Първите хора са напуснали Африка по времето на късния плейстоцен и са започнали да се разпръскват по цялата територия на Евразия.
По кои пътища са избрали да тръгнат и защо?
Нови изследвания, проучващи тази фундаментална глава от човешката миграция, разкриват, че маршрутите, които сме считали за невъзможни, все пак може да са били изминати.
След като напуска Африка, Homo sapiens се разпръсква по азиатския континент по време на късния плейстоцен, но не е известно точно какви пътища са следвали древните хора.
Повечето модели предполагат, че пустинята Гоби и Алтайските планински вериги на Северна и Централна Азия формират непроходими бариери по пътя към изток, така че археологическите проучвания са склонни да пренебрегват тези региони в полза на привидно по-вероятните пътища по-далеч на север и на юг.
В новото изследване д-р Фън Ли (Feng Li) от китайския Институт по палеонтология и палеоантропология и колегите му използват софтуер за географски информационни системи (ГИС) заедно с археологически и палеоклиматични данни, за да реконструират условията на Северна и Централна Азия през късния плейстоцен и да идентифицират възможните пътища на миграция.
Техните резултати показват, че пустините и планинските райони вероятно са били непроходими по време на студените и сухи ледникови периоди. Но по време на по-топлите и по-влажни междуледникови периоди човешките популации биха могли да преминат през тези региони чрез поне три маршрута следвайки древните езерни и речни системи.
Илюстрирани са маршрутите на миграция по резултатите от анализа на най-изгодния път: трите маршрута от „мокрите“ симулации и единния маршрут от „сухата“ симулация са представени заедно в съчетание с палеоклиматичните особености (ледници и палеоезера). I - маршрут „Алтай“, II - маршрут „Тян Шан“, III - маршрут „Тарим“, IV - маршрут „Ревизиран сухопътен“. Кредит: Li et al , doi: 10.1371 / journal.pone.0216433.
„Нашите данни не показват точно определени пътища на миграция. Трябва да се изградят по-подробни модели, за да се тестват тези резултати”, пишат авторите.
"Тези модели обаче идентифицират конкретни маршрути, които могат да бъдат добри кандидати за бъдещо археологическо проучване."
Информацията за времето и темпото на разпространение на Homo sapiens в Азия ще бъде от решаващо значение за определяне на това как се разпространяват и развиват културата и технологиите, както и как нашият вид взаимодейства с изчезналите ни братовчеди, неандерталците и денисовците.
"Нашите модели по наличните географски и палео климатични данни показват, че археолозите и антрополозите трябва да търсят следи от ранно човешко присъствие, миграция и взаимодействие с други хоминини в нови части на Азия, които са били пренебрегвани като невъзможни", заяви д-р Патрик Робъртс (Patrick Roberts), изследовател в Института за човешката история на „Макс Планк” и Университета на Куинсланд.
„Като се има предвид, че все по-често откриваме колко приспособим е нашият вид, не би било изненада, ако намерим следи от древни Homo sapiens в средата на съвременни пустини или планински ледници из цяла Азия. Всъщност тук може да е ключът към уникалността на нашия вид”.
Констатациите са публикувани в списание PLoS ONE.
Източници:
Pleistocene Humans Had Several Possible Routes of Dispersal across Asia, New Study Shows
Scientists Identify Unexpected Paths Our Ancestors Might Have Taken Out of Africa
Още по темата
Животът
Откриха, че древен човешки предшественик е живял в Тибет десетки хиляди години преди Хомо сапиенс
Човекът
Първият череп на денисов човек е открит в пещера в Сибир
Животът
Ново доказателство за любовния триъгълник между хора, неандерталци и денисовци
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари