Бедствия по наша вина: Къде се пробива системата?

Бетон вместо гори, строежи в заливаеми зони и закъсняла превенция — комбинацията, която превръща дъжда в катастрофа

Оранжев или червен код, прелели дерета и наводнени улици, щети и …жертви – отново поставиха въпроса „защо всеки порой става бедствие“. Климатът прави валежите по-интензивни, но щетите и жертвите идват от нашите решения: строежи в заливаеми зони, „изчезнали“ реки в планове и тесни бетонни корита. Климатека потърси за коментар експертите Тома Белев – лесовъд и природозащитник, бивш зам.-министър на околната среда, екс-директор на ПП „Витоша“, и Борислав Сандов  – бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите, работи в областта на климатичните промени и водите на национално и международно ниво, за да обяснят къде системата пробива — и какво може да се направи веднага, за да спрем повторението на сценария.

Тома Белев: Наводненията са природно явление, но бедствията са резултат от човешки грешки и бездействие

Екстремните валежи или дълги засушавания са следствие на бързо променящия се климат. Но човешките жертви, икономически загуби или режим на водата са резултат от човешкото действие или бездействие. Ако никой не строи в коритата и заливаемите тераси на реките, няма да има разрушения. Вода за пиене има за всички български граждани достатъчно – но трябва да стигне до чешмите им, а това зависи от действията на ВиК оператора.

Реките, които изчезват на хартия

Реките и техните корита са публична държавна собственост, според Закона за водите. Забранено е нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, намаляването на проводимостта на речните легла, извършването на строежи над покритите речни участъци и разполагането на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките.

Виждаме, че въпреки това има случаи, в които се строи в речните корита, изграждат се хотели или аквапаркове. Забраните в Закона за водите се заобикалят като реките не се посочват като реки в Общите устройствени планове, т.е. като воден обект, а като дерета. Така реката престава да е река, например такъв е случаят с реките, които наводниха Царево и околността през 2023 и 2025 г. и реките в карловските села, наводнени през 2022 г. 

Друг начин е в картите реката да е отбелязана като река, но видът на територията под нея да се запише не като „воден обект“, а като „урбанизирана територия“ или „земеделска земя“. Така – при склонни за компромиси местни власти, формално се заобикалят ограниченията на Закона за водите. Такъв вероятно е случаят в Елените.

Няма законов минимум за „отстъп“ от речни корита. Всяка река има корито и има заливаема ивица, ако не е изградена корекция на реката или построени диги.

Значим проблем е, че често в населените места речните корита се коригират прекалено тясно, за да се освободи повече терен за строителство. При интензивни валежи това създава опасност като намалява проводимостта и реката прелива, заливайки съседни сгради.

^{Фиг. 1: Реката в курортен комплекс Елените е с площ по кадастър 1,5 ха. Тя има начин на трайно ползване река, но се води урбанизирана територия, а не територия, заета от води и водни обекти. Това позволява да се намерят вратички за покриването или застрояването на водния обект.
Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър} 

На национално ниво подобни на Елените случаи с реките са върху 970 хектара, съгласно данните на кадастъра. Поне пет пъти са повече водните обекти, които даже нямат начин на трайно ползване река или водно течение, а например дере или площ за застрояване. С други думи, случаят с Елените  – при интензивни валежи, може да се повтори в между 500 и 2500 населени места в България, включително в столицата, предупреждава Тома Белев.

Кадастърът като първа бърза защита

Най-бързата мярка, която може да има ефект е всички водосливи (в това число дерета и временни водни течения) с водосбор над определен праг да се нанесат в кадастъра като реки и водни територии. Така ще се предотврати засипването им (както видяхме в София и Царево) и по закон ще се забрани строителство в техните заливаеми зони.

^{Фиг. 2: Курортен комплекс Оазис, в синьо е очертана река, водно течение, публична държавна собственост, преминаваща през дворовете и даже басейните на хотелите.
Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър} 

Човешкият фактор в наводненията

Запечатаните повърхности (асфалт, бетон, плочки) и изсичането на растителност – все човешки дейности – намаляват инфилтрацията (възможността им да поемат водата). Така дъждът се превръща в бърз повърхностен отток, който пълни дерета и реки и повишава водните нива дори при умерени валежи.

Особено рискови са „корекциите“ извън населените места: стесняването на коритата и заливните тераси премахва естествения им буфер. Водата от тях се ускорява и се “изнася “ към градовете, където коритата са още по-тесни — и така се стига до наводнения.

Т.нар. „почистване“ чрез изгребване на баластра и премахване на растителност понижава дъното и подпочвените води в сухо време, а при порои добавя инертни маси към приливната вълна и усилва разрушителната ѝ сила.

Природосъобразният подход, познат у нас от векове:
• не се строи в коритото и по заливните тераси на реките;
• не се изсичат крайречните (рипариални) гори;
• защитните мерки се правят в населените места (диги, отводнителни канали, мостове), а около тях се оставят земеделски земи и гори, където реките да се разливат при високи води.

За съжаление, у нас липсва и устойчива връзка между научната експертиза и управленските решения. Стратегическите проекти често попадат при частни изпълнители, което показва, че независимата експертиза не винаги е търсена. А без доверие в науката и без последователност в политическите решения, всяка стратегия остава на хартия.

Борислав Сандов: Климатичните екстремни явления се усилват, превенцията изостава

Климатичните промени правят пороите по-чести и по-интензивни, а когато това се съчетае с неприлагане на законите и слаба координация между институциите, резултатът са повече щети и жертви. Проблемът е двоен: реагираме след събитието, въпреки наличните надеждни прогнози, а системата за ранно предупреждение често не достига навреме до хората. Допълнителен системен дефект е, че за речните корита извън населените места отговарят областните управители без бюджет, техника и експертиза — което води до „почистване срещу добив“: фирми изземват баластра и изсичат крайречна растителност. Така краткосрочно се „освобождава“ коритото, но в дългосрочен план се ускорява оттокът, нараства ерозията и рискът от наводнения.

Къде е пробивът в системата

Регулаторните пропуски, които превръщат пороя в бедствие са липсата на изпълнение на мерките от Плановете за управление на риска от наводнения, както и липсата на много от малките реки в кадастъра на България. 

Какво да се промени веднага

Ефективен контрол за спазване на закона може да има само с наказателно преследване за длъжностни престъпления от страна на местните власти – главни архитекти най-вече. 

В общинските планове за адаптация по Черноморието през 2025–2026 г. трябва да се предвиди все по-голямото вълнение при силно зареден валежен фронт, което създава невъзможност на водите от прииждащите реки да се оттичат в морето. 

Самите площи около вливането на реките трябва да са по-широки и в долното течение на тези реки трябва да има повече пространство за разливане. 

Друга важна регулация е да се прилагат природно-базирани решения по възстановяване на естествените речни корита и заливни тераси, възстановяване или създаване на нови ретензионни водни обеми (като блата, мочурища, езера) в непосредствена близост до реките преди навлизането в населените места. Също така трябват допълнителни мерки в горите от водосборния басейн, с цел подобряване техните функции за водозадържане и предотвратяване на ерозията. 

Защо мерките не се прилагат

Съществуват приети документи като Национална стратегия за адаптация към климатичните промени, Планове за управление риска от наводнения, областни и общински планове за рискове и бедствия, но не се прилагат: Защото се подценява рискът, както и научното познание и предупрежденията на експертите. Често пъти е неудобно да се прилагат стратегиите, заради “корупционни или имиджови въпроси”, заради алчността за повече застрояване и свързани с това корупционни схеми или политически програми, предизборни обещания на местни управници. Липсва и капацитет от гледна точка на експерти в местните власти, особено в по-малките общини.

Политическата рамка: решения, базирани на данни

Изисква се политическа воля за извеждане на приоритети от страна на централната власт, както и правенето на политики и вземането на решения да са обосновани с данни и научни анализи. Косвено за това ще помогне влизането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), доколкото голяма част от изискванията за присъединяване са свързани точно с тези подходи при вземането на решения. 

Дъждовете ще стават по-редки, но по-интензивни — това е реалността на затоплящия се климат. Дали ще се превърнат в бедствие, зависи от нас: да върнем реките на картата и да им дадем място; да спрем строителството в заливаеми зони; да възстановим крайречните гори и естествените тераси; да работят ранните предупреждения и контролът по закон. Това са решения, които могат да започнат веднага — и които спестяват човешки животи и милиони щети при всеки следващ порой.

^{Фиг. 4 НУЦГИТ при СУ предостави достъп до реални високо точни данни за района на бедствието в комплекс Елените. От линка всеки заинтересован може да разгледа, измери и да се увери как изглеждат нещата, какви са обемите и да си направи изводи какво е причинило това бедствие. Изтоник: https://cloud.pix4d.com/}

Източник: Бедствия по наша вина: Къде се пробива системата?, Климатека

Още по темата

02/10/2025

Земята

Недостигът на влага в почвата създава сериозен риск за есенните култури

17/09/2025

Животът

Ако пчелите замлъкнат: Има ли бъдеще без тях?

04/09/2025

Земята

2024 г. – предвестник за огнените стихии от лятото на 2025 г.

31/07/2025

Земята

Пожарите в плен на климатичните промени: как да се адаптираме