Рекордът за най-дълъг полет в едната посока без кацане на сушата е счупен, след като един пъстроопашат крайбрежен бекас добавя още 700 километра към предишния рекорд.
Регистриран е прелет на 13 560 км между Аляска и Ансънс Бей, Тасмания, което е най-дългият непрекъснат миграционен полет, измерван някога. Одисеята е не само демонстрация на зашеметяващите способности на птиците, но и дава възможност на учени и природозащитници да привлекат вниманието към заплахите за оцеляването на тези крилати пътешественици.
Пъстроопашатият крайбрежен бекас (Limosa lapponica) е един от стотиците видове птици, които се размножават през краткото, но щедро лято в Аляска, преди да избягат от лютата зима. Някои от тях стигат само до тропиците, но други - до Австралия или Нова Зеландия. Това е епично пътуване за всяка птица, но пъстроопашатите крайбрежни бекаси дори не спират по пътя.
От години природозащитната организация Pūkorokoro Miranda Naturalists' Trust използва сателитни проследяващи устройства, за да следи миграциите на птиците на новозеландския контингент. Миналата година бе поставен рекорд от 13 050 км. По-рано тази година обаче проследяващо устройство бе поставено на млада птица, родена през пролетта в Аляска.
Вместо да се насочи към Нова Зеландия обаче, тя прави остър десен завой в Тасманово море, за да кацне в Тасмания. Полетът е продължил 11 дни.
Шон Дули (Sean Dooley) от BirdLife Австралия разказва пред IFLScience, че подвидът бауери има широк ареал в крайбрежната част на Източна Австралия, но Тасмания е много далеч от местата за размножаване. Следователно, ако новият рекорд някога бъде подобрен, това едва ли ще стане с много.
Въпреки това тази птица вероятно не е била някакъв самотен герой. Пъстроопашатите крайбрежни бекаси пътуват на големи ята, както за да се предпазят от хищници, така и за да могат да се редуват да се движат една след друга, подобно на велосипедисти в пелотон.
Любопитно е, че макар повечето от пъстроопашатите бекаси да летят на юг с еднократно пътуване, те са един от многото видове, които поемат по-дълъг маршрут обратно по крайбрежието на Азия, като спират в Жълто море, за да презаредят с храна. Развитието на района, особено пораженията върху крайбрежните равнини, има опустошителен ефект върху мигриращите видове птици. Пъстроопашатите крайбрежни бекаси бауери се чувстват сравнително добре, класифицирани са само като застрашени. Близките им роднини - мензибрите, които мигрират от Сибир до Северозападна Австралия, обаче се считат за критично застрашени.
Въпреки че Рамсарската конвенция трябва да защитава влажните зони, използвани от мигриращите птици, BirdLife Австралия провежда кампания за спасяване на една от основните австралийски територии на L. lapponica baueri, която е застрашена от планирано строителство.
Спътниковото проследяване промени познанията ни за миграцията на птиците.
"Преди мислехме, че те спират по пътя", обяснява Дули пред IFLScience. "Но няма много места за кацане" в средата на Тихия океан. Все пак рекордьорът е прелетял над Вануату, но Дули отбеляза, че земите, които птиците пресичат по пътя си, "обикновено не са добри места за хранене на тези птици".
Въпреки това пъстроопашатите бекаси са забелязани на тихоокеанските острови, вероятно събирайки сили, за да продължат пътуването си.
Следотърсачите не могат да отговорят на голямата загадка как кръсточовките (както и другите мигриращи видове) знаят накъде да поемат. Дали рекордьорът винаги се е насочвал към Тасмания, или се е отклонил от Нова Зеландия, също е загадка.
"Те определено реагират на атмосферните условия", отбелязва Дули. "Виждали сме някои да се насочват към залива Моретон, да се сблъскват с лошото време и да се връщат назад по дълъг път."
So fuel efficient. It probably used about 100g of fat. That would be an efficiency of about 135,000kms per litre. https://t.co/2tqw8WPHoW
— John Goddard (@johnjgco) October 26, 2022
Птиците се хранят с червеи и мекотели, живеещи в калта на крайбрежните влажни зони, като натрупват толкова много мазнини, че трябва да намалят размера на храносмилателните си органи, когато са готови да летят. Възрастните птици напускат Аляска 4-6 седмици преди младите. Каквато и да е ползата за тези, които заминават по-рано, тези седмици с по-малка конкуренция за храна вероятно дават на младите птици възможност да се подсилят за епичния полет, отбелязва Дули.
Моментът е идеален за кампанията в оспорвания конкурс "Птица на годината на Нова Зеландия".
Източник: Bird Makes Record-Breaking Flight From Alaska To Tasmania Without Landing, IFLScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари