Индивиди от най-скоро откритата група хоминини (денисовците), които са се кръстосвали със съвременните хора, са предали някои от своите гени чрез множество, различни събития на кръстосване, които са помогнали за оформянето на ранната човешка история.
През 2010 г. е публикуван първият проект на генома на неандерталец и сравненията с геномите на съвременния човек разкриват, че неандерталците и съвременните хора са се кръстосвали в миналото.
Няколко месеца по-късно анализът на геном, секвениран от кост на пръст, изкопан в пещерата Денисова в планините Алтай в Сибир, разкри, че този костен фрагмент е от новооткрита група хоминини, които сега наричаме денисовци, които също се кръстосват със съвременните хора.
Денисовата пещера в Алтай, Сибир. Кредит: Демин Алексей Барнаул /.CC BY-SA 4.0.)
Ново проучване, разглеждащо гените на денисовците в геномите на съвременните хора, показва, че интрогресията (включването) на техните гени в генома на Хомо сапиенс се е случила най-малко три пъти - обменили сме гени с няколко различни и много отдавна разделени популации на денисовците.
Тези популации от денисовци са бродили в много широк ареал на югоизток - от Австралия до Алтай. И те са били много различни - защото са се разделили едни от други в продължение на стотици хиляди години, преди да срещнат Хомо сапиенс, защото местообитанието им е огромно и рядко са се срещали хора. Схемата долу показва пет такива популации.
Всяка от тях представя различни нива на свързаност със секвенирания в Алтай денисовец, което показва сложна връзка между тези сестрински линии.
Преглед на отделните популации на денисовци, които са се смесили със съвременните хора. Кредит: Nature Genetics (2024). DOI: 10.1038/s41588-024-01960-y
AD е популацията на алтайските денисовци от Денисовата пещера, където са открити. Не знаем дали тази популация се е кръстосвала с Хомо сапиенс, въпреки че и двете групи хоминини са присъствали в пещерата преди 50 хиляди години, както показват ДНК тестове в пещерната почва.
D0 е популацията, най-близка до Алтайския денисовец. Техните гени са интрогресирани в генома на sapiens някъде в западен Китай преди приблизително 48,7 хиляди години.
D1 е популация от южни денисовци, която се е отделила от алтайската преди приблизително 283-222 хиляди години. Техните гени са въведени в генома на австрало-папуасите преди около 30 хиляди години на територията на Сахул, континент, който по това време обединява Австралия, Нова Гвинея и Тасмания. Интересно кое е било първото население на Сахул и кои са били пришълците - денисовци или Хомо сапиенци? Денисовците, разбира се, са имали много повече време да стигнат до там, но Хомо сапиенсите са се заселили много бързо - първите следи от присъствието на хора в Сахул датират отпреди 55 хиляди години.
D2 е популация, която също е дала част от гените си на австрало-папуасите - преди 46 или 25 хиляди години - данните от раличните изследвания се разминават. Ако второто е вярно, тогава денисовците са живели заедно с Хомо сапиенс много по-дълго от неандерталците. Тази популация се отделя от алтайците преди 409-363 хиляди години. Да, за такова време между тях са се натрупали различия не по-малко, отколкото между денисовци и Хомо сапиенс.!
Изглежда има пета популация от денисовци, които са наследили D3 в нашите гени, но има по-малко данни за това. Техните гени са открити само във филипинските негритос от етническата група айта магбукон, за която вече се знае, че е по-генетично свързана с денисовците, отколкото всички други съвременни хора.
"Общо погрешно схващане е, че хората са еволюирали внезапно и спретнато от един общ прародител, но колкото повече научаваме, толкова повече осъзнаваме, че кръстосването с различни хоминини се е случило и е помогнало за оформянето на хората, които сме днес", коментира д-р Линда Онгаро (Linda Ongaro), постдокторант от Факултета по генетика и микробиология на Тринити Колидж в Дъблин и първи автор на нова рецензирана статия, публикувана в Nature Genetics.
Момичето на илюстрацията е дъщеря на баща денисовец и майка неандерталка. Ако една от малкото случайно намерени кости на денисовци е била метис, много е вероятно тогава тагива деца да не са били рядкост. Освен това се оказа, че бащата на момичето не е просто денисовец, но и има неандерталци в предците си - "смесените бракове" между денисовци и неандерталци не са изненадвали никого. Кредит: Maayan Harel.
Разделянето на хората на строго определени таксони има все по-малко смисъл. Хомо сапиенс, неандерталците или денисовците не са еволюирали индивидуално, а по-скоро са били мрежа от припокриващи се популации, които постепенно стават по-културни и подобни на съвременните хора. В продължение на стотици хиляди години различни групи хора са бродели из Африка, Азия и Европа, обменяйки гени и технологии. Човечеството е продукт на това сложно смесено наследство, един вид микс на гените и идеите на много минали популации.
В обзорната статия д-р Онгаро и проф. Емилия Уерта-Санчес (Emilia Huerta-Sanchez) очертават доказателства, които предполагат, че няколко денисовски популации, които вероятно са имали обширен географски обхват от Сибир до Югоизточна Азия и от Океания до Южна Америка, са били адаптирани към различни среди. А техните гени са дали предимства на съвременните хора, за да оцелеят в същите тези различни среди.
"Сред тях е генетичен локус, който придава толерантност към хипоксия или условия на ниски нива на кислород, което има много смисъл, както се вижда в тибетските популации; множество гени, които придават повишен имунитет; и един, който влияе на липидния метаболизъм, осигуряващ топлина, когато се стимулира от студ, което дава предимство на инуитските популации в Арктика", обяснява д-р Линда Онгаро.
"Има множество бъдещи насоки за изследване, които ще ни помогнат да разкажем по-пълна история за това как денисовците са повлияли на съвременните хора, включително по-подробни генетични анализи в недостатъчно проучени популации, които биха могли да разкрият понастоящем скрити следи от потекло на денисовци. Освен това, интегрирането на повече генетични данни с археологическа информация — ако успеем да намерим повече вкаменелости от денисовци — със сигурност ще запълни още няколко празнини."
Справка: Linda Ongaro et al, A history of multiple Denisovan introgression events in modern humans, Nature Genetics (2024). DOI: 10.1038/s41588-024-01960-y
Източник: New insights into the Denisovans—the hominin group that interbred with modern day humans, Trinity College Dublin
Още по темата
Човекът
Секвениран е най-древният човешки геном досега - и той е денисовски
Човекът
Какво е улеснило секса между неандерталци и денисовци?
Животът
Филипинска група хора има най-силната родословна линия на Денисов човек
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари