Хищник, изчезнал в Европа от векове, тихо си възвръща старата територия, запълвайки екологична нища, оставена след хората. Златистият чакал е бил балканско животно през 80-те години на миналия век, а сега се размножава чак до Германия на запад, като отделни екземпляри достигат до Нидерландия, Дания и Финландия.
През август 2022 г. фотокапан на плато между Шварцвалд и Швабска Юра, в югозападна Германия, прави серия от пет снимки на четири малки чакала, почиващи пред обектива. Два възрастни чакала са снимани наблизо предния ден, а кърмеща женска по-рано през лятото. Малките са второто потвърдено котило на чакали, документирано някога в Германия, след първото, установено чрез генетична идентификация на проби от екскременти в същия район през октомври 2021 г.
Според статията на Феликс Бьокер (Felix Böcker) и колегите му от Института за изследване на горите в Баден-Вюртемберг, публикувана в Mammal Research през декември 2022 г., това е най-успешното размножаване на вида в европейската му история.
През 80-те години на миналия век нищо от това не се е смятало за възможно. По това време видът е бил до голяма степен ограничен до няколко популации на Балканите, особено в България, която е запазила правната защита на чакала по време на общия колапс на европейските животни от сем. Кучета през ХХ век и според повечето оценки е била последният сериозен резервоар на животното на континента.
Какво всъщност отваря вратата
Причината, поради която за последните четири десетилетия златистият чакал (Canis aureus) се е разселил по половин Европа, преодолявайки огромни разстояния, се крие не толкова на климата (въпреки че и той е изиграл роля), колкото на срива и фрагментацията на европейските популации на сиви вълци в същия период.
Целенасочена реинтродукция не е имало.
Златистите чакали са значително по-малки от вълците и избягват райони, където вълците активно защитават територии, а където е имало много вълци, чакалите са отсъствали, или са се срещали изключително рядко.
Когато през 19-ти и 20-ти век вълците са били прогонени от по-голямата част от Централна и Западна Европа, се освобождава нишата на средно големи хищници, която са заемали. Това позволило по-малкия и не толкова капризен в храненето си кучешки вид - чакалът - да заеме това пространство, без да бъде убит веднага от местната глутница вълци.
Еколозите наричат този модел "освобождаване на мезохищници" (mesopredator release) и е документиран в много региони по света.
Северноамериканският паралел е койотът, който се е разпространил в по-голямата част от континента през същия период, когато са били изтребвани и тук сивите вълци.
Европа си върна хищника, без никакво усилие от страна на хората. Йелоустоун е обратният случай и видеото показва какво се е случило там, след като 14 вълка са били пуснати от клетките си през януари 1995 г. Последиците са сложни, а каскадата от промени продължава.
Конкретният случай в Германия
В статията на Бьокер е описано подробно мястото за размножаване в Германия. То се намира в края на ниска планинска верига в Баден-Вюртемберг, в мозайка от блата, тръстики и рядка дъбово-борова гора, в непосредствена близост до два природни резервата и близо до река Дунав.
В района се срещат червена лисица, язовец, енот, сърна, елен лопатар и дива свиня и всички тези животни могат да бъдат храна за чакалите като плячка или мърша. Важно е да се отбележи, че в района няма вълци, нито други едри хищници. Четири фотокапана, поставени на площ от около 20 хектара, са регистрирали 90 потвърдени случая на чакали между октомври 2021 г. и август 2022 г.
Първи документ на размножаването на златен чакал (Canis aureus) в Германия. Кредит: Mamm Res 68, 249–252 (2023). https://doi.org/10.1007/s13364-022-00666-y
Анализът на образци от екскременти (проведенен с участието специално обучено куче) и последващата генетична идентификация в Центъра за генетика на дивата природа в Зенкенберг, са установили пет различни индивида, вероятно братя и сестри, и вероятен баща, идентифициран чрез ДНК от слюнка, останала върху труп на овца.
Това, което прави случая важен, е разстоянието до най-близките документирани преди това места за размножаване - в статията се посочва, че най-близкото място за размножение в Италия е на около 400–500 км, до мястото в Чехия са 525 км, от Австрия са 605 км, а до мястото в Полшае (близо Квидзин), ккоето до този момент е държало най-северния рекорд за размножаване в Европа - 965 км. Което и животно или животни да са основали германската популация, те са изминали тези разстояния самостоятелно.
Колко далеч са стигнали разселващите се чакали
Германският случай е най-западните потвърдени случаи за размножаване. Отделни разпръснати видове, без потвърдено размножаване, са достигнали значително по-далеч. Статия от 2024 г. в Mammalian Biology от Илпо Койола, Хейки Хентонен и техни колеги от Института за природни ресурси на Финландия описва шест проверени записа на златистни чакали във Финландия между 2018 и 2022 г. Първото свидетелство е снимка от фотокапан в източната част на Централна Финландия през август 2018 г. Най-северният случай е самец, тежащ около десет килограма и в добро физическо състояние, който е бил неволно хванат в капан за лисици в Лапландия през март 2022 г., на около 120 километра северно от Северния полярен кръг.
Произходът му е неизвестен, но най-вероятният източник на популацията, от която проникват във Финландия, се смята Естония, където постоянна популация на златисти чакали се размножава от 2012 г. на западното крайбрежие на страната, а най-правдоподобният маршрут до Финландия е сухоземният провлак между Ладожкото и Онежкото езеро, тъй като разрастването на Санкт Петербург прегражда пътя през по-южните райони.
В Нидерландия, през 2016 г. в природния резерват Велуве е заснет един златист чакал с фотокапан, което е първото регистрирано събитие в страната, а второто е потвърдено генетически сле нападение на хищника на овце в района на Ойполдер през 2021 г. В Дания видът е регистриран спорадично от 2015 г. насам, отново с потвърдено чрез ДНК-анализ на случаи на нападения на селскостопански животни. Нито една от тези популации все още не се размножава. Всички те показват един и същ модел: единични животни пристигат от изток и юг, преодолявайки стотици километри от най-близката размножителна група.
Какво всъщност показва тази картина?
Данните, натрупани през последното десетилетие наблюдения на хищниците в Европа, позволяват да се разглежда разселването на златистия чакал като своеобразен естествен експеримент, демонстриращ последствията от изчезването от ландшафта на най-големия хищник.
Вълците сега се възстановяват в части от Европа, включително Германия, и там, където се появяват в големи количества, разпространението на чакалите видимо се забавя или обръща локално. Това е в съответствие с балканския модел, където гъстотата на чакалите е ниска в райони с установени вълчи глутници.
Междувременно, този дребен представител на семейство Кучета само за около четиридесет години е направил това, което никой не е смятал за възможно за вид, по-рано обитаващ изключително Балканите: А именно да премине от България до Лапландия без нито една програма за реинтродукция, преселване или официални планове за управление на популацията.
Чакалите усвояват нови територии, използвайки околности на земеделски земи, влажни зони, речни долини, убити животни по пътищата, места за хранене, предназначени за други животни, а също модифициран от човека ландшафт, смятан за биологично мъртъв.
Поуката от историята е, че чакалите се справят и без човешка помощ - има свободна ниша, животното може да се придвижва и то го прави.
Справка: Böcker, F., Weber, H. & Collet, S. First documentation of golden jackal (Canis aureus) reproduction in Germany. Mamm Res 68, 249–252 (2023). https://doi.org/10.1007/s13364-022-00666-y
Още по темата
Животът
Завръщането на бобъра: архитектът на влажните зони
Животът
Гнезда на брадати лешояди съдържат съкровища от културни артефакти, някои на 650 години
Животът
"Изчезнал" за 36 години, застрашен лешояд се завръща в България
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция