В Северния ледовит океан се е натрупало огромно количество студена прясна вода поради топенето на леда. Ако нахлуе в Атлантическия океан, това може да промени климата на Европа.
Докато основното течение на Арктика - течението на Бофорт - се справя с притока на прясна вода. Резервите му обаче не са безкрайни. Поради топенето на ледниците този цикъл вече става все по-бърз и по-бърз, според научна статия, публикувана в списание Nature Communications.
По-голямата част от климатолозите смятат, че средната температура на земното кълбо расте, а причината за това е човешката дейност. Това обаче изобщо не означава, че във всяко кътче на Земята със сигурност ще стане по-топло. Така, на север от Западна Европа вече има необичайно топъл климат за толкова високи ширини заради топлите течения. Парадоксално е, че глобалното затопляне може да направи плашещи корекции в този парников режим.
Течението на Бофорт (Beaufort Gyre) е мащабно кръгово движение на водата в Западна Арктика. Вятърът, който духа от запад от десетилетия, кара водните потоци да се въртят по посока на часовниковата стрелка (вижте схемата по-долу). Този цикъл задържа сладка вода, която се образува поради сезонното топене на ледниците, отделяйки я на малки части в околния океан.
Трансполярният дрейф и течението на Бофорт са основните океански течения в Северния ледовит океан. Кредит: Wikimedia Commons
Но морската вода в Арктика (както и на планетата като цяло) става все по-топла. Поради това ледниците се топят по-интензивно от обикновено. От 90-те години насам в цикъла са се натрупали 8 000 кубически километра сладка вода. Това е около една трета от най-голямото (по обем) в света сладководно езеро Байкал.
Какво ще се случи, ако тези водни маси излязат от цикъла и се окажат в близкия Северен Атлантически океан?
Учените се опасяват, че ще бъде нарушена така наречената атлантическа меридионална преобръщаща се циркулация (Atlantic meridional overturning circulation).
Това е един вид гигантска конвейерна лента, свързваща тропиците и полярните ширини. Повърхностната вода в нея, загрята от щедрото екваториално слънце, тече на север. В Арктика се охлажда интензивно от леда и студения въздух. Поради това плътността й се увеличава и водата потъва към дъното. Образува се дълбоко студено течение в посока на тропиците. Там тази вода заменя водните маси, които се отправят към полюса. Така кръгът се затваря.
Топографска карта на Северните морета и субполярните басейни със схематична циркулация на повърхностни течения (плътни криви) и дълбоки течения (пунктирани криви), които формират част от атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация. Цветовете на кривите показват приблизителните температури. Кредит: Wikimedia Commons
Тези потоци от топла повърхностна вода са важен компонент на "отоплението" на Западна Европа. Но за да може отоплителната система да продължи да работи, важно е охладената морска вода в Арктика да потъва правилно. В противен случай механизмът ще спре.
Изпускането на огромно количество прясна вода в Северния Атлантически океан може да прекъсне този цикъл, който е толкова важен за човечеството. В крайна сметка, сладката вода има много по-ниска плътност от солената вода и следователно не потъва в солената. Ако течението на Бофорт освободи цялата излишна прясна вода, задържана от него, в Атлантическия океан, меридионалната преобръщаща се циркулация може значително да се забави.
"Не очакваме Гълфстрийм да изчезне, но очакваме [доста сериозни] последици. Ето защо толкова внимателно следим течението на Бофорт", отбелязва съавторът на новото проучване Алек Пети (Alek Petty) от НАСА.
Пети и неговите колеги обработват сателитните данни за периода 2003-2014 г., за да разберат какво се случва с арктическата „сладководна бомба със закъснител“.
Проучването потвърди, че лятното топене на ледниците хвърля в цикъла все повече нови маси от прясна вода. Цикълът се върти все по-бързо и по-бързо и в същото време става по-бурен. Поради това студената вода се смесва интензивно с по-топлата морска вода и също се затопля.
Постоянните западни ветрове увличат течението в една посока повече от 20 години, увеличавайки скоростта и размера на потока по посока на часовниковата стрелка, предотвратявайки навзлизането на прясна вода в Северния ледовит океан. Този десетилетия западният вятър е необичаен за региона, където преди това ветровете променяха посоката си на всеки 5-7 години, но не е имало промени през последните 20 години, така че никой не знае кога ще станат тези опасни промени. Разбира се, такова масивно течение няма да може да промени посоката си мигновено.
Часът X ще настъпи, ако западният вятър стане източен и течението на Бофорт започне да се развива в обратна посока. Ако посоката се промени, вятърът би обърнал течението, увличайки го обратно на часовниковата стрелка и освобождавайки цялата вода, която е натрупала, в околния океан.
Въпреки че повишената турбуленция помага за поддържането на баланса на системата, тя има потенциала да доведе до по-нататъшно разтопяване на леда, защото смесва слоевете студена прясна вода със сравнително топлата, солена вода отдолу. Топящият се лед от своя страна би могъл да доведе до промени в смесването на хранителни вещества и органични материали в океана, което значително ще повлияе на хранителната верига и дивата природа на Арктика.
Резултатите на изследването разкриват деликатния баланс между ветрове и океан, който може да се наруши от климатичните промени .
„Проучването показва, че загубата на морски лед има наистина важно въздействие върху климатичната ни система, което едва сега откриваме“, заключава Пети.
Справка: Thomas W. K. Armitage et al. Enhanced eddy activity in the Beaufort Gyre in response to sea ice loss, Nature Communications (2020). DOI: 10.1038/s41467-020-14449-z
Източник:
Arctic ice melt is changing ocean currents, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари