Езерото Байкал се възстановява след десетилетия на суша според китайско изследване

Ваня Милева Последна промяна на 17 ноември 2026 в 00:00 324 0

Езерото Байкал, Сибир.

Кредит Flickr (CC BY-NC-SA 2.0)

Езерото Байкал, Сибир.

Езерото Байкал в Сибир съдържа около 20% от повърхностните несолени води на планетата в света и е сладководното езеро с най-голям обем в света (Горното езеро на границата между САЩ и Канада е най-голямото по площ). Това прави езерото една от най-важните среди за биоразнообразието - всъщност, поради тази причина през 1996 г. то е обявено за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. И все пак, през последния век водите му спадат значително, когато засушаването се разпространява в цяла Източна Азия.

С пресъхването на езерото нарастват опасенията относно водната сигурност за местната околна среда, както и за населението, което разчита на Байкал за питейна вода, селско стопанство и водноелектрическа енергия. Ново проучване, публикувано в Geophysical Research Letters, обаче дава надежда, че тенденцията може би започва да се променя.

Какво показва дендрохронологията

Докторантът Шъдзие Уан (Shijie Wang) от Университета в Юнан и колегите му, за да разберат трансформацията. използват дърветата, растящи в близост до езерната среда, като индикатор за това как са се колебали нивата на езерото с течение на времето. Науката, наречена дендрохронология, използва пръстените в стволовете на дърветата като маркери за климатичните промени - по-широките пръстени показват влажни или топли години, докато по-тесните пръстени предполагат, че е имало суша, студ или силен стрес.

Учените са взели малки проби от стволовете на борови дървета около езерото, както и са използвали информация, съхранявана в Международната банка за данни за дървесни пръстени. Чрез анализ на дървесните пръстени в района от последните 343 години, екипът е реконструирал намаления отток от река Селенга в езерото през целия 20-ти век. Те са установили, че оттокът е бил намален с до 90% в най-тежките периоди, като приблизително половината от годините с екстремна суша са се наблюдавали след 1900 г.

Но от 2017 г. насам тази тенденция се обръща, като се наблюдава увеличение на речния отток със 145% над дългосрочната средна стойност. Други признаци за подобрение в ландшафта са покачващите се нива на езерата и засиленият растеж на дървета и друга растителност. Такива периоди на увеличен речен отток обикновено са резки и кратки, докато хидрологичният спад е постепенен, но устойчив.

гората около Байкал Езерото Байкал, сибирската тайга по склоновете. Кредит: Wikimedia Commons

Климатични студени петна

Изследователите отбелязват, че тези промени в оттока не се влияят от местната температура на земята или потенциалното изпарение (количеството вода, което може да се изпари от растенията или почвата), а са силно свързани с фактори като влага, валежи, тежест на сушата, влажност на почвата, топене на снега и баланс между предлагането и търсенето на вода в речния басейн.

Съществува и корелация с по-ниските температури на морската повърхност и по-високата морска ледена покривка в съседните Северен Тихи и Северен Ледовит океан, което води до увеличен отток.

Те предполагат, че променящите се метеорологични модели са основният фактор, движещ тази регенерация на езерото Байкал, с повишена влага, идваща от северните и сибирските крайбрежни морета. Това може да се дължи и на забавяне на регионалното затопляне на Арктика, довело до намалена загуба на морски лед в Берингово, Чукотско и Охотско море. Изследователите обаче подчертават, че тази промяна в затоплянето на Арктика се дължи на естествената променливост на климата, а не на значителна промяна в глобалното затопляне.

Това не е изолиран случай, тъй като подобно "студено петно" се е образувало в Северния Атлантик, където площ от 2,5 милиона квадратни километра южно от Гренландия се е охладила с до 1°C през последния век, на фона на затоплянето, наблюдавано в останалата част на океаните на Земята.

Промени в речния поток в отговор на температурата на морската повърхност и морската ледена покривка в съседните морета от 1983 до 2022 г. (a–b); разлики в речния поток през последното десетилетие в сравнение с 1983–2014 г. (c–d); схематична диаграма на локалното екологично възстановяване около езерото Байкал (e).

Промени в речния поток в отговор на температурата на морската повърхност и морската ледена покривка в съседните морета от 1983 до 2022 г. (a–b); разлики в речния поток през последното десетилетие в сравнение с 1983–2014 г. (c–d); схематична диаграма на локалното екологично възстановяване около езерото Байкал (e). Кредит: Wang et al., 2026.

Планиране за бъдещи засушавания

Проучването подчертава колко е важно да се разбере как продължават да се променят хидрологичните системи, тъй като те влияят върху прогнозите за нивата на езерата и регионалното дългосрочно засушаване. С по-продължителните сухи периоди и по-интензивните влажни събития, адаптивността към промените във водните ресурси и наличието на подходящи системи за гарантиране на сигурността на водата стават все по-важни.

Това може да включва подобряване на съоръженията за съхранение на вода, за да се пести вода за битови и селскостопански нужди по време на сухи периоди, идентифициране на водоносни хоризонти, както и подобряване на инфраструктурата за отпадъчни води, така че канализационните системи да не се претоварват. Освен това, възстановяването на влажните зони в делтата на река Селенге би увеличило екологичните ползи, тъй като те могат да съхраняват вода за дълги периоди и бавно да я освобождават през по-сухите месеци.

Чрез разбирането на нюансите на променящите се метеорологични модели и тяхното въздействие върху местната околна среда, учените могат да се подготвят по-добре за по-устойчиво бъдеще.

Справка: Shijie Wang et al., Recent Slowing Arctic‐Amplified Warming Drives an Unprecedented Water Recovery in the World's Most Voluminous Freshwater Lake, Geophysical Research Letters (2026). DOI: 10.1029/2026gl124400

Източник: World's largest freshwater lake is recovering after decades of decline, Hannah Bird, Phys.org

    Най-важното
    Всички новини