Играчите на тенис на маса умеят да променят драстично траекторията на топката, като ѝ придават нужното въртене. Това движение се обяснява с ефекта на Магнус, добре познато физическо явление, което влияе и на полета на големи топки в спортове като футбола.
Сега международен екип от изследователи, работещи в Института "Пол Шерер" (PSI), е наблюдавал подобен ефект на атомно ниво. За първи път учените експериментално демонстрират оптичния ефект на Магнус, като фокусират лазерна светлина върху единичен йон и измерват как светлината взаимодейства с него.
Вместо да накара атома да се движи по изкривена траектория, ефектът измества точката, където лазерът взаимодейства най-силно с йона. Тази точка на взаимодействие е леко изместена - откритие, което би могло да има значение за квантовите компютри, които използват лазерна светлина, за да контролират кубитите с изключителна прецизност.
Резултатите са публикувани в списанието Physical Review Letters.
Най-силното лазерно взаимодействие е леко изместено от центъра
На пръв поглед изглежда логично да се очаква, че йонът ще взаимодейства най-силно с лазера именно в най-ярката точка на лъча. Но когато лазерната светлина е фокусирана много плътно, структурата на неговото електромагнитно поле става по-сложна.
Поради променената структура на полето, най-силното взаимодействие не се случва точно в центъра на лъча. Вместо това, то се случва леко встрани. Това леко странично изместване е оптичният еквивалент на ефекта на Магнус, който кара въртяща се топка за тенис на маса да изкривява пътя си във въздуха.
Това малко изместване може да стане важно в квантовите изчисления. Лазерите често се използват за манипулиране на състоянията на кубитовете с изключителна прецизност. Ако бъде игнориран, оптичният ефект на Магнус може да повлияе на този контрол и да доведе до грешки.
Същият ефект може да бъде полезен.
"Силите, които създава, могат да се използват за свързване на кубитовете, което ще отвори пътя към по-сложни изчисления", обяснява водещият автор на изследването, Филип Лайндекер (Philip Leindecker), от Центъра за фотонна наука към PSI и катедрата по физика в ETH Zurich.
Използване на един йон за картографиране на лазерната светлина
За да открият ефекта, изследователите използват единичен калциев йон като изключително чувствителна сонда. Електрически зареденият атом е държан почти неподвижно в йонен капан, който с помощта на електромагнитни полета улавя йона на едно място.
И заключените йони също се използват широко в квантовите изчисления. Те могат да действат като кубити, а квантовите им състояния се контролират с помощта на внимателно контролирани лазерни импулси.
В експеримента екипът премества калциев йон през различни секции на плътно фокусиран лазерен лъч и измерва колко силно йонът взаимодейства със светлината във всяка позиция.
"Нашият йон действа като малък сензор, с който можем да изследваме структурата на лазерната светлина", обяснява Лайндекер. "Това ни позволява да измерваме отмествания само от няколкостотин нанометра."
Измерванията разкриват друга изненадваща характеристика: величината на страничното изместване зависи само от дължината на вълната на светлината, а не от това колко плътно е фокусиран лазерният лъч.
Изследователи от Амстердамския университет теоретично са предсказали оптичния ефект на Магнус преди няколко години. Използвайки заключения калциев йон като микроскопична сонда, екипът сега наблюдава ефекта експериментално за първи път и измерва поведението му по-подробно.
Справка: Philip Leindecker et al, Direct Observation of the Optical Magnus Effect with a Trapped Ion, Physical Review Letters (2026). DOI: 10.1103/kj5p-qqs5
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция
Откъде идва "химията" на междуличностните връзки?
dolivo
Експериментален руски спътник се разпада в орбита и оставя следи от отломки