Черепът на "Човека-дракон" може да е първият от енигматичен човешки вид

Две проучвания твърдят, че 146 000-годишната китайска находка е най-пълната вкаменелост на Денисов човек

Ваня Милева Последна промяна на 20 юни 2025 в 00:00 191 0

Череп с дебел ръб над очните кухини е показан с лице напред на черен фон.

Кредит Q. Fu et al/Cell 2025
Почти цял череп, намерен в Китай, датиращ отпреди поне 146 000 години, е принадлежал на член на слабо проучена популация от хоминиди, наречена денисовци, твърдят изследователи. Аргументът им се основава на анализи на древни протеини и ДНК.

Запознайте се с новото лице, и дори с мозъка на мистериозните обитатели на каменната ера в Азия - денисовците.

Почти пълният, приблизително 146 000-годишен череп на възрастен мъж е открит преди близо век, вероятно по време на строителството на мост в Харбин, Китай. По-ранно проучване твърди, че черепът от Харбин, наречен "Човекът-дракон", представлява нов вид, наречен Homo longi. Две нови проучвания сега твърдят, че това е първият череп от денисовска популация - въпреки че учените, които не са участвали в новите изследвания, не са съгласни дали съществуват достатъчно доказателства, за да се потвърди еволюционната идентичност на Човека-дракон.

Изследователите, първоначално идентифицирали денисовците през 2012 г. въз основа на ДНК, извлечена от фрагмент от фосил на пръст, открит в сибирска пещера, са класифицирали тези азиатски хоминиди като близки неандерталски роднини. Но учените не могли да кажат как са изглеждали денисовците въз основа на частична кост от пръст. Оттогава са открити много малко вкаменелости на денисовци, включително частична долна челюст и ребро.

Хоминини и хоминиди

Групата на хоминините включва човешкия вид и нашите преки предци. Тази група се е отделила от другите маймуни в по-голямата група на хоминидите преди около 7 милиона години и е развила бипедализъм, т.е. придвижване на два крака.

"Сега за първи път свързваме [фосилен] череп на Денисов човек", заявява еволюционният генетик Цяомей Фу (Qiaomei Fu) от Института по палеонтология и палеоантропология на гръбначните животни (IVPP) в Пекин.

Групата на Фу твърди, че е определила първия денисов череп по два начина. Древните протеини, извлечени от фосила от Харбин, показват молекулярен състав, който ги свързва с предишни примери на денисовски протеини, съобщават учените в статия, публикувана наскоро в Science.

Анализи на протеини в съвременните хора и големите маймуни, неандерталците и денисовците разкриват три протеинови варианта, открити само при денисовците. Тези варианти се появяват и в черепа от Харбин. От извлечените от китайския череп протеини са изключени химичните признаци на скорошно замърсяване, вероятно от погребалната среда или от човешката работа.

В подкрепа на откритията за протеина, митохондриалната ДНК, получена от зъбния камък на китайски череп, е тясно свързана с тази на няколко денисовци от Денисовата пещера в южен Сибир, заключават изследователи в публикувано на 18 юни проучване в списание Cell. Тъй като децата обикновено наследяват митохондриална ДНК от майката, новите генетични доказателства показват, че денисовците със споделен майчин произход са живели от Централна до Източна Азия, казват изследователите.

Близък план на древна челюст, в която все още е вграден почернял зъб. Червен кръг отстрани на зъба показва мястото, откъдето изследователите са взели проба за генетично изследване.Червеният кръг обозначава мястото върху фосилен зъб, където изследователите са премахнали зъбен камък за генетично изследване. Древна ДНК от тази проба е помогнала да се идентифицира черепът, съдържащ зъба, като този на денисовец.Кредит: Q. Fu et al/Cell 2025

За разлика от митохондриалната ДНК, протеините – които се запазват по-добре във вкаменелости от гените – предоставят улики за наследяването на ядрената ДНК и от двамата родители. Изследователи съобщават, че са открили денисовски протеини във фосил от Тибетското плато в Централна Азия, наречена челюстта Сяхе, и в друга челюст, наречена Пънху 1 (Penghu 1), открита край бреговете на Тайван .

Извличането на древни протеини и древна ДНК от черепа на Харбин допълнително потвърждава, че денисовците са били широко разпространени в Азия през средния плейстоцен,  смятат немалко палеоантрополози. Средният плейстоцен се отнася до ключов период от еволюцията на рода Homo, който е продължил отпреди около 789 000 до 130 000 години.

Палеоантропологът Юсуке Кайфу (Yousuke Kaifu) от Токийския университет също разглежда Човека-дракон като част от денисовска популация, разпространила се в голяма част от Азия.

"Ако смятаме неандерталците за отделен вид, тогава защо да не смятаме и денисовците [като отделен вид]", заявява Кайфу.

Тази карта показва къде са открити останките от Човека-дракон и неговите връзки, както и други ранни човешки видове. Кредит: Ni et al.

Но палеоантропологът от IVPP Сидзюн Ни (Xijun Ni), който не е бил част от екипа на Фу, не е готов да се съгласи, че черепът от Харбин е денисовски. Изследователите се нуждаят от по-голяма извадка от древни протеинови варианти, за да определят дали китайската находка, както и челюстта на Пънху 1 от Тайван, се квалифицират като денисовски, смята Ни.

Например, двата протеинови варианта, използвани за класифицирането на Пънху 1 като на Денисов човек, може вместо това да произлизат от древен Homo sapiens, който вероятно може да е наследил някои денисовски гени чрез кръстосване, пишат еволюционните биолози Дерек Тейлър (Derek Taylor) и Виктор Алберт (Victor Albert), и двамата от Университета в Бъфало, Ню Йорк, в електронно писмо от 5 май, публикувано в Science.

Ни, който е ръководел екипа, класифицирал черепа от Харбин като H. longi, също подозира, че групата на Фу е изследвала митохондриална ДНК, съдържаща съвременни замърсители. Зъбният камък по зъбните повърхности на китайския череп е бил докосван многократно от колекционери, изследователи и техници, чиято ДНК се е включила във втвърдената плака, посочва Ни.

Въпреки данните от скрининга за реконструкция на древна митохондриална ДНК, "авторите може би са възстановили много ДНК фрагменти от мен, защото съм изучавал и боравил с [черепа] толкова много пъти", коментира Ни.

Фу и колегите му се провалят в опитите си да извлекат ДНК от каменистата кост на черепа от Харбин, кост на вътрешното ухо, която съхранява генетичен материал особено добре, или от зъбен емайл, неизложен на човешки допир.

Така че засега денисовците все още пазят доста загадки.

Справка:

Q. Fu et al. The proteome of the late Middle Pleistocene Harbin individual. Science. Published online June 18, 2025. doi: 10.1126/science.adu9677.

Q. Fu et al. Denisovan mitochondrial DNA from dental calculus of the >146,000-year-old Harbin cranium. Cell. Published online June 18, 2025. doi: 10.1016/j.cell.2025.05.040.

D.J. Taylor and V. Albert. Phylogenetic reanalysis of data from the Penghu 1 mandible. eLetter, Science. Published online May 5, 2025.

Източник: ‘Dragon Man’ skull may be the first from an enigmatic human cousin, Science news

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !