Недостигът на влага в почвата създава сериозен риск за есенните култури

Нивата на почвена влага в България са под нормалните за сезона и могат да затруднят поникването на пшеницата, а прогнозата за силни дъждове в комбинация с пресъхнали почви крие риск от наводнения

След горещо и сухо лято с рекордни горещи вълни и засушавания, довели до безводие в редица райони, сега България навлиза в есенния сезон с почви под нормалните нива на влага. Това създава риск за реколтата на пшеница основна култура за страната. В същото време прогнозите за обилни валежи повдигат и друг проблем: пресъхналите почви трудно поемат вода, което увеличава риска от наводнения.

^{Нива на почвена влага (SSMI) в Европа от 25 септември 2025 г., слой 28–100 см. Данни: ERA5-Land, „Коперник“. Референтен период: 1991–2020 г. Източник: Climatebook}

Картата показва нивата на влага в почвата в цяла Европа. Моментната картина от 25 септември отразява средното отклонение на почвената влага от обичайните сезонни нива за всеки регион. 

Почвата е значително по-суха от нормалното в почти цяла Югоизточна Европа, включително България и Гърция, както и Германия, Нидерландия, Белгия, Северна Франция и Англия.

Оценката на почвената влажност се отнася за слоя между 28 и 100 см под повърхността. Водното съдържание в този хоризонт е критично за растежа и добива на много селскостопански култури и отразява метеорологичните условия през последните шест месеца. При стойности значително под нормалните за сезона това означава суша и продължителен воден стрес за културите.

Климатека потърси коментар от експерти за това какви са рисковете и предизвикателствата от тези засушавания.

Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита с интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа. 
Валентин Симеонов е доктор по квантова електроника от Физическия факултет в СУ. Работил е в БАН, а в момента е изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана, където разработва оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изучава атмосферни процеси, свързани с климатичните промени.

Роман Рачков: Възможни са трудности при поникването на пшеницата

Недостигът на влага в почвата на дълбочина 28–100 см създава сериозен риск за есенните култури, особено за пшеницата – най-значимата за българското земеделие, заемаща близо половината обработваема земя.

Картите показват сходна ситуация в България и Гърция: ниски нива на влага в почти цялата територия. Ако през октомври и ноември паднат достатъчно валежи, ефектите от сегашната суша могат да бъдат смекчени. Но при продължаващо засушаване стопаните ще се сблъскат с проблеми при покълването на пшеницата и други есенници като зимната рапица.

В най-неблагоприятен сценарий семената може да останат непоникнали и да станат лесна плячка за полски мишки и други вредители, което би наложило презасяване и би довело до сериозни загуби.

Валентин Симеонов: Засушаването прави почвите уязвими към наводнения

Какви са рисковете?

Навлизаме в есенния сезон, който по принцип е по-валежен. НИМХ обяви оранжев и жълт код за обилни валежи в голяма част от страната за 2 октомври, а в следващите месеци може да има още интензивни дъждове. 

Климатичните фактори също засилват тази тенденция. Заради започващата Ла Ниня и трудно предвидимите и взаимодействия с полярния вихър, северноатлантическото колебание и струйното течение се очаква променлива зима – по-топли периоди в края на есента и рязко застудяване в края на сезона. По-високите от обичайното температури на Атлантическия океан и Средиземно море ще водят до повече изпарение и увеличават вероятността от интензивни валежи.

Допълнителен проблем е, че голяма част от горите у нас пострадаха от пожари това лято. Горите намаляват ефекта от проливните дъждове, защото дъждовната вода първо се задържа върху растителността, а после попива в почвата. Там, където растенията са изгорели, почвата е силно “изпечена” и не може да поема вода, което увеличава риска от ерозия и наводнения.

В следствие съществува реален риск от наводнения. Когато почвите са сухи, водата не може да се поглъща и се стича по повърхността, оттичайки се към реките. В позитивния сценарий – при по-слаби дъждове влагата прониква в по-плитките и по-дълбоките почвени слоеве и подпомага възстановяването на подпочвените води.

Климатичната перспектива

Засушаването на повърхностния слой на почвите е само част от проблема. Последните изследвания използващи данни на НАСА показват тенденция на намаляване на общото количество вода върху сушата от 2002 г. досега. Това засяга водното съдържание в снега и ледниците, в растителността и почвата, а също така и в повърхностните и подземните води. Причините за това намамаление са повишената глобална температура и масовото използване на води от дълбоките подземни резервоари. Картата по-горе отразява ситуацията единствено в повърхностния слой на почвата, който е ключов за земеделието.

Засушаването вече е факт и ще се задълбочава в следващите години. Основната причина са климатичните промени, но също и лошото управление на водните ресурси. Европа е сред най-засегнатите континенти в световен мащаб.

Решенията са в грижа за горите ни и интелигентно използване на водните ресурси.

Опазване и възстановяване на горите е може би най-важната стъпка към дългосрочно овладяване на ситуацията. Опазването им от пожари е от първостепенно значение и не търпи отлагане. Виждате какво става с горите в южна Европа, това може да се случи и у нас още следващата година. Ако загубим горите, България се превръща в пустиня. Наложително е да се спре напълно изсичането на старите гори да се заменят старите изкуствените иглолистните гори с широколистни видове и активно да залесяваме. В новите климатични условия трябва да спрем да гледаме на гората като неизтощим източник на дървесина, а като застраховка срещу бъдещите екстремни явления

Важно е и по-рационално използване на водните ресурси – пример е Израел, където чрез ефективно управление от пустиня е създадена плодородна земя, докато у нас тенденцията е обратната – имаме градина и я превръщаме в пустиня.

Преходът от практически монокултурно земеделие базирано на ограничен брой култури, към по-разнообразно е важен. Тестването в практиката на нови, сухоустойчиви сортове и алтернативни култури могат да смекчат ефектите от засушаването.

В публикацията са използвани материали от:

1. Climatebook 
2. Unprecedented continental drying, shrinking freshwater availability, and increasing contributions to sea level rise
3. Прогноза на НИМХ за опасни метеорологични явления

Още по темата

17/09/2025

Животът

Ако пчелите замлъкнат: Има ли бъдеще без тях?

27/08/2025

Животът

Слънцезащита за растенията: ролята на каолиновата глина

20/06/2025

Животът

Амарантът – суперхрана за тялото, суперкултура за планетата

16/04/2025

Животът

Агроексперти: Резките промени на времето застрашават реколтата от плодове и ще се отразят на цените