В продължение на близо век учените третират тилацина (Thylacinus cynocephalus) като учебникарски случай на конвергентна еволюция - торбесто животно, което е еволюирало независимо, за да изглежда и ловува като сив вълк (Canis lupus), въпреки че е било отделено от плацентарните месоядни от 160 милиона години еволюция.
В нова статия, публикувана в списание Nature Communications, изследователи от Университета Флиндърс, Университета в Мелбърн и Австралийския музей твърдят, че черепът на тилацина не е просто торбесто копие на кучешки череп, а уникална комбинация от черти без жив аналог.
Известен още като тасманийски тигър или торбест вълк, тилацинът е бил месояден торбест вълк и върховен хищник в Тасмания.
Видът е един от малкото торбести животни, които имат торбичка и при двата пола.
Тилацинът изглежда като смес от няколко животни. Той е с размерите и форма на средно до голямо куче, но има тигрови ивици, минаващи по долната част на гърба му, и торбичка на корема.
Фосилните останки показват, че тилацинът се е появил преди около 4 милиона години в Австралия. До 20-ти век той е изчезнал или е бил изключително рядък на континента, но все още се е срещал в Тасмания, островната държава край южното крайбрежие на Австралия.
Изчезването на тилацина може да се отдаде пряко на схемата за награди, действаща от 1830 до 1914 г., която е довела до убийството на няколко хиляди животни, и косвено на загубата на местообитанието му от земеделска дейност.
Последният известен тилацин умира през 1936 г. в зоопарка Бомарис в Хобарт, Тасмания, и малко се знае за естественото поведение на вида.
Черно-бяло изображение на прозяващ се тилацин в зоопарка Бомарис (сега Хобарт). Кредит: Dr David Fleay, public domain
"Приликата на тилацина по външен вид със сивите вълци допринесе за предполагаемата репутация на хищник, който напада добитъка", обясняват изследователката от университета Флиндърс Вера Вайсбекер (Vera Weisbecker) и нейните колеги.
"Тази асоциация е довела отчасти до бързото унищожаване на вече редкия вид от британските колонизатори в рамките на 130 години, въпреки нищожните доказателства, че има някакво значимо въздействие върху животновъдството."
"Изчезването на тилацина бележи края на над 30 милиона години история от сравнително едрите месоядни торбести животни."
"За съжаление, тази липса на близки живи роднини означава, че нашите познания за екологията на този емблематичен вид и голяма част от неговата еволюция е ограничено до откъслечни наблюдения в дивата природа и сравнения с живи бозайници, на които може да е приличал."
В новото проучване професор Вайсбекер и съавторите му са провели подробни 3D анализи на формата на черепи на тиласин, както и на 60 вида месоядни бозайници, включително вълци, лисици, големи котки и изчезнали торбести хищници.
Те откриват, че докато предната част на муцуната на тилацина наподобява тази на кучешките, хранещи се с дребна плячка, като лисици и чакали, задната част на черепа му прилича повече на тази на неговите торбести роднини.
Те също така откриват, че черепът на тилацина е поразително голям спрямо телесното му тегло от приблизително 17 кг, сравнимо с размера на черепа на хищници, два до четири пъти по-тежки, като сивите вълци и леопардите.
В същото време муцуната му е била необичайно висока, тясна и грациозна, с разширена, прищипана област близо до кучешките зъби, която изследователите наричат "терминална розетка" - характеристика, която иначе се наблюдава само при няколко изчезнали хищници с дълги муцуни, като гигантския бозайник Andrewsarchus от еоценската епоха.
Розетката измества тежестта напред, концентрирайки силата точно там, където кучешките зъби удрят.
Друга странност е, че отворите, позволяващи на лицевите нерви да преминават през муцуната, са необичайно големи, по-големи отколкото при всяко измерено живо двуутробесто животно. При някои животни по-големият отвор е свързан с повишена чувствителност в мустаците или устните, свързана с прецизното поставяне на кучешките зъби по време на захапване. Но според съобщенията мустаците на тилацина са били къси и фини, така че изследователите наричат това доказателство косвено. Някои изчезнали сродни хищници може подобни сензорни адаптации, което намеква за модел, който все още не е изяснен.
Взети заедно, тези характеристики сочат към бърза, силно ударна захапка, използвана за улавяне на сравнително малка, пъргава плячка - стратегия без ясен паралел сред живите бозайници, напомняща повече на изчезналите хищници с дълги, грациозни челюсти.
Тилацин и вълк с дорсален (откъм гърба) и латерален (страничен) изглед на черепа; Анализ на главните компоненти (PC) на PC оси 1 и 2 на черепа на тилацина. Кредит: Vera Weisbecker et al, Nature Communications
"Последните ни открития за хранителните им адаптации опровергават митовете, които са довели тилацина до изчезване", коментира професор Вайсбекер.
"Тилацините често са били сравнявани с хищници от Северното полукълбо, като вълци, чакали и лисици от семейство Кучета (Canidae)."
"Тази прилика им е дала видовото им име "cynocephalus", което означава "кучешка глава"."
"Но тилацините всъщност са били по-тясно свързани с кенгурата, отколкото с кучетата. Те са били торбести животни, чиито предци са се отделили от другите бозайници много преди динозаврите да изчезнат."
"Въпреки че средностатистическият тилацин може да е тежал само наполовина от средностатистическия вълк, неговият значително по-голям череп е приблизително толкова голям, колкото черепът на сив вълк", посочва д-р Дъглас Ровински (Douglass Rovinsky), изследовател в Австралийския музей.
"Но макар и голям, всъщност не е оформен като черепа на голям хищник. Вместо това, муцуната на тилацина е дълга и тънка, почти нежна - не здрава като черепа на сив вълк. Много повече прилича на муцуната на лисица или чакал, които могат да бъдат много по-малки от тези на тилацина."
Кратко информационно видео за основните открития на проучването. Кредит: Vera Weisbecker, CC-BY-SA
Справка: V. Weisbecker et al. 2026. Skull morphology of the extinct Tasmanian tiger suggests unique biting style. Nat Commun 17, 8729; doi: 10.1038/s41467-026-76614-0
Източници:
Tasmanian Tiger’s Skull Reveals Hunting Style with No Modern Match, Enrico de Lazaro, Sci.News
The Tasmanian Tiger’s Skull Looked Like A Wolf’s. It Didn’t Bite Like One, StudyFinds Analysis
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Женските живеят по-дълго от мъжките при повечето диви бозайници
Лазери откриват стотици геоглифи от загадъчна цивилизация в тропическа Амазонка преди хиляди години
Ще спре ли смъртта на момиче китайския възход в генното редактиране
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб