене с разнообразна соленост и устойчиви водни нива. Мек и топъл климат, включително и през зимата, липса на естествени врагове и други конкуриращи видове – всичко това са отлични предпоставка за превръщането на Атанасовско езеро в предпочитан нов дом на розовото фламинго в България.

Но откъде всъщност идва фламингото в Атанасовско езеро

Все още липсват достатъчно данни, за да може да се каже със сигурност какъв е произхода на птиците в лагуната, но със сигурност не са от едно място. Може да се предположи, че част от тях са тук вследствие на разрушаване или други заплахи в традиционните им местообитания, други – реагират на промените в климата и разширяват ареала си, а трети – просто харесват добрите условия в езерото.

Досега малко на брой птици с пръстени са установени тук. Данните показват присъствие на птици от Турция и Франция, а една птица е с произход Испания.

Фиг. 4 Розово фламинго в Атанасовско езеро, опръстенено в Испания (Сн. П. Янков, 2020)

Ето какво може да се каже за тази птица (данните са предоставени от Българската орнитологична централа по механизма за обмен на информация от опръстенени видове птици):

Това розово фламинго е опръстенено на 4-ти август 2019 г. като новоизлюпен екземпляр, жизнено и в добро здраве. Вероятно това му е помогнало да прелети цели 2231 км (по права линия) от Испания до Атанасовско езеро (Фиг. 5). Първи птицата наблюдава Владимир Младенов (БДЗП) на 8 септември 2020, а д-р Петър Янков (БДЗП) я наблюдава повторно на 15 ноември в същия басейн.

Фиг. 5. 2231 км (по права линия) от Пунта дела Баня ,Испания до Атанасовско езеро, България на розово фламинго с пръстен X|ZHZ/ P08801 до Атанасовско езеро

Можем само да предполагаме какъв е бил пътя на това фламинго до Атанасовско езеро. Дали е прелетяло през големите влажни зони по крайбрежието на Франция (Камарг), Италия, а след това над Албания и Сърбия. Или е пресякло Средиземно море над Сардиния и Корсика. А може да е избрало да прелети над Африка, Егейските острови, Гърция и Турция. Такава информация може да даде сателитното проследяване - сравнително нов и много по-информативен метод от опръстеняването, но засега тази практика при розовото фламинго не е много разпространена.

Птицата е излюпена и опръстенена в Пунта дела Баня, Терагона, Каталуния. Точното място са Солниците Тринидад (http://www.infosa.com/en#.X_V9odgzZPY) – малки занаятчийски солници в Делата на р. Ебро, с площ 1000 ха. В тях се добива висококачествена морска сол още от XIV век. И въпреки че са почти два пъти по-малки по площ от Атанасовско езеро в тях се добива два пъти повече сол, отколкото при нас. Това се дължи, както на по-топлият и сух климат на каталунското крайбрежие, така и на по-високата соленост на Средиземно море. Съдейки по сателитните снимки (фиг. 6) птицата е опръстенена в басейн с подобни характеристики и място в технологичния цикъл, както басейнът, в който е наблюдавана в Атанасовско езеро. Това са изпарителни басейни със соленост от 40 до 60 ‰ – едни от най-представителните и богати на биоразнообразие части на крайбрежните лагуни.

Фиг. 6 Място на опръстеняване на птицата в Солници Тринидад, Каталуния

Делтата на р. Ебро (втората по дължина река в Испания, фиг. 7) са обширни разливи с богато биоразнообразие и голямо производство на сол и ориз на Средиземноморското крайбрежие на Каталуния. Цялата територия е важно Рамсарско място и има няколко Натура 2000 зони, включително морска акватория. Тук е разположен един от най-красивите природни паркове в Испания – Делтата на р. Ебро (https://www.ebre.com/inici.php?id=ca&seccio=delta), съчетаващ уникални крайбрежни, морски и сладководни местообитания и дом на стотици видове птици. Реката образува дълги и обширни пясъчни коси, които са предпочитани диви плажове.

Фиг. 7. Делтата на р. Ебро

Няма сигурни данни какво е накарало това фламинго да измине огромното разстояние между Испания и България, но със сигурност в Атанасовско езеро то намира условията, които са му нужни – храна, спокойствие и сигурни места. А дали розовото фламинго ще увеличава числеността си, ще остане тук задълго или ще загнезди – предстои да разберем.

Авторът Спас Узунов е консервационен експерт на БФБ (Българска фондация Биоразнообразие).

Източник: ОТКЪДЕ ИДВА РОЗОВОТО ФЛАМИНГО В АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО?, Българска фондация Биоразнообразие

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !