Учени са изследвали потребителите на аяхуаска и са открили нещо изумително за смъртта (видео)

Мощна амазонска напитка може би тихо променя начина, по който хората се справят с единственото нещо, от което никой не може да избяга: смъртта.

В слабо осветено церемониално пространство дълбоко в Амазонка, горчивата напитка, наречена аяхуаска, отдавна е част от духовните традиции на коренното население – използвана не само за лечение, но и за нещо още по-неуловимо: разбирането на смъртта. Сега учените започват да разглеждат по-отблизо какво се случва, когато хората многократно изпитват усещането за умиране, без всъщност да умират.

Отвара от аяхуаска в Икитос, Перу. Кредит: Wikimedia Commons

Аяхуаската е психоактивна напитка, традиционно използвана от местните амазонски групи в лечебни и духовни ритуали. Напитката съдържа мощния халюциноген ДМТ (N,N-диметилтриптамин), заедно с алкалоиди от Peganum harmala (зърнеш), които я правят активна при перорално приложение. Много потребители описват дълбоко емоционални и често свързани със смъртта видения по време на своите преживявания. Те могат да включват усещане за лична смърт, символично прераждане, контакт с починали хора или чувство за разтваряне на егото - временна загуба на чувство за себе си.

Аяхуаска и чакруна в тенджера преди варенето на напитката. Кредит: Wikimedia Commons

Исторически записи, културни традиции и предишни проучвания показват, че аяхуаската често предизвиква видения или мисли, свързани със смъртта. В едно проучване над половината от потребителите на аяхуаска са заявили, че са преживели нещо, което е било като "лична смърт" по време на сеанс. Други са описали видения, включващи гробове, духове или теми, свързани с живота след смъртта.

Въпреки тези последователни доклади, емпиричните изследвания, които систематично оценяват как аяхуаската влияе върху когнитивните и емоционни аспекти, свързани със смъртта, остават рядкост.

Maloca или място за церемонии в Икитос, Перу. Кредит: Wikimedia Commons

Екип изследователи от Университета в Хайфа публикува наскоро в списание Psychopharmacology проучване, че  аяхуаската може да прави повече от това да предизвиква ярки халюцинации или духовни пробуждания. Тя може фундаментално да промени начина, по който хората се отнасят към смъртността – не чрез вяра или метафизика, а чрез промяна на начина, по който емоционално обработват промяната.

В проучването са участвали над 100 души, половината от които са били дългогодишни потребители на аяхуаска. Средно те са консумирали напитката повече от 50 пъти. Тези хора постоянно съобщават за по-малък страх от смъртта, по-малко избягване на темата и по-голямо приемане на преходността на живота в сравнение с неупотребяващите. Но това, което най-много изненадва изследователите,е психологическият механизъм зад тази промяна – и какво може да каже тя за самия човешки ум.

Приемането на непостоянството предизвиква разликите в преработването на смъртта между дългогодишните потребители на аяхуаска и неупотребяващите. Кредит: Psychopharmacology

Докато голяма част от съвременния разговор за психеделиците е съсредоточен върху клиничните резултати – лечение на депресия, посттравматично стресово разстройство или пристрастяване – това изследване приема по-широк, екзистенциален ъгъл. Ами ако определени променени състояния на съзнанието не само лекуват болести, но и ни учат на нещо за природата на това да бъдеш жив?

Промяна във възприятието, а не във вярата

Едно от най-поразителните открития от проучването е това, което не обяснява разликата между тези, които употребяват аяхуаска и тези, които не употребяват.

Въпреки че потребителите са постигнали по-високи резултати по характеристики като отвореност към преживяванията, осъзнатост и вяра в задгробен живот, нито едно от тях не обяснява намалената им тревожност от смъртта.

Вместо това ключовата променлива е нещо, наречено приемане на непостоянството - психологическа отвореност към идеята, че всичко, включително самият живот, в крайна сметка се променя или свършва.

"Не ставаше въпрос за това в какво вярват хората", обяснява, в PsyPost д-р Яир Дор-Зидерман (Yair Dor-Ziderman), водещият автор на изследването. "Ставаше въпрос за това, което са почувствали. Емоционалното приемане на преходността, а не интелектуалното осъзнаване, беше това, което определя как хората ще се отнасят със смъртта."

За да измерят това, изследователите са използвали както анкети за самооценка, така и имплицитни поведенчески задачи, като например колко бързо участниците са реагирали на думи, свързани със смъртта. Като цяло, тези, които са консумирали аяхуаска, са показали по-тиха и по-спокойна реакция на сигналите за смърт, както съзнателно, така и несъзнателно.

Разтваряне на егото и трениране на ума

Изследователите също така са изследвали какви аспекти на психеделичното преживяване биха могли да доведат до тази трансформация. Честотата на употреба изглежда не е имала голямо значение. Нито пък колко отдавна участниците са употребявали веществото за последен път. Всъщност това, което се откроява, е интензивността на разтваряне на егото - временна загуба на обичайното чувство за себе си, за което много потребители съобщават по време на церемонии с аяхуаска.

Обяснителен модел, базиран на резултатите от изследването за това как аяхуаската и психеделиците като цяло влияят върху преработката на смъртта чрез култивиране на приемането на непостоянството. Стрелките показват хипотетични причинно-следствени ефекти. Кредит: Psychopharmacology

Хората, които са преживели по-дълбоко разтваряне на егото, са по-склонни да проявяват високо ниво на приемане на непостоянството. Изследователите предполагат, че тези епизоди може да действат като вид репетиция за смъртта, премахвайки илюзията за фиксирано аз и замествайки я с въплътено усещане за флуидност на живота.

Това може да обясни защо някои от същите психологически резултати са наблюдавани и при опитни медитиращи. Всъщност, отделно проучване, публикувано в Neuroscience of Consciousness, установява, че дълго практикуващи осъзнатост също показват по-малко несъзнателно отричане на смъртта, измерено чрез мозъчни реакции в милисекунден мащаб.

Не е панацея – и не е без ограничения

Въпреки това, изследователите предупреждават да не се гледа на аяхуаската като пряк път към просветлението. В последващо проучване, публикувано в предпечатна публикация, същите участници са били тествани с помощта на електрофизиологична задача, предназначена да активира автоматични, несъзнателни процеси на отричане на смъртта. Тук потребителите на аяхуаска са реагирали точно както контролната група, което предполага, че някои дълбоко вградени защити срещу смъртта може да са останали незасегнати.

"Изглежда ефектът има таван", отбелязва Дор-Зидерман. "Въпреки че аяхуаската може да промени начина, по който хората реагират емоционално на смъртта, тя може да не разруши всички дълбоко вкоренени механизми, които мозъкът ни използва, за да ни предпази от екзистенциален ужас."

Това откритие подчертава нова тема в психеделичните изследвания: разликата между преходните преживявания и дългосрочната интеграция. Докато пиковите моменти на прозрение могат да отворят вратата към трансформация, може да е необходима продължителна практика – като медитация или терапия – за да може умът напълно да интернализира тези промени.

Справка: David, J., Berkovich-Ohana, A. & Dor-Ziderman, Y. Embracing change: impermanence acceptance mediates differences in death processing between long-term ayahuasca users and non-users. Psychopharmacology 242, 2201–2218 (2025). https://doi.org/10.1007/s00213-025-06792-0 

Източник: Scientists studied ayahuasca users—what they found about death is stunning, PsyPost

Още по темата

28/06/2023

Човекът

Учени дават на нацист екстази и той се отказа от расизма

12/04/2018

Животът

Човек, сляп по рождение, разказа за халюцинациите си под влиянието на LSD

03/03/2018

Животът

Ако опитате халюциногенни наркотици веднъж, личността ви ще се промени за години

20/04/2017

Медицина

Психеделичните препарати тласкат мозъка до невиждани състояния