Открити са доказателства за потенциални солени ледници на Меркурий, напомнящи за сурови богати на сол среди на Земята, където съществува живот.
Въпреки екстремните температури на малката планета близо до Слънцето, това отваря нова граница в астробиологията, разкривайки нестабилна среда, която може да повтори условията за обитаемост, открити в екстремните местности на Земята.
Откритието на учени от Института за планетарни науки (PSI) оспорва предположенията за негостоприемството на Меркурий и повдига интригуващи възможности за съществуването на биологичен живот в определени региони на най-малката планета на Слънчевата система.
Солените ледници и летливите слоеве се противопоставят на предубежденията
Учените от PSI предполагат, че солените ледници, открити на Меркурий, може да крият условия, благоприятни за живот, подобни на екстремни среди на Земята, където микробният живот процъфтява.
"Нашето откритие допълва други скорошни изследвания, показващи, че на Плутон има азотни ледници, което предполага, че ледниците се простират от най-горещите до най-студените граници в нашата Слънчева система. Тези местоположения са от основно значение, защото показат богати на летливи (вещества, които се изпаряват лесно) повърхностни слоеве в необятността на множество планетарни пейзажи", коментира Алексис Родригес (Alexis Rodriguez), водещ автор на статията, публикувана в Planetary Science Journal.
Алексис Родригес изтъква, че на Земята има обитаеми ниши, създадени от специфични солни съединения, освен това подземните зони на Меркурий са потенциално по-гостоприемни от суровата му повърхност.
Сондата Messenger на НАСА откри летливи съединения като натрий, калий, сяра и хлор на Меркурий, оспорвайки предишните предположения за тяхното изчерпване поради близостта на планетата до Слънцето и липсата ѝ на атмосфера.
Родригес подчертава, че откриването на меркурийските ледници с летливи експозиции разширява разбирането на параметрите на околната среда, която може да поддържа живот, предлагайки важно ново измерение на астробиологичното изследване - съществуването на "зависещи от дълбочината зони на Златокоска" (подобно на кашата от приказката, тя не трябва да е нито прекалено гореща, нито прекалено студена). Тук животът потенциално може да процъфтява на определени дълбочини, а не на повърхността. И това може да се приложи на екзопланети, подобни на Меркурий.
Това оспорва представата, че на Меркурий липсват летливи вещества, които са от съществено значение за появата на живот, което показва потенциалното съществуване на заровени богати на летливи вещества слоеве (VRL - Volatile Rich Layers) под повърхността на планетата.
Изглед към северния полярен хаотичен терен на Меркурий (Borealis Chaos) и кратерите Радитлади и Еминеску, където са открити доказателства за възможни ледници. Кредит: NASA/ Planetary Science Institute.
Как са се образували солените ледници върху Меркурий?
Образуването на ледниците на Меркурий, както показват новите открития, се отличава от ледниците на Земята.
Тези меркуриански ледници произхождат от дълбоко заровени богати на летливи вещества слоеве или VRL и са извадени на повърхността от ударите на астероиди.
"Нашите модели категорично потвърждават, че потокът от соли вероятно е причинил тези ледници и че след образуването им те са задържали летливи вещества за повече от 1 милиард години“, разказва съавторът Брайън Травис (Bryan Travis).
Някои от странните ярки вдлъбнатини на Меркурий в ударния басейн Радитлади. Ямите са вероятно с диаметър около 1600 метра и дълбочина 37 метра. Яркият материал може да са соли в ледниците, изложени на удари. Кредит: NASA/ Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/ Carnegie Institution for Science.
Ледниците на Меркурий имат сложна конфигурация заради кухини, които са широко разпространени и образуват много млади сублимационни ями. Те показват обемното задържане на състав, богат на летливи вещества, съобщава Дебора Доминг (Deborah Domingue), съавтор на статията.
Тя отбелязва липсата на тези характеристики в околните подове и стени на кратера и предполага, че ударите на астероиди, разкриват VRL, което обясня връзката между кухините и вътрешността на кратера, хвърляйки светлина върху геоложката история на Меркурий и потенциалната обитаемост.
Екипът се фокусира върху два региона, ударния кратер Радитлади и района на северния полюс Бореалис Хаос, заключавайки, че значителни летливи съединения присъстват в подземни ледникови форми, изложени на сблъсъци с астероиди.
Учените предполагат, че тези солни слоеве са възникнали в далечното минало на Меркурий, когато вулканични водни пари, съдържащи натрий, са се кондензирали във временни водни басейни. Последвалото изпарение от Слънцето оставя след себе си натриеви слоеве, натрупващи се в продължение на милиарди години, вероятно съдържащи доказателства за живот, подобен на солните басейни на Земята, съдържащи микробен живот.
Докато учените с нетърпение очакват пристигането на сондата BepiColombo на Меркурий през 2025 г., откритията на солени ледници и летливи съединения отварят нови възможности за разкриване на още мистерии относно състава на планетата и потенциала ѝ за поддържане на живот.
Справка: Mercury's Hidden Past: Revealing a Volatile-dominated Layer through Glacier-like Features and Chaotic Terrains
J. Alexis P. Rodriguez, Deborah Domingue, Bryan Travis, Jeffrey S. Kargel, Oleg Abramov, Mario Zarroca, Maria E. Banks, John Weirich, Anthony Lopez, Nicholas Castle et al; Published 2023 November 17 • © 2023. The Author(s). Published by the American Astronomical Society. The Planetary Science Journal, Volume 4, Number 11; DOI 10.3847/PSJ/acf219
Източник: Unveiling Mercury’s Geological Mysteries: Salt Glaciers, Primordial Atmosphere, and the New Frontiers of Astrobiology, Planetary Science Institute
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари