Някога на древния Марс може да е валял дъжд със съставка на захарта

Компютърна симулация на древен Марс установи, че формалдехидът, химично вещество, който може да доведе до образуването на захари, е бил разпределен много неравномерно в цялата планета, варирайки около сто пъти.

Местата за кацане на Curiosity и Perseverance са получили по-малко от средното за света количество органична материя, въпреки че авторите казват, че това все пак може да е допринесло за наличието на органична материя там, но не показва, че някога е съществувал живот на Марс.

Екип, ръководен от Шунго Кояма (Shungo Koyama) от Института за наука в Токио, е изградил липсващата карта, като е свързал химичен модел с климатична симулация на древния Марс. Резултатите, публикувани в The Planetary Science Journal, показват, че находищата варират значително от място на място.

Преди милиарди години на Марс може да е валяло дъжд, носещ суровината за захар. Нова компютърна симулация картографира къде този дъжд най-силно е падал. Местата за кацане на роверите Curiosity и Perseverance на НАСА, които са открили органична материя в земята, не са сред местата с по-висока концентрация.

Формалдехидът е тази суровина, токсично химично вещество, способно да задейства верижна реакция във водата, която да доведе до изграждането на захари, аминокиселини и други органични съединения.

Геоложките данни свидетелстват за наличието на течна вода на ранния Марс, и изследователите смятат, че кратки топли, влажни периоди са прекъсвали предимно студения климат преди около 3,6 до 3,8 милиарда години.

В плътната атмосфера от въглероден диоксид (CO₂), обогатена с водород (H₂), слънчевата ултравиолетова (UV) светлина може да задейства фотохимични реакции, които произвеждат формалдехид (H₂CO).

Водата се оказва решаваща на два етапа. Първо, слънчевата ултравиолетова радиация разделя водните молекули в атмосферата, освобождавайки реактивен водород, който участва в образуването на формалдехид. След това дъждът улавя H₂CO от въздуха и го транспортира до повърхността. Следователно, влажните райони получава повече органична материя от сухите.

Моделирано глобално разпределение на годишното количество атмосферен формалдехид (H₂CO) до повърхността на ранния Марс, насложено върху съвременната топография с места за кацане на ровери. По-тъмните цветове показват по-високо количество. Кредит: Shungo Koyama et al.

Моделът показва особено забележим ефект в планинските райони на Тарсис и Елизиум. Влажният въздух се издига по склоновете, охлажда се и води до повече валежи. Формалдехидът пада на повърхността заедно с водата, така че някои високопланински райони може да са получили приблизително десет пъти повече H₂CO от средното за планетата.

На някои места химическата суровина може да е станала още по-концентрирана. Ако дъждът е внесъл формалдехид в затворен воден басейн и водата след това постепенно се е изпарила, концентрацията на разтворени съединения се е увеличила. Концентрацията е от решаващо значение за предбиологичната химия: молекулите по-лесно встъпват в последващи реакции, когато не са разредени с голям обем вода.

Нова карта показва къде е падал най-много формалдехиден дъжд на древния Марс. Кредит: Wikimedia Commons

Изчисленията добавят възможен източник към вече известната органична химия на Марс. Марсоходите са открили органични молекули в древни скали, но самото наличие на въглерод-съдържащи съединения не доказва съществуването на древен живот. Органични химични вещества могат да възникнат без участието на организми, а новият модел разкрива един път, по който относително сложна химия би могла да се развие директно на ранния Марс.

Моделът също не означава, че формалдехидът се запазва в изброените по-горе области и до днес. В продължение на милиарди години повърхността на Марс е била изложена на радиация, окислители и геоложки процеси. Изследователите са изчислили колко от веществото би могло да падне на повърхността в древността, а не колко H₂CO може да се намери там днес.

Основната практическа стойност на тези изчисления се крие в картата на прогнозираното отлагане на формалдехид. Чрез сравняването ѝ с данни от марсоходите и състава на древните скали, изследователите ще могат да проверят дали регионите с по-високи нива на H₂CO в атмосферата наистина са по-богати на органични химични продукти. Ако връзката бъде потвърдена, картата ще помогне за избора на области, където бъдещите космически апарати трябва да търсят запазени следи от химични процеси, предшестващи евентуалната поява на живота.

Справка: Shungo Koyama et al 2026 Planet. Sci. J. 7 223; DOI: 10.3847/PSJ/ae9942

Източник: Ancient Mars May Have Rained A Sugar Ingredient, StudyFinds

Още по темата

11/09/2025

Космос

Ранното звездообразуване във Вселената не е било много по-различно от сегашното

31/01/2025

Космос

Астероидът Бену идва от далечен, изгубен свят на солени езера с "първична супа"

02/02/2022

Животът

Първите живи организми са зависели от смъртоносен отровен газ

20/01/2022

Земята

Новооткритият въглерод на Марс може да е от биологично произведен метан