Пожарите в плен на климатичните промени: как да се адаптираме

Климатека Последна промяна на 31 юли 2025 в 07:37 458 0

Кредит Unsplash (свободен лиценз)

Над 90% от пожарите в България се дължат на човешка грешка. Повечето от тях могат да се предотвратят  при ранна детекция и бърза реакция

• Пожарите в природата са естествени явления, играещи важна роля в биогеохимичния кръговрат на веществата.
• Климатичните промени водят до много по-дълбоки промени, включително разместване на цели климатични зони. Това директно влияе върху растителността – особено горите.
• В България най-уязвими са Добруджа и най-южните райони на страната. В Добруджа степите може да изместят дъбовите гори. В южната част климатът става по-сух, напомнящ средиземноморски, но с тежки зимни студове – комбинация, изключително стресираща за горите.
• Пожарната безопасност не е само грижа на службите, а резултат от съзнателни обществени и управленски действия. Колкото по-добре планираме и поддържаме ландшафта, толкова по-малко шанс даваме на огъня да се разрасне.
• За последните 15 години едва около 2% от пожарите в българските горите не са причинени от човешка грешка или с други думи: над 90% от пожарите се дължат на човешка дейност. Тоест – повечето могат да се предотвратят – при ранна детекция и бърза реакция.
• Като член на ЕС, България може лесно да се възползва от механизмите за взаимопомощ при пожари: EU Civil Protection Mechanism и RescEU. Гърция, Испания и Италия, които имат своя летателна техника, я споделят в тези инициативи.
• В Испания, Италия и Португалия се практикува контролирано опожаряване с цел намаляване на горимата растителност – слаби огньове през зимата изгарят горния слой растителност, но не застрашават дърветата. Това е част от политиките за превенция от пожатите, но у нас тази практика не е разрешена.
• Пашата с кози е най-перспективният и евтин метод за намаляване на горимата растителност в България.

Пожарите в природата не винаги са бедствие – в много случаи те играят важна екологична роля, пречистват натрупаната биомаса и подпомагат обновяването на растителността. Но в последните години, на фона на климатичните промени и все по-интензивното човешко въздействие, честотата, мащабите и разрушителността им се увеличават тревожно. Лятото на 2025 г. показва какво значи горещ сезон с завишен пожарен риск – и в България, и в цяла Европа. Как се променя рискът от горски пожари у нас и как можем да се адаптираме – не само чрез технологии, но и чрез знание, управление и нов подход към ландшафта?

Пожарите като естествено явление

Пожарите в природата са естествени явления, играещи важна роля в биогеохимичния кръговрат на веществата. Те най-често се причиняват от електрически процеси в атмосферата (мълнии), а по-рядко – от вулканична активност. Продължават толкова дълго, колкото са налице условия за горене: висока температура, кислород и налично гориво (биомаса).

Колкото по-горещо е и колкото повече растителна маса има, толкова по-силен и интензивен е пожарът. Той отделя голямо количество енергия, която загрява въздуха над него. Това води до издигане на въздушни маси и специфична турбуленция. Така огънят може да промени скоростта и посоката си.

Ако едно от трите условия се промени – например стане по-влажно или се изчерпа горивото – пожарът отслабва. Но това не значи, че непременно ще изгасне.

В тайгата, например, горят не само дърветата, но и торфът – натрупана, неразложена органична материя. Там дори през зимата могат да се запазят тлеещи огнища, които да избухнат отново през лятото. Подобно се случи с пожара в Бистришко бранище през 2012 г.

Когато огънят угасне, изгорялата биомаса се превръща в минерални вещества. Част от тях отиват в атмосферата с дима, други се отмиват от дъждовете или се задържат на място. Това създава нови условия и екологични ниши.

Пожарите не са само бедствия. Те разчистват натрупаната биомаса, ускоряват биологичните процеси и отварят път за нова растителност. Помагат на екосистемите да се приспособят към променените условия.

С времето много растителни видове са се адаптирали. В сухите райони, например, някои дървета освобождават семената си само след пожар. Такъв е брутският бор, който се среща и у нас. Подобно поведение има и при lodgepole pine в Северна Америка.

Климатични промени: как сушата и жегата променят горите

Климатичните промени, задвижени от индустриалното развитие, често се свързват с по-високи температури и по-малко валежи. Но те водят до много по-дълбоки промени, включително разместване на цели климатични зони. Това директно влияе върху растителността – особено горите.

Дори лек спад на валежите и покачване на температурите може сериозно да промени така наречената потенциална евапотранспирация – тоест колко вода се губи чрез изпарение и от растенията. Това е решаващ фактор за това какви растения могат да виреят в даден район.

В умерения климат например гори могат да се развият при годишни валежи над 450–480 мм. Под тази стойност – остават само храсти или отделни дървета. Под 400 мм – вече говорим за степи и тревни формации. Под 200 мм – пустини.

В България най-уязвими са Добруджа и най-южните райони на страната. В Добруджа степите може да изместят дъбовите гори. В южната част климатът става по-сух, напомнящ средиземноморски, но с тежки зимни студове – комбинация, която е изключително стресираща за горите.

Тези промени настъпват много по-бързо, отколкото природата може да се адаптира. Горите, които доскоро са били „на място“, все по-често се оказват в климат, за който не са пригодени. Това води до отслабване, загиване и деградация – намалява се биомасата, възобновяването спира, структурата се губи.

А когато дърветата умират, се натрупва суха биомаса – идеалното гориво за горски пожари. Комбинацията от топлина, суша и запалими материали значително повишава риска от катастрофални пожари – особено при човешка небрежност или умишлени палежи.

Пожарната безопасност не е въпрос на време, а на управление

Пожарната опасност не е абстрактно понятие – тя се измерва с конкретни фактори: количеството и разпределението на растителната биомаса, нейната влажност, както и температурата и климатичните условия в даден район за продължителен период (например седмици). Всички тези елементи заедно определят рискът от възникване и бързо разпространение на пожари.

Но не по-малко важна е общата картина на земеползването: как се използва теренът, каква инфраструктура има и как се поддържа. Историята на даден ландшафт също е от значение – там, където има повече човешка активност, инфраструктура и редовно управление, растителната биомаса обикновено е по-малко и по-контролируема. Това значително намалява риска от големи пожари.

Затова пожарната безопасност не е само грижа на службите, а резултат от съзнателни обществени и управленски действия. Колкото по-добре планираме и поддържаме ландшафта, толкова по-малко шанс даваме на огъня да се разрасне.

Пожарната безопасност в четири фази

Пожарната безопасност обхваща четири основни етапа: превенция, откриване, гасене и възстановяване.

Фиг. 1: Фази на пожарна безопасност. 

В рамките на проекта по програма Хоризонт на ЕС „Иновативни технологии и социално-екологично-икономически решения за устойчиви (издръжливи) на пожар територии в Европа“ – FIRE-RES е направен многостранен анализ на елементите на пожарната безопасност по предварително зададени индикатори. Резултатите за България показват редица – някои от тях слаби – страни, характерни за всички по-стари модели на управление на пожарната безопасност в ЕС.

Превенция основно “на хартия”

Превенцията е най-необходимата и сравнително евтина част от борбата с пожарите. Въпреки това често остава формална. Отговорността за нея е разпределена между държавни и общински администрации, различни ведомства и частни субекти – всички с разписани бюджети.

Контролът се осъществява от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Но дирекцията разполага с ограничени ресурси и почти няма капацитет да следи реално на терен, дали се спазват изискванията – особено в земеделието и горските стопанства.

Само горските стопанства харчат ежегодно над 22 млн. лв. за противопожарни дейности. Земеделските производители пък са длъжни по закон да пазят своите земи – но не и съседните площи. Същото важи за институциите, които поддържат пътища, жп линии, туристически обекти и вилни зони. Всеки гледа към своето, без координация между участниците.

Пожарната няма нито мандат, нито капацитет да обединява усилията на всички отговорни страни. Така превенцията често се случва само на хартия. Кампанийното говорене за проблема извън пожароопасния сезон допълнително подкопава ефективността ѝ.

Фиг. 2: Информираност сред обществото. Източник

Техника има, отново на хартия

Проблемите с гасенето на пожари започват още от подготовката. Наличието на специализирана техника, нейната поддръжка и осигуряването на водоизточници са слаби места – не само у нас, а и в много други страни.

В България често се настоява за купуване на самолети за гасене. Но се пренебрегва колко скъпо е това – не само за покупка, а и за поддръжка извън сезона, плюс обучението на екипажи.

Като член на ЕС, България може сравнително лесно да се възползва от механизми за взаимопомощ. Такива са EU Civil Protection Mechanism, RescEU и други. Дори страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя летателна техника, я споделят в тези инициативи – и така покриват част от разходите ѝ.

България изпълнява формално изискванията на ЕС – има стратегии и планове за бедствия. Но реалното им прилагане, контрол и адаптация са предизвикателство – не само за пожарната, а и за много други министерства: МОСВ, МЗХ, МРРБ, МЕ, МО, МТ, МИ и др.

Фокусът не трябва да е само върху нова техника. Особено важни са обучението на персонала за реални действия и съвместната работа на терен.

Козите срещу огъня

Превенцията в горите има две ключови части: намаляване на горимата растителност и осигуряване на достъп за екипите. Първото означава да се поддържат най-уязвимите горски участъци така, че огънят да не може да се разпространи бързо. Целта е да няма гъсти дървета, храсти и треви, които хранят пожара. В много държави като Испания, Италия и Португалия това се прави чрез контролирано опожаряване – слаби огньове, пуснати през зимата. Те изгарят горния слой растителност, но не застрашават дърветата. У нас тази практика не е разрешена.

Затова почистването става ръчно – скъпо и неефективно. Според проекта FIRE-RES това струва между 1000 и 1500 лв. на декар, а ефектът трае само 2–3 години.

Най-перспективният и евтин метод за България за намаляване на горимата растителност е пашата с кози. В ДЛС „Мазалат“ е направен експеримент с едногодишна паша на кози. Подлезът намалява с 25 до 33%. Ако пашата продължи още 2–3 години, гората става трайно безопасна.

Втората важна част от превенцията е достъпът. Това значи поддържана горска пътна мрежа, особено в рисковите райони. Полските пътища също трябва да са проходими – с участието и съгласието на земеделските стопани.

Край населените места трябва да има защитни противопожарни ивици – не сметища. Така селата ще са предпазени от пламъци „отвън“, както и горите – от човешка небрежност „отвътре“. Пример е пожарът във Воден от миналата година.

Фиг. 3: Детекцията и реакцията са ключови и понякога решаващи елементи на пожарната безопасност. Източник

Първите 30 минути решават

Ранната детекция и бързата реакция са ключови за справяне с горски пожари. Ако огънят се засече в първите 30 минути, той почти винаги може да бъде спрян. В САЩ се случват десетки хиляди запалвания годишно. Само няколко десетки от тях прерастват в големи пожари. Причината е бързото засичане. В България липсва пълен регистър на запалванията. Няма и единен стандарт за детекция. 

Така само около 2% от горските пожари в България през последните 15 години не са причинени от човешка грешка. Тоест – повечето могат да се предотвратят.

В Турция термокамери следят всяка гора 24 часа в денонощието. Финансират се от държавния горски бюджет. Това е скъпо, но ефективно. България няма подобна система.

У нас има наблюдателни кули, но те са с различна собственост и липсва общ стандарт за работа. По-достъпни решения са възможни чрез дигитални и сателитни технологии. Например, сензори за температура и дим, свързани с интернет, разположени в рискови райони.

Реакцията зависи и от това колко е достъпна територията. Но в България липсва пълен кадастър на горските и земеделските пътища – пожарната няма актуална карта, по която да се ориентира.

Добрата система за детекция и бърза реакция не е евтина. Но е много по-евтина от гасенето на вече разраснал се пожар.

Когато огънят диктува – няма време за грешки

Гасенето на пожари е изключително сложна и опасна дейност с редица рискова за всички участващи. Навсякъде по света пожарната служба е военизирана.

Работата изисква отлично подготвен екип – както професионалисти, така и доброволци. Необходими са специализирана екипировка, техника и точна информация в реално време. Проектът FIRE-RES на ЕС има една ключова цел: никакви фатални инциденти при пожари в природата. Затова при големи пожари усилията се насочват първо към защита на хора и населени места.

Гасенето може да е много по-ефективно, но само ако експертите от пожарната работят съвместно с хидролози, метеоролози и модели за горене, адаптирани за български условия.

По закон, при пожар командва най-старшият офицер от Пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН). Той трябва да може да използва модерни технологии – модели с изкуствен интелект, дронове, сателитни данни и прецизна метеорология. Пример за това е дрон с многоканална камера да засича огнения фронт в реално време. Данните за вятъра, терена и температурата помагат за правилно насочване на летателната техника и избора на момент за атака. Такива технологии бяха представени от FIRE-RES в Казанлък, но реалното им внедряване в системата още липсва.

Гасенето на пожар не търпи лимити на разходите – обществото очаква бърза реакция, но това не винаги е най-ефективният или икономически смислен подход. Пожарникарите са герои, а борбата с огъня – мисия, в която точната сметка често е невъзможна.

Да върнем гората обратно излиза скъпо 

Възстановяването и адаптацията след пожар са най-скъпите етапи от пожарната безопасност. Залесяването струва над 1800 лв. на декар – и това е без разчистването на изгорялата биомаса.

По проекта FIRE-RES се демонстрира нов подход при възстановяване: разпръскване на обработени семена с дронове върху труднодостъпни терени. Това е по-бързо и по-евтино, но все още не е масово въведено.

Естественото възстановяване също работи, но не навсякъде и не винаги. Скоростта му зависи от много фактори – сила на пожара, наклон на терена, климат. Законът допуска изчакване до 3 години, за да се види дали природата сама ще се възстанови. Това спестява пари и следва швейцарския принцип: „Търпението е по-евтино от залесяването.“

В някои райони обаче залесяване е задължително – особено при наклонени терени и места със значение за ландшафта, ерозията или хората. Най-подходящи са местните пионерни видове – те се адаптират най-бързо към променената среда.

След пожари се прави оценка на щетите. Но често се остойностява само унищожената дървесина, която не може да се продаде.

Реалните щети са много повече: загуба на въглерод от почвата; унищожени хабитати за растения и животни; дългосрочни вреди за туризма, земеделието и местната икономика.

Фиг. 4 Възможност за разпръскване на семена върху труднодостъпни горски терени чрез дронове. Източник

Кой подпали гората: Истината често остава скрита

Установяването на причините за горските пожари е сериозен проблем. След огъня често няма достатъчно следи.

Съвременните сателити могат да покажат много – къде е започнало, как се е развило, какво е изгоряло. Но това не е задължителна практика. Такива анализи се правят само при големи щети или жертви.

Пример е пожарът край Кресна през 2019 г. – един от малкото, изцяло документирани чрез сателити. Има дори научни публикации по случая. Разследването на причините и търсенето на виновници е ключово за превенцията. Така хората стават по-бдителни, когато знаят, че пожарите не са „случайност“, а често човешка грешка или престъпление.

Изводи: Адаптацията започва с нов подход към земята

Климатичните политики на ЕС са насочени към адаптиране на горите към променящия се климат. Но това не означава просто да „приспособим“ съществуващите горски екосистеми – за много от тях това е невъзможно. Адаптацията трябва да се търси в управлението на земеползването – как, къде и с каква цел използваме териториите.

При горите това включва нови цели на стопанисване, лесовъдски практики, както и планирана смяна на състава и структурата на част от насажденията. Младите гори – особено смесените – са по-гъвкави и устойчиви. Това важи особено за издънковите дъбови гори и изкуствените иглолистни насаждения в равнината, създадени преди десетилетия.

Подмладяването на горите не противоречи на изискванията за опазване на ценните първични екосистеми – напротив, допълва ги. Но не може да бъде изолирано – гората трябва да се разглежда в контекста на ландшафта. Това изисква интегрирано управление на всички природни компоненти в дадена територия.

Проектът FIRE-RES въвежда дефиницията за устойчиви на пожари ландшафти – онези, които могат да запазят базови екосистемни услуги, независимо от силата на пожара. Практиката показва, че общините трябва да бъдат водеща сила в тази политика – те са пряко засегнати и най-потърпевши, най-запознати с местните условия и пряко отговорни пред хората. За да се случи реална промяна, е нужна дългосрочна образователна и възпитателна работа – от семейството, през училището до медиите.

Съвременната наука и технологии предлагат иновативни решения за превенция и реакция, но те изискват инвестиции и обучение – особено на ръководните кадри в институциите. ЕС осигурява възможности за съвместни проекти и обмен на опит с държави, които вече имат работещи системи – като средиземноморските страни, към чиито климатични условия все повече се приближаваме.

FIRE-RES е само един пример. Същият подход е нужен и за други природни рискове, които ни очакват – като наводнения и урагани. Време е за ново поколение решения.

В публикацията са използвани материали от: 

1. Law on the Ministry of the Interior (2014)

2. Regulations for the implementation of the Law on the Ministry of Internal Affairs (2006)

3. Forest Act (2011)

4. Biodiversity Act (2002)

5. Disaster Protection Act (2006)

6. Law on territorial planning (2001)

7. Penal Code (1968)

8. Regulation No. 1 of 30.01.2012 on the control and protection of forest territories 

9. Regulation No. 2 of 7.02.2013 on the terms and conditions for afforestation of forest areas and agricultural lands used to create special, protective and economic forests and forests in protected territories, inventory of crops created, their reporting and registration 

10. Regulation no. 8 of Аugust 5, 2011 on Felling in forests 

11. Regulation no. 18 of 7 Оctober 2015 on Inventory and planning in forest territories 

12. Organizational regulations of the South-Eastern State Forest Enterprise

13. The National Strategy for Disaster Risk Reduction

14. National Climate Change Adaptation Strategy and Action Plan to 2030 – 

15. Lyubenov, K., 2014. Protection of forests from fires. Sofia. Forestry University.

16. EU Strategy for Adaptation to Climate Change 

17. Библиотека на МВР

Източник: Пожарите в плен на климатичните промени: как да се адаптираме, Климатека

Авторът Георги Костов завършва Лесотехническия институт през 1984 г., а от 1985 г. е първо аспирант, а после преподавател по лесовъдство. И в момента продължава да преподава в Лесотехническия университет. На два пъти е заемал пост на заместник министър по горите (в периодите 2009-2011 г. и 2014-2017 г.). Автор е на повече от 100 различни публикации, свързани с екологията на горите, динамиката на горските ресурси и лесовъдските системи. Георги Костов ръководи екипа на ЛТУ, участвал – наред с още 33 международни организации – в проекта по програма Хоризонт на ЕС „Иновативни технологии и социално-екологично-икономически решения за устойчиви на пожар територии в Европа“ за 2021-2025 г. – FIRE-RES. Те подготвят многостранен анализ с цел формиране на устойчиви на пожар ландшафти.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Земята

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !