Трудно е да се определи кога е умрял сам в дивата природа последният представител на даден вид. Така че потвърждението за изчезването на вида се свежда до комбинация от умело търсене, математика и немалко догадки.
На 7 септември 1936 г. тилацин (Thylacinus cynocephalus), наричан още тасманийски тигър (вълк), държан в плен в малка зоологическа градина в Хобарт, става последният някога видян тасманийски тигър.
Поне официално. Съобщенията за наблюдения на "торбест вълк" в суровата островна пустош продължават и след 30-те години на ХХ в., като постепенно заглъхват, когато светът най-накрая приема, че емблематичното австралийско същество наистина си е отишло завинаги.
Въз основа на липса на проверими наблюдения, включително отпечатъци и останки, Международният съюз за опазване на природата определя тасманийските тигри за окончателно изчезнали през 1986 г.
Оцветено видеоизображение на последното потвърдено наблюдение на тилацин в зоологическата градина в Хобарт през 1936 г. Кредит: Australian National Film and Sound Archive
Сега е публикувано ново изследване на вероятната хронология на последните дни на тилацина, което потвърждава, че видът най-вероятно е изчезнал преди тази дата.
Екип изследователи от Университета на Тасмания събира изчерпателна колекция от 1237 доклада за наблюдения и разработва нов метод за изчисляване на разпространението на запазилите се след обявяването на наградата за убийство на тилацини, установявайки, че последните индивиди са изчезнали през 70-те години на миналия век.
Така е поне според сведенията, които има най-голяма вероятност да са достоверни.
Кадри от последния тасманийски тигър (тилацин) в зоопарка Beaumaris в Хобарт, Австралия, от 1933 г. Филмът наскоро бе оцветен от Composite Films в Париж. Кредит: Национален архив за филми и звуци на Австралия
Категоризирането на разказите в спектъра на достоверност дава малко повече свобода на изводите, допускайки възможността малки популации да са се запазили и през 90-те години на ХХ век, години след като властите ги обявяват за изчезнали.
Ако се отдаден на оптимизъм до краен предел, има малък, макар и крайно невероятен шанс няколко тилацини да се крият в отдалечения югозапад на острова и до днес.
Тасманиия вече е била убежище за тасманийския тигър по времето, когато европейците пристигат в началото на XIX в., като популацията от може би няколко хиляди големи месоядни торбести животни се е запазила в горската екосистема на острова, след като е изчезнала на континента хиляди години преди това.
В миналото те са били многобройни на острова, но са били изтребени, защото се смятало, че убиват овцете, които са били основен ресурс на колониалната икономика. По-късно изследванията разкриват, че тилацините изобщо не нападат овцете, но тогава вече е твърде късно.
Случайното улавяне от търговците на кожи или търговците на екзотични животни прогонва последните популации в отдалечените краища на суровия тасманийски терен. Унищожаването на местообитанията и болестите несъмнено също са нанесли поражения, като са направили почти невъзможно възстановяването на вида.
И все пак, въпреки известността на животното, учудващо липсват достоверни данни, които да послужат за обосновка на предположенията за неговата гибел.
Имайки предвид предизвикателствата на това да се разчита прекалено много на непотвърдени факти, изследователите, които стоят зад това последно усилие да определи окончателно датата на изчезването на животното, претърсват правителствени архиви, вестникарски статии, музейни колекции... всичко, което говори за съществуването на диви тасманийски тигри от 1910 г. насам.
Подреждайки колекцията по дати, местонахождения, вид и качество, екипът прилага няколко статистически техники, за да изведе спектър от вероятни сценарии, описващи кога вероятно е било последното истинско наблюдение.
Ако разчитаме единствено на потвърдените физически екземпляри, последният тилацин е умрял в дивата природа само пет години след смъртта на уловения си братовчед. Ако включим и по-съмнителни случаи, долната граница на изчезването може да се простира до 50-те години на ХХ век, като има вероятност някои от тях да са оцелели и през следващите десетилетия.
Ако прибавим и някои висококачествени, макар и несигурни сведения, или може би няколко наблюдения от многобройни свидетели, е възможно тилацините все още да са се спотайвали в храсталаците, през 90-те години.
Съществува малка вероятност там все още да се крият няколко тасманийски тигъра.
През септември 2019 г. министерството на паркове, води и околна среда на Тасмания пусна документ за осем възможни, но непроверени наблюдения през предходните три години. Организацията, посветена на изследването, разпознаването и съхраняването на тилацина Thylacine Awareness Group, дори смята, че животното все още броди из континента Австралия като от време на време представя като доказателство неясни кадри.
Но да не прекаляваме. Въпреки че данните предполагат, че тилацините са просъществували по-дълго, отколкото може би сме си мислили, от научна гледна точка те са също толкова изчезнали. Ако не се стигне до някаква програма за хибридизация на нумбати, която да се опита да ги върне в ограничена форма, тасманийският тигър вече не съществува.
Филогенетично дърво, показващо връзката на тилацина с други торбести животни. Кредит: University of Melbourne.
Ако има някаква надежда, то тя е за многото видове, които сега са на ръба на изчезването и които все още можем да спасим, ако си вземем един-два урока от трагичната история на погубения от човека тасманийски вълк.
Справка: Barry W. Brook, Stephen R. Sleightholme, Cameron R. Campbell, Ivan Jarić, Jessie C. Buettel,
Resolving when (and where) the Thylacine went extinct,
Science of The Total Environment, Volume 877, 2023, 162878, ISSN 0048-9697,
https://doi.org/10.1016/j.scitotenv.2023.162878; (https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0048969723014948)
Източник: Tasmanian Tiger 'Probably' Survived to 1980s or Even Later, Study Claims, SscienceАlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари