Руски геолози прогнозират, че в рамките на 20 милиона години континентът Евразия ще бъде разделен на две части по езерото Байкал, на мястото на което ще се появи нов океан.
"В наземна кора точно на средата на Евразия, се намира огромна пукнатина - Байкалската рифтова зона. Тя постепенно се разширява, плочите се разделят в различни посоки. Ако геодинамичната ситуация не се промени, след 20 милиона години най-големият континент ще бъде разделен на две части и нов океан ще се появи на мястото на езерото Байкал", съобщават изследователи в "Наука в Сибири", орган на Сибирското подразделение на Руската академия на науките.
Свързвайки тектоничните процеси и натрупването на седименти в депресиите на Байкалската рифтова зона, учените възстановиха историята на езерото Байкал и прогнозираха евентуалното му бъдеще. Резултатите са публикувани в специален брой на списание Gondwana Research.
"Байкалската рифтова зона е активна геодинамична структура, в която сега се случват много земетресения и това е характерно за нея отдавно. Съвременният байкалски рифт се е зародил през ерата на Кайнозоя, преди няколко десетки милиони години и е навлязъл в активната фаза на своето развитие само преди пет до седем милиона години", обяснява Сергей Кривоногов, водещ автор на статията.
Според реконструираната картина на това място е имало система от пукнатини преди появата на "рифтът" Байкал, дори и през Мезозоя (преди 70 - 100 милиона години) и през Палеозоя (преди 300 - 500 милиона години), но те се различават от депресиите на съвременния рифт. В тези депресии от планините се смъква и трупа материал от ерозията - предимно с водните потоцит. Съответно започват да се натрупват седиментни слоеве, които са своеобразен архив на промените в природата. По тези "записи" може да се "прочете" какво се е случвало в депресиите и околностите им и по кое време.
"Нашите изследвания показаха висока скорост на натрупване на отложения в депресиите на Байкалскияа рифт. Това означава, че са протичали бързи тектонични процели", отбелязва Кривоногов.
*Рифтът е пукнатина в земната кора, тектонска структура, образувана при разтягане или пропадане на участъци от земната кора. Развитието на вътрешноконтиненталния рифт е съпътствано от активен вулканизъм.
Когато започва развитието на Байкалската рифтова зона, тя представлява своя собствена, независима система и "рисува" напълно различна картина на компресиране и разтягане. Ако мезозойските депресии са малки и тесни и формират много полегат релеф, в рифта Байкал планините започват рязко да се издигат нагоре и в същото време депресиите да потъват. Разцепването на най-дълбоките от тях според различни оценки е от 7 до 10 километра. Байкал е централният и най-старият регион на това разделение, всичко започва с него. След това структурата се разпространява по-нататък, започнат да се появяват други депресии. Колкото са по-далеч от центъра, толкова по-млади са те. Всъщност именно в езерото Байкал могат да се намерят най-пълните и дългоформирали се слоеве от отложения.
Доста дълго време, няколко десетки милиони години преди началото на втората половина на периода неоген (преди 23 млн години), Байкалската рифтова зона се развива доста спокойно - наоколо има ниски планини, депресиите потъват бавно.
Но преди около 7-5 милиона години, изведнъж нещо се случва и започва активна фаза на рифтогенеза, когато скоростта на тектоничните движения се увеличава много рязко.
Планините започват бързо да се издигат, а депресиите - да потъват с бърза скорост. По този начин, планините около Байкал продължават да растат около пет - шест милиметра годишно. За планини това е много висока скорост, подчертава изследването. В резултат на това се формира алпийски тип релеф.
"Удивително е, че в съвременния релеф фиксираме изключително активни движения, които стават в последния етап на тектоничните движения, започнали преди около 200 хиляди години" - отбелязва Кривоногов.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари