Графологията е анализ на почерка с цел определяне на личностните характеристики на пишещия. Нейните методи и заключения не се подкрепят от научни доказателства и поради това тя се счита за псевдонаука.
Графологията е обект на спорове от повече от век. Въпреки че нейните привърженици се позовават на положителни отзиви като анекдотични доказателства за ползата ѝ при оценката на личността, тези твърдения не са подкрепени от научни изследвания. В проучване сред специалисти в областта на психичното здраве тя е определена като един от най-дискредитираните методи за психологически анализ.
Графологията – изучаването и анализът на почерка като средство за опознаване на личността, характера и психологическите особености – има история, която е също толкова многопластова и сложна, колкото и самите писмени системи, които тя се стреми да разчете. Пътят на графологията – от древните философски размисли до съвременните дебати в областта на съдебната експертиза – обхваща различни континенти, епохи и коренно различни школи на мислене. Независимо дали се приема за легитимна наука, или се отхвърля като псевдонаука, нейната история е безспорно завладяваща. Ако някога сте се питали какво представлява графологията, как работи анализът на почерка или дали тя има научна обоснованост, отговорът се крие хиляди години назад във времето.
Древни корени: първите наблюдения
Идеята, че почеркът отразява личността, не е съвременна хрумване. Още в Древен Китай философът и калиграф Куо Жо-Сю (живял около XI в.) отбелязва, че почеркът може да разкрие дали авторът му притежава благороден или низък характер – ранно прозрение за неразривната връзка между писмото и душата. В Древен Рим историкът Светоний обръща внимание на особеностите в почерка на император Август, като отбелязва как начинът му на писане отразява черти от характера му – по-специално склонността му да сгъстява буквите, без да оставя разстояние между тях; Светоний тълкува това като белег за внимателна и пестелива натура.
Тази идея не е подминала и древните гърци. Често се цитира едно изказване на Аристотел, според което „както не всички хора имат еднакви звукове в речта си, така и не всички имат еднакъв почерк“ – с което той загатва, че индивидуалността се изразява чрез начина на писане. Макар цялостното систематично изследване на почерка да се появява много по-късно, тези ранни наблюдения полагат интелектуалните основи на онова, което впоследствие прераства в графологията като официална дисциплина – самите корени на днешния анализ на почерка.
Кредит: Graphology World
Ренесансът: оформяне на една дисциплина
Официалното изучаване на графологията започва да придобива ясни очертания през Ренесанса – епоха, белязана от ненаситно любопитство към човешкия ум и тяло. През 1622 г. италианският лекар и преподавател в Болонския университет Камило Балди публикува труда, който масово се смята за първата известна книга по темата: *Trattato come da una lettera missiva si conoscano la natura e qualità dello scrittore* – заглавие, което може да се преведе приблизително като „Трактат за метода за разпознаване на същността и качествата на пишещия въз основа на неговите писма“. Балди твърди, че почеркът е уникален израз на личността – толкова индивидуален, колкото лицето или гласът, – и че чрез обучено наблюдение могат да се разкрият важни сведения за темперамента и нагласите на човека.
Макар трудът на Балди да е сравнително скромен по обем, той е новаторски по своя замисъл, представлявайки първия систематичен опит анализът на почерка да се постави на интелектуална и квазинаучна основа. Неговият трактат не предизвиква незабавна революция, но създава прецедент, който превръща Балди в основополагаща фигура в историята на графологията – наследство, върху което по-късните мислители с ентусиазъм надграждат.
XVII и XVIII век: бавен, но устойчив възход
През по-голямата част от XVII век графологията си остава по-скоро любопитен феномен, отколкото утвърдена дисциплина. В европейските философски и медицински трудове се срещат отделни споменавания на анализа на почерка, но така и не се оформя цялостна школа на мисълта. Интересът към темата започва да нараства едва през XVIII век, особено в Германия и Франция, където интелектуалната атмосфера на Просвещението насърчава търсенето на нови методи за опознаване на човешката психика.
Немски учени започват да изследват връзката между физическия акт на писане и неврологичните или психологическите състояния – проява на ранно осъзнаване, че почеркът в своята същност е продукт на мозъка и нервната система. Междувременно швейцарският пастор и физиогномист Йохан Каспар Лаватер – известен с трудовете си върху физиогномиката (разчитането на личностни характеристики по чертите на лицето) – също засяга идеята, че движенията на тялото, включително писането, могат да разкрият същността на душата. Макар Лаватер да не е графолог в същинския смисъл на думата, неговият по-мащабен проект за разчитане на личността чрез физическите ѝ проявления оказва силно влияние върху онези, които по-късно оформят тази област и утвърждават графологията като дисциплина за оценка на личността.
XIX век: Франция и зараждането на съвременната графология
Най-решаващата глава в историята на графологията е написана във Франция през XIX век, а неин главен автор е френският абат Жан-Иполит Мишон (Jean-Hippolyte Michon) 1806–1881). Мишон е смятан за истинския основоположник на съвременната графология и за човека, дал името на тази дисциплина. Именно той въвежда термина „graphologie“ (графология), съчетавайки гръцките думи „grapho4 (пиша) и „logos“ (учение или разум) – като по този начин дава категоричен отговор на въпроса какво означава графологията според етимологичния си корен. През 1872 г. той публикува труда „Les Mystères de l'Écriture“ („Тайните на почерка“), последван през 1875 г. от знаковата си творба ,,Système de graphologie“ („Система на графологията“).
Методологията на Мишон се отличава с прецизност и амбициозност. Той каталогизира стотици отделни белези на почерка – наклона на буквите, натиска на писалката, размера на шрифта, разстоянието между думите – и свързва всеки от тях с конкретни личностни характеристики. Неговата система на „фиксираните белези“, макар по-късно да е критикувана като прекалено механистична, осигурява на графологията терминология и рамка, каквито тя не е притежавала дотогава. Той също така основава първото дружество по графология във Франция, обединявайки около идеите си учени и ентусиасти със сходни възгледи. Работата на Мишон бележи раждането на графологията като инструмент за оценка на личността в съвременния смисъл на думата.
Кредит: rawpixel
Най-изтъкнатият ученик на Мишон, Жул Крепийо-Жамен (Jules Crépieux-Jamin, 1858–1940), развива тази област значително по-нататък. Докато Мишон анализира отделни белези изолирано, Крепийо-Жамен набляга на цялостния, „гещалт“ характер на почерка – идеята, че отделната буква или щрих никога не бива да се тълкуват самостоятелно, а винаги в контекста на цялото. Неговият подход въвежда понятия като ритъм, хармония и общо впечатление в анализа на почерка, правейки практиката много по-нюансирана. Крепийо-Жамен класифицира почерка в седем категории – размер, форма, натиск, скорост, посока, непрекъснатост и подредба – таксономия, която запазва значението си и до днес. Трудът му от 1885 г. „L'Écriture et le caractère“ („Почерк и характер“) се превръща в основополагащ текст за психологическата графология.
През този период Франция проявява огромен интерес към графологията. Тя прониква в интелектуалните среди, литературните салони и дори в системата на наказателното правосъдие, където понякога се използва за оценка на личността на заподозрени и свидетели – ранна форма на съдебна графология.
Графологията в Германия: психологическата традиция
Вдъхновени от френската школа, в края на XIX и началото на XX век германски учени насочват графологията в посока към по-строга психологическа обоснованост. Ключова фигура в тази традиция е Лудвиг Клагес (Ludwig Klages, 1872–1956) – философ и психолог, който превръща графологията в това, което според него е истинска наука за човешката изразителност. През 1917 г. Клагес публикува основополагащия си труд „Почерк и характер“ („Handschrift und Charakter“); книгата претърпява над 30 издания, което свидетелства за огромното ѝ влияние както върху графологията, така и върху психологията.
Клагес въвежда важното понятие „Formniveau“ (или „ниво на формата“), което се отнася до цялостното качество, жизнеността и органичното единство на почерка на даден човек. За Клагес анализът на почерка не е просто съвкупност от измерими белези, а израз на живия ритъм на човешката душа – възглед, който поставя психологическата графология върху основите на феноменологичната философия. Той прави разграничение между „биоцентричните“ сили на живота и ритъма, пораждащи експресивен и плавен почерк, и механичните, безжизнени характеристики на скованото или изкуствено изписано писмо.
Друг значим германски принос има Вилхелм Прайер (Wilhelm Preyer) – пионер в областта на психологията на развитието, който през 1895 г. публикува основополагащ труд, в който твърди, че почеркът всъщност е „мозъчен запис“. Изписването на буквите от ръката се управлява изцяло от невронни процеси в мозъка, а не просто от мускулите на ръката или пръстите. Като убедително доказателство той посочва факта, че хора с ампутирани крайници все пак могат да пишат разпознаваемо с устата или с крака си – стилът остава непроменен, тъй като произтича от мозъка. Този неврологичен поглед придава на графологията научно измерение и свързва анализа на почерка с нововъзникващите науки за мозъка, като по този начин допринася за ранното утвърждаване на идеята, че графологията е наука.
Роберт Саудек (Robert Saudek) – графолог от чешки произход, работил в Германия и Англия – доразвива този емпиричен подход. Публикуваният от него през 1925 г. труд „Експерименти с почерка“ (Experiments with Handwriting) представлява систематичен опит за проверка на графологичните твърдения в контролирани условия, което го превръща в един от първите застъпници на идеята анализът на почерка да се постави върху проверима, експериментална основа.
Кредит: picryl
Графологията в съдебната експертиза: аферата „Драйфус“
Един от най-драматичните – и пагубни – епизоди в историята на графологията се разиграва във Франция в края на XIX век под формата на аферата „Драйфус“ (1894–1906 г.). Капитанът от френската армия Алфред Драйфус е несправедливо обвинен в държавна измяна въз основа на изтекъл документ, а изходът от делото до голяма степен зависи от противоречиви анализи на почерка. Така наречените експерти по почерка дават крайно противоречиви показания, като в крайна сметка Драйфус е осъден и изпратен на Дяволския остров, отчасти въз основа на погрешен анализ на почерка.
Когато става ясен пълният мащаб на съдебната грешка – Драйфус в крайна сметка е оневинен през 1906 г. – това хвърля дълга сянка върху достоверността на графологията в правен контекст. Аферата се превръща в поучителен пример в историята на съдебната графология, като ярко илюстрира опасностите от това графологичните заключения да се третират като категорични и обективни доказателства.
Въпреки този неуспех, съдебно-експертното изследване на документи – научният анализ на почерка с цел проверка на автентичността, откриване на фалшификации и установяване на авторството – продължава да се развива като дисциплина, различна от графологията, целяща разчитане на характера. Съвременната съдебна графология и съдебният анализ на почерка, които се фокусират върху установяването на физическите и измерими характеристики на писмения текст, а не върху извеждането на заключения за личността, днес са признати (макар и все още оспорвани) съдебни науки, напълно отделени от психологическата графология.
Кредит: Wikimedia Commons
XX век: институционализация и глобално разпространение
В началото на XX век графологията преминава през процес на все по-силна институционализация в цяла Европа. В Швейцария Макс Пулвер (1889–1952) въвежда една от най-трайните концепции в тази област: символичното използване на пространството в почерка. Пулвер, който е и последовател на аналитичната психология на Карл Юнг, изказва хипотезата, че трите зони на почерка – горна (примките на букви като l, h, b), средна (основните букви) и долна (низходящите елементи на g, y, p) – съответстват съответно на духовната и интелектуалната сфера, на социалното и всекидневното „аз“ и на материалните и инстинктивни подтици. Той прилага пространствената символика и към хоризонталните и вертикалните движения – подход, който пряко свързва графологията с теорията на Юнг и я прави привлекателна за психотерапевти и анализатори.
В Обединеното кралство графологията среща отзивчива, макар и понякога скептична, аудитория. Дисциплината набира популярност чрез специализирани дружества и периодични издания, а към средата на века започва да се прилага неофициално при подбора и наемането на персонал – особено в континентална Европа. Това представлява ранен вариант на практиката, която днес наричаме „графология при подбора на кадри“.
В Германия и Франция графологията е особено разпространена в сферата на бизнеса и управлението на човешките ресурси. Големи корпорации наемат експерти графолози за оценка на кандидатите за работа, а в някои отрасли изискването за представяне на ръкописно писмо към документите за кандидатстване е стандартна практика именно с цел анализ на личността въз основа на почерка. Тази практика остава често срещана във Франция и части от Германия до края на XX век, а на места се прилага и до днес. Проведени са множество проучвания за оценка на ефективността ѝ при прогнозиране на личностните характеристики и трудовото представяне. Резултатите от скорошни изследвания, проверяващи доколко почеркът може да служи за предвиждане на личностни черти и професионално представяне, са неизменно отрицателни.
Показателите за професионално представяне също изглеждат несвързани с графологичните параметри на почерка. В проучване от 1989 г. професионалните графолози, използващи анализ на почерка, се оказват също толкова неефективни при прогнозирането на представянето, колкото и хората без специална подготовка. Мащабен преглед на литературата, извършен от Кинг и Кьолер, потвърждава, че десетки изследвания показват, че геометричните аспекти в графологията (наклон, посока на изписване и др.) са практически безполезни като показатели за професионалното представяне.
Ето и следния пример. Дадена компания използва предоставен от кандидата писмен текст, за да изготви негов личностен профил, като целта е да се установи доколко той съответства на идеалния психологически профил за съответната длъжност. Кандидатът лесно може да злоупотреби с тази система, като помоли друг човек да напише текста вместо него.
От другата страна на Атлантика графологията намира ентусиазирани привърженици в Съединените щати, макар че отношението към нея там винаги е било по-противоречиво, отколкото в Европа. По време на Втората световна война и след нея съществува засилен интерес към използването на графологични методи за оценка на характера на политически и военни лидери, като разузнавателните служби понякога се допитват до графолози.
Медицинска диагностика
Медицинската графология вероятно е най-спорният клон на анализа на почерка.[60] Строго погледнато, подобни изследвания не представляват графология в смисъла, описан в настоящата статия, а по-скоро анализ на фактори, свързани с двигателния контрол. Провеждани са проучвания, при които детайлното разглеждане на характеристиките на почерка – по-специално времевите параметри, плавността и постоянството по отношение на размер, форма, скорост и натиск – се използва в процеса на оценка на състоянието на пациентите и техния отговор към фармакологични терапевтични средства.[61] Изследването на тези явления е резултат от работата на учени, проучващи процесите на двигателен контрол и взаимодействието между нервната, анатомичната и биомеханичната системи на организма.
Юнг, Фройд и връзката с психоанализата
Струва си да се отбележи, че графологията се развива паралелно с възхода на психоанализата, като на моменти пътищата им се пресичат. Твърди се, че самият Зигмунд Фройд е вярвал, че почеркът може да разкрие аспекти от характера, а неколцина от неговите сътрудници проявяват активен интерес към графологията. Алфред Адлер, основателят на индивидуалната психология, също признава потенциалната връзка между графичния жест и вътрешния свят на човека.
Карл Густав Юнг е може би най-откритият поддръжник сред водещите психоаналитици. Юнг поддържа кореспонденция с Макс Пулвер и според сведенията пише, че е „напълно убеден, че графологията заслужава да бъде призната за наука“. Независимо дали този цитат е напълно автентичен, интелектуалното сходство между пространствения символизъм на Пулвер и юнгианските архетипи е реално и съществено; то допринася за теоретичната задълбоченост на графологията – качество, което липсва при подходите, ограничаващи се единствено до каталогизиране на отделни графични белези. За мнозина специалисти именно това юнгианско измерение остава най-убедителният аргумент в полза на графологията като инструмент за оценка на личността.
Психологически анализ
Графологията се прилага в клиничната практика от консултанти и психотерапевти. Обикновено тя се използва в съчетание с други проективни методи за оценка на личността, а не самостоятелно. Често намира приложение в рамките на индивидуалната психотерапия, семейното консултиране или професионалното ориентиране.
Съвместимост в брака
В най-простия си вид анализът обхваща единствено сексуалната изява и сексуалната реакция. В най-сложния си вариант се изследва всеки аспект от личността и влиянието му върху другия партньор (или партньори) във връзката. Основната идея е, че когато се опознаят и разберат различията между отделните партньори, бракът ще бъде по-устойчив. Чрез сравнителен анализ се измерват реакциите на приемащата и на даващата страна.
Кредит: picryl
Научната критика: наука ли е графологията?
През целия XX век, и особено от 70-те години насам, графологията е подложена на все по-строг анализ от страна на научната общност. Основното предизвикателство е просто, но съкрушително: могат ли графологичните прогнози за личността действително да бъдат емпирично потвърдени? Това е същината на продължаващия дебат относно валидността на графологията и въпроса дали тя е наука, или псевдонаука.
Редица систематични прегледи и мета-анализи разглеждат този въпрос, като натрупаните доказателства не са в полза на графологията. Проучванията неизменно показват, че резултатите на графолозите при опитите им да прогнозират трудовото представяне, интелигентността или специфични личностни характеристики въз основа на образци от почерк, съответстват на нивата на случайност или са близки до тях. Един особено значим мета-анализ от 1989 г., дело на Джефри Дийн, разглежда стотици графологични изследвания и стига до заключението, че валидността на графологията като инструмент за оценка на личността е пренебрежимо малка – ключов факт във всяка обективна дискусия относно научните доказателства за графологията.
Критиците посочват няколко фундаментални проблема. На първо място е въпросът за надеждността при съгласуваност между оценителите: различни обучени графолози, анализиращи един и същ почерк, често стигат до различни – а понякога и противоречиви – заключения. На второ място, много от твърденията на графологията са толкова широки и общи, че попадат в капана на т.нар. ефект на Барнъм (или ефект на Форер) – склонността на хората да приемат неясни описания на личността като уникално точни, въпреки че в действителност те са приложими за почти всеки. На трето място, контролирани експерименти многократно показват, че графолозите не могат надеждно да разграничат почерка на здрави хора от този на лица с различни психологически състояния. Именно този корпус от изследвания в областта на графологията служи като научна обосновка за определянето ѝ като псевдонаука.
Към края на XX век повечето психолози от академичните и професионалните среди са стигнали до заключението, че графологията като инструмент за оценка на личността няма научна валидност. През 1992 г. Британското психологическо дружество определя, че като метод за психологическа оценка графологията няма „никаква валидност извън рамките на чистата случайност“ – унищожителна присъда за онези, които твърдяха, че графологията е наука.
В епизода на подкаста Skeptoid от 21 май 2013 г., озаглавен „Всичко за графологията“ (All About Graphology), авторът и научен скептик Брайън Дънинг съобщава следното:
В книгата си „The Write Stuff“ Бари Байерщайн обобщава труда на Джефри Дийн, който извършва вероятно най-мащабния литературен обзор по темата за графологията, правен някога. Дийн прави метаанализ на около 200 проучвания.
Дийн показва, че графолозите категорично не успяват да докажат каквато и да е валидност или надеждност на своя метод при прогнозирането на трудовото представяне, способностите или личностните характеристики. Следователно графологията не отговаря на стандартите, на които един истински психологически тест трябва да отговаря, преди да бъде етично допуснат за употреба сред широката общественост.
Дийн установява, че нито една конкретна школа в графологията не се представя по-добре от останалите. Всъщност нито един графолог – независимо от школата – не успява да демонстрира надеждно по-добри резултати от тези на необучени любители, правещи предположения въз основа на същите материали. В преобладаващата част от проучванията резултатите и на двете групи не надхвърлят нивата, очаквани при случайни предположения.
Дънинг заключава: Други ненаучни методи като иридологията, френологията, хиромантията и астрологията също имат различни школи, изискват години обучение, предлагат скъпи сертификати и се провалят също толкова категорично, когато бъдат подложени на научно контролиран тест. Анализът на почерка обаче се отличава от останалите методи с една на пръв поглед правдоподобна теза – идеята, че „почеркът е отражение на мозъчната дейност“ (или „писането е работа на мозъка“), според която характеристиките на мозъка се проявяват в начина, по който той управлява мускулите на ръката. За съжаление, този подход е също толкова ненаучен, колкото и останалите. Никакъв псевдонаучен език не може да компенсира провала на даден метод при подлагането му на научно контролиран тест.
Какво основателно може да ни каже графологията
Въпреки че много от по-амбициозните твърдения на графологията бяха опровергани, анализът на почерка не е лишен от стойност. Някои ограничени заключения са се потвърдили: почеркът може надеждно да се използва за откриване на определени неврологични заболявания – например болестта на Паркинсон води до характерни промени в изписването, които са полезни за диагностиката. Анализът на почерка може също така да разкрие аспекти от емоционалното състояние на човека в момента на писане, макар това да е далеч от задълбоченото профилиране на личностни характеристики, за което графолозите исторически са настоявали.
Съдебно-графологичният анализ (или съдебно-техническата експертиза на документи) запазва авторитетното си място в правните разследвания, стига да е ясно разграничен от оценката на личността чрез графология и да се извършва по документирани и възпроизводими методики. Ключовото разграничение, което съвременната съдебна експертиза прави, е между идентифицирането на физическите, измерими белези на почерка с цел установяване на авторство или откриване на фалшификация – подход, който има емпирична основа – и извеждането на заключения за характера или личностните черти въз основа на тези белези, което няма такава основа.
Графология днес: Набиране на персонал, изследвания и дигиталният въпрос
Днес графологията заема двусмислено пространство между популярното очарование и научното отхвърляне. Във Франция и Израел тя остава по-културно приета от почти всяко друго място. Израелските компании исторически са използвали графология при набирането на персонал с темпове, далеч над средните за света, а френските практики за човешки ресурси отдавна включват анализ на личността на почерка, въпреки че това постепенно намалява, тъй като методите за набиране на персонал, базирани на доказателства, набират популярност.
Многобройни професионални графологични асоциации съществуват по целия свят - Британският институт на графолозите, Американската фондация за анализ на почерка и различни европейски организации продължават да обучават експерти по почерк, да публикуват списания и да се застъпват за легитимността на дисциплината. Академичните графолози днес често възприемат по-скромен подход от своите предшественици, изоставяйки обобщените твърдения за личността в полза на по-фокусирани, измерими приложения - необходим отговор на десетилетия критични графологични изследвания.
Междувременно дигитализацията на комуникацията поставя екзистенциален въпрос за областта: тъй като почеркът става все по-рядък в ежедневието, самите материални графологични изследвания изчезват. Самите графолози са разделени по въпроса дали дигиталната стилометрия – анализът на стила на писане чрез избор на думи, синтаксис и ритъм в написания текст – представлява естествена еволюция на анализа на почерка или съвсем различно начинание.
Дисциплина на кръстопът
Историята на графологията в много отношения е огледало на вечния стремеж на човечеството да разгадае скритото „аз“ – да открие в следите, които оставяме след себе си, някакво разкритие за това кои сме всъщност. От калиграфите на Древен Китай до физиогномистите на Ренесанса, от мащабните теоретични системи на Клагес и Пулвер до безпощадния критичен поглед на съвременния метаанализ, графологията неизменно присъства в полето на човешкото себепознание, променяйки облика си и винаги предизвиквайки спорове.
Дали графологията в крайна сметка е наука, изкуство, интуиция или сложна форма на самозаблуда, вероятно зависи от това коя от многобройните ѝ разновидности разглеждаме и какви въпроси ѝ задаваме. Безспорно е обаче, че историята на графологията и анализа на почерка е неразривно свързана с историята на нашето увлечение по ума, тялото и следите, които те оставят в света – увлечение, старо колкото самата писменост.
Източници:
History of Graphology - https://www.graphology.ai/post/history-of-graphology
Graphology - https://en.wikipedia.org/wiki/Graphology
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка