Амарантът – суперхрана за тялото, суперкултура за планетата

Растение с голям потенциал като храна и фураж в условията на променящ се климат, което все още е силно подценявано в България

• Амарантът е една от най-обещаващите нишови култури за съвременния агробизнес, поради високата му екологична адаптивност, бързо развитие и способност да издържа на екстремални условия.
• Суперхраната ще претърпи бурен растеж през следващите години, основно заради тенденциите за здравословно хранене и устойчиво развитие в земеделието.
• Растението има множество приложения и всичките му части могат да се консумират, за разлика от много други зърнени култури.
• Способността за висок добив и кратките му производствени цикли също го правят потенциално решение за справяне с хранителната несигурност.
• Растението е идеална култура за едно климатично неутрално сеитбообращение, тъй като е устойчив на болести, засушаване, може да бъде отглеждан без риск за консуматора на маргинални, засолени и замърсени почви.

Хранителните навици в наши дни се променят по-осезаемо в посока на здравословен и пълноценен начин на живот. Все повече хора преминават към балансирани диети и осъзнато хранене, а интересът към суперхраните продължава да нараства. Увеличава се и броят на хората с глутенова непоносимост, което допълнително насочва търсенето към алтернативни зърнени култури.

На този фон амарантът бързо набира популярност. Благодарение на богатото си съдържание на висококачествени протеини, фибри и минерали, той се превръща в предпочитан избор на пазарите, ориентирани към здравословно хранене и устойчиво потребление.

Амарантът има множество приложения. Известен е с високата си хранителна стойност и се използва като зърнена култура ифураж, но и в индустрията – за биогорива и пластмаси. Все повече фермери, включително и в Европа, започват да отглеждат амарант. Непретенциозен за отглеждане, може да се използва в регенеративното земеделие, за възстановяване на засолени и замърсени почви.

Според доклад от април 2025 г. световният пазар на амарант е бил оценен на приблизително $6 млрд. през 2021 г. и се очаква да нараства с годишен темп от 10–12% през следващото десетилетие, достигайки до $31,5 млрд. до 2035 г. Този ръст се дължи на две основни причини – нарастващото търсене на безглутенови, растителни и функционални храни, като и на климатичната му адаптивност и приложението му в устойчивото земеделие. 

За съжаление, България е изключение в тази тенденция, въпреки че условията в страната са идеални за отглеждането му. 

Аграрният сектор в страната ни трудно се насочва към търсене на алтернативни култури с висок пазарен потенциал. Очевидна е липсата на пряка и ефективна обратна връзка между аграрната ни наука, през съветническите служби в земеделието, която да допринесе за осведоменост на фермера за нови за него възможности, свързани с тези култури. Самата агрокултура на българския фермер днес е далеч от желаното тя да съответства на предизвикателствата на 21 век. Високата концентрация на поземлена собственост – както своя, така и арендувана – в ръцете на малък брой крупни земевладелци и арендатори, води до стремеж към получаване на субсидии, а не към една устойчива земеделска система. Всичко това спъва навлизането на нови, алтернативни култури, какъвто е и зърненият амарант в полето на българския земеделец. Затова той присъства днес на родния пазар под формата единствено на скъп за потребителя вносен продукт.

Амарантът има приложения в много сфери: от хранителната индустрия и здравеопазването до екологични и индустриални решения.

Амарантът е, част от семейство Amaranthaceae, към което принадлежи и добре познатия ни щир. Той е силно развито растение с месести стъбла с височина до 2,5 м. Цветовете са събрани в дебели, обемисти, класовидни метли и в зряло състояние имат дължина до 30 см и диаметър до 20 см, тежат до 1 кг. Семената му са много малки, но многобройни – достигат до половин милион в една метлица. Няма друга земеделска култура с такъв коефициент на възпроизводство.

Всички части от надземната част на растението могат да се използват както за човешка консумация, така и за фураж – семена, листа и стъбла. Амарантът е суперхрана: в няколко супени лъжици от него са концентрирани невероятни здравословни ползи за организма. Той повишава енергията и издръжливостта. Премахва умората и тонизира. Вкусът му е неутрален и се съчетава с практически всякакви видове ястия. В 100 гр. амарант се съдържат около 370 kcal.

Традиционно амарантът се използва за храна, като алтернатива на другите зърнени култури – под формата на безглутеново брашно или като цели зърна, подобно на ориза или киноата. Листата в прясно състояние са чудесна алтернатива на спанака. 

От него могат да се правят и други продукти. Маслата, извлечени от амарант, се влагат в масла и кремове за защита и подхранване на кожата.

^{Фигура 1: Продуктите от амарант имат множество приложения в различни индустрии.} 

 Семената на амаранта са високоценени заради хранителната им стойност. 

Семената съдържат висококачествени протеини, които включват всички незаменими аминокиселини. Освен това амарантът е източник на фибри, витамини (като витамин B и E) и минерали, като калций, магнезий, желязо и калий. Амарантът не съдържа глутен, което го прави идеален избор за хора с глутенова непоносимост.

^{Снимка 1: Зърно от амарант. Източник}

Зелената маса на амаранта е богата на протеини, желязо и витамини А и С. Той е богат и на суров протеин: сухото вещество съдържа 12–23%, листата – 12-33%, стъблата – 12-15%. Показателите са сравними с тези на спанака и на пшеницата.

_{Таблица: Химичен състав на 100 гр. зърно от амарант}

Тъй като амарантът е способен да произведе голямо количество биомаса за кратко време, той е перспективна култура за производството на биогорива и биоразградими пластмаси.

^{Снимка 2: Насаждение с амарант. Източник}

Амарантът е убедително решение за устойчиво земеделие

Амарантът е отлична алтернативна култура в условията на променящ се климат поради няколко ключови предимства, които го правят устойчив и подходящ за отглеждане при неблагоприятни климатични условия. 

На първо място той е устойчив на засушаване и толерантен към високите температури. С това той е подходяща култура за райони, страдащи от липса на валежи, каквито наблюдаваме в Североизточна България. 

Растението може да се отглежда на различни типове почви, включително върху маргинални и слабоплодородни терени и такива, подложени на засоляване. 

В процеса на вегетация, амарантът проявява висока устойчивост към болести и неприятели, което намалява рязко нуждата от употреба на синтетични пестициди и торове. Това намалява екологичното му въздействие и го прави подходящ за устойчиво земеделие, което става все по-важно в условия на променящ се климат. 

Той е обогатил земеделската система, тъй като подпомага възстановяването на почвите и ограничава изчерпването на техните ресурси.

Амарантът вирее и в региони с недостиг на вода поради естествените си механизми за пестене на вода. Дълбоката му коренова система, използва водата ефективно. Устойчив на топлина, с кратък цикъл на отглеждане и устойчив на засоляване, растението гарантира надеждни добиви дори в непредвидими условия. Така той се оказва един ценен източник на храна. 

Амарантът допринася също и за смекчаване последствията от климатичните промени чрез улавянето на въглероден диоксиди и подобряване на почвеното здраве. Неговият бърз цикъл на растеж предлага допълнителни ползи за фермерите. При избор на подходящи линии или сортове с по-къс вегетационен период растението е способно да даде две реколти годишно, първата за зърно, а втората като листен фураж.

Амарантът има значителен потенциал, но за да се развие той, това изисква инвестиция в повече и по-задълбочени изследвания. Това ще спомогне за по-широка и всеобхватна употреба на потенциала му. 

Тези мерки включват работа по генетично подобряване на съществуващите линии и сортове от зърнен амарант. Селектиране на нови сортове подходящи за отглеждане в съответния агроекологичен регион. Установяване и поддържане на стандартизирани агрономически практики свързани с технологията на отглеждане, растителната защита и последващата преработка до краен продукт. Инвестирането в амаранта може да изгради по-устойчиво земеделие и земеделски системи в един динамично променящ се с климата свят.

Уникалните свойства на амаранта

С уникалните си свойства и многостранната употреба, зърненият амарант – свещеното зърно на ацтеките, привлича все по-голямо внимание още от 70-те години на миналия век, когато е преоткрит. Той има някои селскостопански предимства и заради способността си да расте успешно при неблагоприятни условия на околната среда: например висока радиация, температура и суша. Тези качества са доказани от многобройни, фундаментални научни данни. В традиционни ястия зърното или младите листа на амаранта могат напълно или частично да заменят обичайните съставки. Продуктите на негова база имат и потенциал за приложение като съставка в нови храни. Така зърното амарант – под формата на брашно, люспи, кълнове или зърно – подложено на ферментация, пукане, малцуване, екструдиране, изолиране на специални съединения, може да бъде максимално използвано.

Амарантът е перспективна алтернативна култура, която предлага решение на редица предизвикателства, произтичащи от промените в климата. Неговата устойчивост на засушаване, високи температури, различни почвени условия и ниска зависимост от химически торове го правят ценна култура за бъдещето на устойчивото земеделие. Той може да играе важна роля в гарантирането на продоволствената сигурност в условия на климатични промени и да помогне за адаптацията на земеделието към новите реалности.

Приложение: Технологични особености при отглеждането на амарант
Амарантът предпочита неутрални до леко алкални почви (рН 6,0–8,5) и не расте добре в силно киселинни условия – при нужда се извършва варуване. Отглежда се успешно върху черноземи и сиви горски почви, като усвоява интензивно хранителни вещества.
Сее се при затопляне на почвата, на дълбочина 1,5–2 см, с широкоредова или непрекъсната сеитба. Нормата е 0,3–3,0 kg/ha според целта. За силаж – при междуредово разстояние 40–60 см. Валирането преди и след сеитбата е задължително. Поникването започва 5–8 дни след сеитбата.
Реколтата за зелена маса се прибира в началото на цъфтежа – тогава съдържанието на протеин е най-високо. За силаж – от пълен цъфтеж до млечно-восъчна зрялост. Закъснението води до влошено качество.
При зърнопроизводство семената узряват поетапно, като долните листа падат. Прибирането е двуфазно, последвано от сушене с редуване на топъл и студен въздух. Семената се съхраняват при влажност 12% за запазване на кълняемостта.

В публикацията са използвани материали от:

• From humble beginnings to nutritional powerhouse: the rise of amaranth as a climate-resilient superfood, Anurag Yadav and Kusum Yadav, Tropical plant 2024, 3
• Pulvento C, Sellami Mh, Lavini A. 2022. Yield and quality of Amaranthus hypochondriacus grain amaranth under drought and salinity at various phenological stages in southern Italy. Journal of the Science of Food and Agriculture
• Raiger HL, Mishra D, Jajoria NK, Deewan P, Dhaliwal YS. 2023. Grain amaranth: nutrient enriched grain of future. Intensive Agriculture 57:4−13
• Huerta-Ocampo JA, Barba de la Rosa AP. 2011. Amaranth: A pseudo-cereal with nutraceutical properties. Current Nutrition & Food Science Volume 7, Issue 1, 2011 
• Europe Amaranth Market Analysis, Markwide Research Report, 2025 

Източник: Амарантът – суперхрана за тялото, суперкултура за планетата, Климатека

Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Още по темата

16/04/2025

Животът

Агроексперти: Резките промени на времето застрашават реколтата от плодове и ще се отразят на цените

09/10/2024

Земята

Соргото – древната култура, която предлага решения за земеделието

26/09/2024

Животът

Чуфата е древна суперхрана, устойчива на климатичните промени

10/07/2024

Животът

Защо “африканската краставица” може да предизвика интереса на българските фермери?