Това е една от малкото известни птици, които са отровни. Перата ѝ съдържат един от най-силните токсини, познати на науката - но защо?
Изследвайки река Мисисипи със своето ловно куче Даш, в началото на XIX в. художникът и орнитолог Джон Джеймс Одюбон решава да проведе малък експеримент.
Според коренните американци и някои литературни препратки красивите зелени и златисти каролински папагали, които някога са се срещали в югоизточната част на Съединените щати, са били смъртоносно отровни и Джон решава да се увери в това. Затова той улавя няколко от тях край реката, сварява ги и ги дава на кучето си, за да види какво ще стане.
Препариран екземпляр от каролински папагали Conuropsis carolinensis, музей Висбаден, Германия. Кредит: Wikimedia Commons
Оцелял ли е Даш? Никой не знае, но повече не се споменава за него в иначе добре поддържания дневник на Джон след това угощение край Мисисипи, така че може би съдбата му е била предначертана, след като кучето е нахранено с единствения вид отровна птица в света.
За съжаление каролинският папагал е изчезнал преди почти век, но друга отровна птица продължава да живее. През 1989 г. Джак Думбахер (Jack Dumbacher) от Калифорнийската академия на науките пътува из Папуа Нова Гвинея в търсене на райски птици.
Качулат питохуи (Pitohui dichrous) в защитена зона на полуостров Хуон, провинция Моробе, Папуа Нова Гвинея. Кредит: Wikimedia Commons
Открити са токсичните качулати питохуи в Папуа-Нова Гвинея
Думбахер опъва няколко деликатни мрежи между дърветата и един ден открива няколко странни пойни птици, заплетени в тях. Това били качулати птици питохуи (Pitohui dichrous), малки черно-оранжеви врабчоподобни с мощни клюнове и тъмночервени очи.
Докато Джак Думбахер се мъчи да ги освободи от мрежите, те одраскват ръцете му и порязванията го болят повече, отколкото би трябвало. Той пъхна пръсти в устата си, за да притъпи болката, но това само предизвика изтръпване и парене на езика му.
Изследователят попитал местните жители дали знаят нещо за този специфичен ефект и, се оказало, че те много добре знаят да стоят настрана от качулатото питохуи - "лоша птица", казвали те, не става за ядене.
Джак отлетял с няколко пера от питохуи обратно в САЩ за допълнителни изследвания и ги показал на химика Джон Дали (John Daly) от Националния институт по здравеопазване. Години по-рано Дали е установил наличието на батракотоксини - изключително силни невротоксични стероидни алкалоиди, които във високи дози могат да доведат до парализа, спиране на сърцето и смърт - в малките отровни жаби от Южна Америка.
Качулатите питохуи използват същото семейство батрахотоксинови съединения като тази отровна жаба от Колумбия Phyllobates terribilis. Кредит: Wikimedia Commons
Батракотоксините са едни от най-токсичните вещества в природата, познати на науката, те са 250 пъти по-токсични от стрихнина. През 1992 г. Дали открива хомобатрахотоксин, производно на батрахотоксин, във влакната на перата на качулатия питохуи. По-късно изследване установи, че качулатото питохуи има и други батрахотоксини в кожата си. Биотестовете на техните тъкани установиха, че кожите и перата са най-токсични, сърцето и черният дроб са по-малко токсични, а скелетните мускули са най-малко токсичните части на птиците. Наличието на токсини в мускулите, сърцето и черния дроб показва, че качулатото питохуи имат форма на нечувствителност към батрахотоксини. Изчислено е, че птица с тегло 65 г има до 20 мг токсини в кожата си и до 3 мг в перата си.
Защо ѝ е на тази птица толкова силна отрова?
Дванадесет години по-късно, с помощта на местните жители на Папуа-Нова Гвинея, Джак открива, че питохуи получават батрахотоксините си от малките бръмбари мелириди, с които се хранят.
Загадката е решена, но какво е накарало тези птици да изберат силно токсичните мелириди за основен източник на храна? Малката, беззащитна жаба има нужда от всякаква помощ, но за какво ѝ е на свободно летящата птица с нокти и мощен клюн?
Функцията на токсините на качулатия питохуи е обект на дебати и изследвания още от откриването им. Първоначалното предположение е, че токсините действат като химическо средство за отблъскване на хищниците.
Друго обяснение за предназначението на токсините е да смекчават ефекта от паразитите - доказано е, че въшките и кърлежите избягват токсичните пера на качулатите питохуи.
Кафявите дървесни змии са ловци на птици, но за тях е доказано, че са уязвими към отровите, открити в качулатите питохуи. Кредит: Wikimedia Commons
Много автори отбелязват, че двете обяснения - като химическа защита срещу хищници и като химическа защита срещу ектопаразити, не се изключват взаимно и съществуват доказателства и за двете обяснения.
Един от аргументите в полза на това, че токсинът действа като защита срещу хищници, е очевидната мимикрия, при която нетоксичен вид приема външния вид на токсичен вид, при някои несвързани с питохуи видове птици, които имат сходно оперение.
Качулатият питохуи е ендемичен за островите на Нова Гвинея. Среща се широко на територията на основния остров, както и на близкия остров Япен. Обитава дъждовните гори и по периферията на горите, а понякога и мангровите гори. Често срещан и широко разпространен в Нова Гвинея, качулатият питохуи е оценен като вид, който предизвиква най-малко безпокойство в Червения списък на IUCN на застрашените видове.
Източник:
Hooded pitohui, one of the world’s only toxic birds, Bec Crew
Hooded pitohui, en.wikipedia.org
Още по темата
Животът
При ухапване някои паяци отделят освен отровата си и резистентни бактерии
Животът
По-ефективен и бърз инсулин от отрова на морски охлюв (видео)
Животът
Смъртоносната отрова на рибата фугу се оказа защита срещу стрес (видео)
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари