Археолози са открили нов екземпляр от ребро на хоминин в карстовата пещера Байшия - едно от двете места, за които е известно, че са обитавани от денисовци. Датиран на възраст 48 000-32 000 години, екземплярът също принадлежи към денисовската линия, което удължава присъствието им в пещерата далеч през късния плейстоцен.
Денисовците са изчезнала група хоминини, първоначално идентифицирана по геномна последователност, определена от фрагмент от кост на пръст, открит в пещерата Денисова в планината Алтай в Южен Сибир.
Последвалите анализи на генома показват, че денисовците са се разграничили от неандерталците преди 400 000 години и че поне две отделни денисовски популации са се смесили с предците на днешните азиатци.
През 2019 г. бе установено, че челюстна кост на възраст 160 000 години от карстовата пещера Байшия, варовикова пещера в североизточния край на Тибетското плато, е с денисовски произход.
През 2020 г. археолозите откриват мтДНК на денисовци в седиментите на същата пещера д, което показва присъствието им преди около 100 000 години, преди 60 000 години и вероятно преди 45 000 години.
Карстовата пещера Байшия. Кредит: By Dongju Zhang - Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80532435
Новата ребрена кост на денисовец от карстовата пещера Байшия се датира приблизително преди 48 000-32 000 години.
"Заедно фосилните и молекулярните доказателства показват, че басейнът Ганджия, където се намира карстовата пещера Байшия, е осигурявал относително стабилна среда за денисовците, въпреки високата си надморска височина", заявява д-р Фридо Велкер (Frido Welker), археолог от Университета в Копенхаген.
"Сега възниква въпросът кога и защо тези денисовци на Тибетското плато са изчезнали."
В своето изследване д-р Велкер и колегите му проучват повече от 2500 кости от карстовата пещера Байшия.
"Успяхме да установим, че денисовците са ловували, разфасовали и консумирали различни животински видове", разказва д-р Джеф Смит (Geoff Smith), зооархеолог от Университета в Рединг.
"Нашето изследване разкрива нова информация за поведението и адаптацията на денисовците както към условията на голяма надморска височина, така и към променящия се климат."
"Едва сега започваме да разбираме поведението на този необикновен човешки вид".
Костните останки от карстовата пещера Байшия са разбити на множество фрагменти, което не позволява идентифицирането им.
Изследователите използват нов научен метод, който използва разликите в костния колаген между животните, за да определят от кой вид са костните останки.
"Зооархеологията чрез масспектрометрия (ZooMS) ни позволява да извлечем ценна информация от често пренебрегвани костни фрагменти, осигурявайки по-дълбока представа за човешките дейности", обяснява д-р Хуан Ся (Huan Xia), изследовател от Университета в Ланджоу.
Учените установяват, че повечето кости са от синя овца, известна като бхарал, както и от диви якове, еднокопитни, изчезналия вълнест носорог и петнистата хиена.
Идентифицирани са и фрагменти от кости на дребни бозайници, като мармоти, и птици.
"Настоящите доказателства сочат, че именно денисовците, а не други човешки групи, са обитавали пещерата и са използвали ефективно всички животински ресурси, с които са разполагали по време на обитаването ѝ", отбелязва д-р Дзян Уан (Jian Wang), също от университета в Ланджоу.
"Подробният анализ на фрагментираните костни повърхности показва, че денисовците са премахвали месото и костния мозък от костите, но също така показва, че хората са ги използвали като суровина за производство на инструменти.
Справка: H. Xia et al. Middle and Late Pleistocene Denisovan subsistence at Baishiya Karst Cave. Nature, published online July 3, 2024; doi: 10.1038/s41586-024-07612-9
Източник: Denisovans Survived on Tibetan Plateau until 48,000-32,000 Years Ago, Sci.News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари