Птица, изядена и частично изхвърлена в динозавърски изпражнения преди 66 милиона години, е оставила след себе си най-добре запазените пера, откривани някога от учените във фосили от ерата на динозаврите. Тази находка отмества еволюцията на перата, подобни на тези на съвременните птици, с 10 милиона години назад в миналото и може да разкаже повече за това защо повечето птици не са оцелели след масовото измиране след падането на астероида.
"Това е най-хубавото перо, което някога сме виждали в мезозойски [преди 252 милиона до 66 милиона години] находища", коментира Дзинмай О'Конър (Jingmai O’Connor) от музея "Фийлд" в Чикаго. "Това перо изглежда като тези, които може да намериш и сега на земята."
Вкаменело перо на хесперорнитиформна птица, изложено на повърхността на 66-милионния копролит. Кредит: O'Connor et al ., doi: 10.1016/j.cub.2026.08.054
Птиците са били единствените динозаври, оцелели след масовото измиране, предизвикано от удар на астероид преди 66 милиона години. Но, озадачаващо, само един клон е оцелял: неорнитите, предците на всяка птица, жива днес.
Копролитът (фосилизираният екскремент) е открит през 2016 г. във формацията Хел Крийк в Монтана от палеонтолога на музея "Бърк" Дейвид Демар-младши (David DeMar Jr.). Фосилът е оставен от голям хищник динозавър, вероятно Тиранозавър рекс. Той е съдържал множество пера, рибешки люспи и два фрагмента от кости на крак, дълги 18 и 12 мм, приписвани на хесперорнити (Hesperornithes). Това са вече изчезнала група нелетящи, късокрили гмуркащи се птици, подобни на съвременните от разред Гмуркачоподобни (Gaviiformes) или разред Гмурецоподобни (Podicipediformes), и били роднини на неорнитите.
Реконструкция на Hesperornis regalis. Кредит: Wikipedia Commons
Най-важното е, че това са първите идентифицирани някога хесперорнитиформени пера и изглежда представляват еволюционен среден път - някои пера изглеждат модерни и водоустойчиви, докато други са били по-малки, пухкави и примитивни, наподобяващи тези на по-ранни динозаври.
По-нататъшни анализи показват, че основното перо с дължина 9,3 сантиметра има водоотблъскваща структура, подобна на тази на съвременните пеликани, разказва О'Конър. Както това, така и второ, по-малко перо на крилото също имат леки, гъбести ядра, обградени от по-твърд външен слой. Тази комбинация ги прави едновременно леки и твърди,което е типично за съвременните пера.
Разликите в оперението се очертават като основен фактор, допринасящ за това защо някои птици са оцелели, а други не, посочва О'Конър.
Екипът открива и две пухкави пера по тялото с рехаво разположени разклонения, наподобяващи примитивните пера, открити в кехлибар на 100 милиона години от род, който не е оцелял от масовото измиране след удара на астероида.
Дейвид Демар-младши държи откритото вкаменело перо във фрагмента от копролит през 2016 г. Кредит: David DeMar, Jr.
Взето заедно, тези данни показват, че птицата, на която е принадлежало перото - и хесперорнитите като цяло - е имала "средна позиция" между примитивно и модерно оперение, обяснява О'Конър. Крилата и опашните пера може би са позволявали успешно гмуркане например, но по-слабо развитите пера на тялото вероятно са били сравнително лоши изолатори, което би направило животните по-уязвими към "зимата", настъпила след удара на астероида.
"Това са перата, които са отговорни за поддържането на топлината на тялото, нали?", отбелязва О'Конър. "Така че може би тези примитивни пера са били достатъчно добри, за да ги топлят по време на парниковия свят на мезозоя, но не достатъчно добри, за да ги топлят по време на тази екологична катастрофа, предизвикана от събитието Чиксулуб."
Копролитът вероятно е от Nanotyrannus или млад тиранозавър рекс - съдържа също две твърди, ромбовидни люспи, дълги от 3 до 4 милиметра. Изследователите смятат, че са на риба (Lepisosteidae), която съществува и до днес. Тя би била твърде малка за хищника динозавър и следователно вероятно е била изядена от птицата.
Хесперорнитите са близки братовчеди на птиците, оцелели след масовото измиране в края на Креда и все още живеят и днес.
Някои палеонтолози предполагат, че птиците, които са оцелели, са го направили, защото са живели близо до вода и нещо в това местообитание им е помогнало да се предпазят от последиците от масовото измиране.
Но хесперорнитите също са живели с вода и са изчезнали.
"Смятаме, че видовете пера, които тези птици са имали, и/или начинът, по който са сменяли перата си, може да са били една от основните причини за селективността на масовото измиране в края на Креда - по същество, защо някои птици са измрели, а други са оцелели", отбелязва О'Конър.
Справка: Bird feathers from a Late Cretaceous coprolite, Current Biology (2026). DOI: 10.1016/j.cub.2026.08.054. www.cell.com/current-biology/f … 0960-9822(26)01105-X
Източници:
Exquisite 66-million-year-old bird feather preserved in dinosaur dropping, New Scientist
Exceptionally Preserved Bird Feathers Found in 66-Million-Year-Old Dinosaur Coprolite, Enrico de Lazaro, Sci.News
Още по темата
Животът
Еволюцията на птичите пера от динозавърските протопера
Животът
Пера на динозаври опреди 125 млн години са много подобни на перата на съвременните птици
Животът
Най-древният фосил на перо принадлежи на знаменития археоптерикс, сочат нови доказателства
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция
Откъде идва "химията" на междуличностните връзки?
Експериментален руски спътник се разпада в орбита и оставя следи от отломки