Откритият в Тайван загадъчен човешки фосил е денисовски

Анализ на древни протеини идентифицира челюстна кост като принадлежаща на архаична човешка група

Ваня Милева Последна промяна на 14 април 2025 в 00:00 982 0

древен човек

Кредит Cheng-Han Sun

Илюстрация на художник на древен човек от мъжки пол, принадлежал към денисовците.

Вкаменената челюстна кост, открита край бреговете на Тайван преди повече от 20 години, е принадлежала на група древни хора, наречени денисовци, идентифицирани за първи път в сибирската пещера Денисова.

Откритието, публикувано в Science [1], е резултат от продължителната работа по извличане на древни протеини от фосила. То също така разширява известния географски обхват на групата - от по-студени и високопланински райони до по-топъл климат.

"Много съм развълнувана да видя това", коментира Джанет Келсо (Janet Kelso), компютърен биолог в Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия.

Долната челюстна кост, с четири непокътнати зъба, е наречена Пънху 1 (Penghu 1) и е изкопана от рибари от канала Пънху, на 25 км от западния бряг на Тайван. Пънху 1 е дарен на Тайванския национален природонаучен музей в Тайчунг, след като изследователите оценяват значението му като произхождащ от древен човешки роднина [2]. Но самоличността на този неизвестен роднина остава загадка досега.

Карта, показваща разпространението на известни, молекулярно определени денисовски вкаменелости и снимки на Penghu 1. Във вложката са показани и фосилните находкиКарта, показваща разпространението на известни, молекулярно определени денисовски вкаменелости и снимки на Penghu 1. Във вложката са показани и фосилните находки. Кредит: Tsutaya, T. et al.

Древни протеини

Изследователите прекарват повече от две години във внимателно усъвършенстване на техниките за извличане на древни протеини от животинските кости, взети от канала. След това те използват киселина, за да изолират протеиновите фрагменти от повърхността на моларен зъб от Пънху 1, и ензими, за да ги извлекат от челюстната кост.

Екипът идентифицира няколко разградени фрагмента, два от които носят специфични аминокиселинни вариации на последователността, съвпадащи с тези, наблюдавани в генетичните последователности на денисовската кост от пръст [3], открита в пещерата Денисова в Южен Сибир през 2008 г. Изследователите могат също така да определят, че челюстната кост произхожда от мъж денисовец.

костта от пръст, по която са идентифицирали за първи път на денисовцитеКостта от пръст, по която са идентифицирали за първи път на денисовците. Кредит Thilo Parg/ Wikimedia commons

Това е второто място, на което молекулярни доказателства от древни протеини окончателно свързват фосилни останки с денисовците. Първото е в пещера в Сяхъ (Xiahe), Тибет, където протеини от челюстна кост [4], а след това и от ребрена кост, са определени като произхождащи от денисовци.

Определянето на точната възраст на вкаменелостите от Пънху е трудно, тъй като учените не разполагат с проби от седимента, в който са били погребани.

"Може само да се каже, че е по-стар от 50 000" години, заявява Райнер Грюн, геохронолог от Австралийския национален университет в Канбера, който датира фосила през 2015 г. и впоследствие анализира отново данните [5].

Долната челюст от Сяхъ 1 е на възраст поне 160 000 години, а материалът от Денисовата пещера показва, че денисовците са живели в Сибир преди 200 000 до 50 000 години. По това време морското равнище е било по-ниско и китайският континент е бил свързан с Тайван.

Схема, показваща миграционните модели и еволюционната история на денисовци (и други древни хоминини).

Схема, показваща миграционните модели и еволюционната история на денисовци (и други древни хоминини).

Многобройни популации

Енрико Капелини (Enrico Cappellini), молекулярен биолог в Университета в Копенхаген, казва, че откриването на останки от денисовци по-далеч на изток от Тибет не е изненадващо. Съвременните човешки популации в Тихия океан съдържат денисовски генни последователности от кръстосването между денисовци и Хомо сапиенс. Всъщност един от вариантите на секвенцията, който определя Пенгу 1 като денисовски, присъства в повече от 20 % от съвременното население на Филипините.

Хора, самоидентифициращи се като негритоси от различни острови на Филипините. Кредит: Ophelia Persson

Келсо посочва, че следите от денисовска ДНК, открити в съвременни човешки популации, предполагат, че са съществували множество популации на древния хоминин. Последните данни показват и леки разлики в протеиновите последователности между тайванските, тибетските и сибирските денисовски фосили.

Момичето на илюстрацията е дъщеря на баща денисовец и майка неандерталка. Ако една от малкото случайно намерени кости на денисовци е била метис, много е вероятно тогава тагива деца да не са били рядкост. Освен това се оказа, че бащата на момичето не е просто денисовец, но и има неандерталци в предците си - "смесените бракове" между денисовци и неандерталци не са изненадвали никого. Кредит: Maayan Harel.Момичето на илюстрацията е дъщеря на баща денисовец и майка неандерталка. Ако една от малкото случайно намерени кости на денисовци е била метис, много е вероятно тогава тагива деца да не са били рядкост. Освен това се оказа, че бащата на момичето не е просто денисовец, но и има неандерталци в предците си - "смесените бракове" между денисовци и неандерталци не са изненадвали никого. Кредит: Maayan Harel.

Бъдещите открития биха могли да разширят още повече известния географски обхват на денисовците, отбелязва Капелини. Не е известно дали денисовците някога са навлизали по-на запад от планината Алтай в Сибир или на юг в Индийския субконтинент. Откриването на това "е потенциално изключително интересно", добавя Капелини.

Повече кости биха изяснили и как са изглеждали денисовците. Съществуват няколко претендента за такива кости. Сред тях са зъб от Северен Лаос [6] и голям череп, наречен Човекът дракон, намерен в Харбин в Северен Китай [7].

Масивен, забележително запазен череп от Китай може да разкрие дълго търсеното лице на Денисовия човек. Кредит: Ni et al.Масивен, забележително запазен череп от Китай може да разкрие дълго търсеното лице на Денисовия човек. Кредит: Ni et al.

Бенс Виола (Bence Viola), палеоантрополог от Университета в Торонто, Канада, който е работил върху останките на денисовци в Сибир и Тибет, споделя, че статията би могла да убеди музейните уредници да разрешат тестването на повече архаични човешки образци. "Надявам се, че този вид минимално инвазивни техники ще ни позволят в бъдеще да вземаме проби от повече материали", обяснява експертът.

Справка:

  1. Tsutaya, T. et al. Science 388, 176–180 (2025). Article  Google Scholar 

  2. Chang, C.-H. et al. Nature Communications 6, 6037 (2015). Article  Google Scholar 

  3. Krause, J. et al. Nature 464, 894–897 (2010).Article  PubMed  Google Scholar 

  4. Chen, F. et al. Nature 569, 409–412 (2019). Article  PubMed  Google Scholar 

  5. Grün, R. & Stringer, C. Quat. Sci. Rev. 322, 108379 (2023). Article  Google Scholar 

  6. Demeter, F. et al. Nature Commun. 13, 2557 (2022). Article  PubMed  Google Scholar 

  7. Ni, X. et al. Innovation 2, 100130 (2021). Article  PubMed  Google Scholar 

Източник: Mysterious human fossil found in Taiwan was a Denisovan, Dyani Lewis, Nature

    Най-важното
    Всички новини