Художниците от народа сан не са рисували изчезнали животни всъщност

Това не са чудовищата, за които се твърдеше. Не, скалното изкуство на племето сан не показва динозаври и дицинодонти според ново проуване

Ваня Милева Последна промяна на 21 септември 2026 в 00:00 166 0

скални рисунки

Кредит George Stow/Iziko South African Museum

Копие на скалния панел от 19-ти век от Стоу RSA LBF1. ZI-GWS-01–117D

В продължение на десетилетия в палеонтологията се е наложила идеята, че много преди учените да започнат да изкопават и реконструират кости на динозаври, местните народи сан и басото в Южна Африка също са ги забелязали, включвайки ги в песни, митове и увековечавайки ги по стените на пещерите. Но при по-внимателно изследване тези твърдения започват да се разпадат.

В статия, публикувана в Southern African Humanities от Дейвид Уайтелсън (David Witelson) от Оксфордския университет, съобщава, че тези твърдения почиват на несигурна основа. Два случая по-специално, свързани с твърдения за чудовище, подобно на динозавър, и древно същество с бивни, вдъхновено от предшественика на бозайниците дицинодонт, вероятно изобразяват персонифициран стихиен пожар и илюзия, създадена от две отделни изображения.

Твърдението, което някои палеонтолози правят, е че "местните хора може също да са се натъквали на изкопаеми кости на динозаври, но при липсата на научни знания за динозаврите, тези хора просто биха интерпретирали вкаменелостите като кости на митично чудовище или дракон", разказва Уайтелсън. "Проблемът е, че няма реални доказателства, че местните хора от племето сан са си обяснявали вкаменелостите по този начин."

Стихийният пожар като божество

Уайтелсън се фокусира върху две подобни твърдения: Първото е от 2005 г. на палеонтолога Пол Еленбергер () и неговите колеги. Те твърдят, че странна червена форма изобразява отпечатък от динозавър и че коренното население се е опитало да реконструира птицеподобното същество, което ги е създало. Екипът предполага, че това е митичното същество, наречено от племето сан като ǁKhwai-hemm.

Но ǁKhwai-hemm не е бил гигантско чудовище, камо ли динозавър, според новото проучване. Не съществуват песни за древни отпечатъци от стъпки, нито митове за фосилни кости, които биха могли да бъдат свързани с ǁKhwai-hemm.

Задълбочавайки се в разработката, Уайтелсън се консултира с ръкописите в дигиталната колекция на Блийк и Лойд, които записват историите на народа сан за ǁKhwai-hemm. В тях ǁKhwai-hemm е олицетворен пожар, който изгаря всичко по пътя си, след като е измамен от богомолката ǀKaggen. Тя не е чудовище, нито динозавър.

Интерпретацията на Еленбергер вероятно се е появила преди близо 100 години. Като 12-годишно момче през 1930 г. той се натъква на старите скални рисунки и ги описва, интерпретирайки странната червена форма като отпечатък от динозавър. Днес някои палеонтолози започват да поставят под въпрос неговата интерпретация.

Цифрова снимка (A, горе) и подобрение с DStretch (LDS) на "животното с бивни" (дицинодонта) и околните изображения (B, горе) и рисунка на "животното с бивни", изобразяваща как може да е изглеждало, когато е било нарисувано (долу) от RSA LBF1. Цифрова снимка (A, горе) и подобрение с DStretch (LDS) на "животното с бивни" (дицинодонта) и околните изображения (B, горе) и рисунка на "животното с бивни", изобразяваща как може да е изглеждало, когато е било нарисувано (долу) от RSA LBF1.Кредит: David M. Witelson

Размазани бивни и никакви доказателства

През 2024 г. в интернет започна да се разпространява смело твърдение от научна статия: Художник от племето сан е нарисувал митологично дъждовно животно с бивни, вдъхновено от фосилните останки на същества, предци на бозайници наречени дицинодонти, открити в околностите.

"Всички знаем, че дигиталното съдържание се разпространява много бързо в интернет", коментира Уайтелсън. "Въпреки това бях изненадан да видя колко бързо и широко се разпространи!"

Ляво: Репродукция от Уайтелсън на рисунката на Беноа (2024: фиг. 3б) на "животното с бивни". Дясно: Снимка в близък план на "животното с бивни".Ляво: Репродукция от Уайтелсън на рисунката на Беноа (2024: фиг. 3б) на "животното с бивни". Дясно: Снимка в близък план на "животното с бивни". Кредит: David M. Witelson

Проучването от 2024 г. на палеонтолога Жулиен Беноа (Julien Benoit) основава твърденията си на старо копие на скално изкуство от Джордж Стоу (George Stow) и информация, която той е получил от жена от племето сан на име "Ку'ке". Но според проучването на Уайтелсън изображенията на Стоу са известни с това, че променят позициите си, цветовете си и дори се предполага, че са фалшифицирали едно цяло. Свързаният с това разказ от "Ку'ке" е преведен на английски и е филтриран през собствения мироглед на Стоу.

"Случайно бях на екскурзия, когато бяха публикувани най-новите твърдения", разказва Уайтелсън, "и успях да посетя оригиналната картина", която той префотографира и дигитално обработва за яснота.

Внимателното разглеждане разкрива, че двойката сивкави бивни е петно ​​от черна боя, вероятно добавена по различно време. Те изобщо не приличат на бивни, тъй като са на грешното място и с грешна форма за истински бивни на дицинодонт или нещо друго. А светлосивият цвят, за който проучването от 2024 г. твърди, че е типичен за бивните, е резултат от атмосферни влияния, които са отстранили масления филм, все още покриващ черната боя на други места по панела.

Как е изглеждал панелът през 19-ти векКак е изглеждал панелът през 19-ти век. Кредит: David M. Witelson

Дори и това да е било същество с бивни, митовете не съществуват изолирано - това са истории, разказвани през поколенията от една общност на следващата. Нито отговорите на Коу'ке на преписите на Стоу, нито който и да е друг мит на премето сан не споменават гигантски зверове с бивни, които някога са бродили по земята.

Изображението вероятно представя дъждовно животно, митично същество, което сан може да са ловували, за да донесат дъжд в земите си, и това е добре документирано в скалното изкуство и историите на сан в Южна Африка.

"Митът от една култура понякога е като прозорец, който позволява на някой извън тази култура да види нещата от нейната гледна точка...", обяснява Уайтелсън. "В този случай няма мит за вкаменелости или изчезнали същества. Няма свидетелства, които да ни показват какво всъщност хората от племето сан са мислили за вкаменелостите."

Според Уайтелсън проблемът не е, че е невъзможно коренното население да види или интерпретира вкаменелости - става въпрос за това, че западните учени налагат своя мироглед на друг без доказателства.

"Рискът в такива случаи е, че собствената позната култура - ​​включително палеонтологията - започва да запълва празнините в това, което знаете за другата култура", посочва авторът.

Справка: Witelson, D. Arguments and evidence in rock art research: an assessment of two geomythological cases. Southern African Humanities, (2026). www.sahumanities.org/index.php/sah/article/view/553

Източник: The monsters that weren't: Dinosaur and tusked-beast claims in San rock art unravel, Phys.org

    Най-важното
    Всички новини