
Голямата награда на Българската академия на науките за 2025 г. беше връчена на тържествено събрание по повод 156 години от основаването на БАН, което се проведе на 13 октомври в зала „Проф. Марин Дринов“.
Носител на Голямата награда в областта на науките за живота е чл.-кор. Цветалина Танкова. Председателят на Комитета по присъждане на Наградата акад. Драга Тончева обяви носителя, а председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева връчи отличието. Автор на статуетката е доц. Емил Бачийски от Националната художествена академия. Номинираните кандидати бяха представени с видеовизитки, подготвени от доц. Ина Анева научен секретар направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“.
Чл.-кор. Цветалина Танкова е водещ изследовател в областта на диабетологията, ендокринологията и метаболомиката. Нейните приоритети са изследване на патогенезата, на преддиабета, определяне на нови диагностични и прогностични маркери за скрининг на това тежко заболяване и алгоритми за поведение. Резултатите от работата й са от важно значение за проследяването на преддиабета в скритата и дългогодишна фаза на неговото развитие. Чл.-кор. Танкова е и сред подписалите Виенската декларация за скрининг на преддиабета и е сред петимата експерти, които са разработили алгоритмите за поведение на Европейската и Американската асоциация по преддиабет и диабет.
Чл.-кор. Танкова обяви, че с гордост получава наградата на БАН - най-престижната, най-старата и най-значимата научна организация в България, която е лидер в науката. „Наградата е признание и за медицината, а според Хипократ медицината е най-благородното изкуство“, каза още носителят на Голямата награда на БАН.
Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева произнесе празнично слово по повод 156 години от създаването на БАН. „От своето основаване до днес в БАН са членували забележителни учени, държавници, политици, банкери, общественици, духовници, едни от най-големите и талантливи писатели и художници, академици и член –кореспонденти, дали своя принос в съграждането на основите на българската държава от края на XIX и началото на XX век“, каза председателят на БАН. „Техните умения, родолюбив дух и професионална отдаденост не остават затрупани под слоевете прах на днешните десетилетия, на яростния поток от злободневна и комерсиална информация“, подчерта тя в изказването си и отбеляза, че те остават в паметта на днешните учени, които редовно, ревниво и отговорно пазят спомена за нашето минало, за нашата Академия, основана точно преди 156 години.
В поздрава си председателят на БАН изтъкна: „Само от нас зависи дали ще осигурим на един от символите на знанието и на идентичността ни да просъществува, благодентства и да изпълни заветите на великите ни предшественици“.
Тържественото събрание беше посветено на 155 години от учредяването на „Периодическо списание“, което е и първото научно издание на съвременна България. То продължава да съществува като „Списание на БАН“ до днес и се списва от изтъкнати членове на Академията. Доц. д-р Елка Трайкова от Института за литература на БАН изнесе академично слово „Културно-историческата мисия на „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество“, а изложба „155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ на Централната библиотека на БАН е подредена във фоайето на БАН.
Водещ на тържественото събрание беше зам.-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева. По повод празника беше прочетен поздравителен адрес от председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова. Зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов поздрави академичната общност от името на Министерството на образованието и науката. Музикален поздрав към участниците в празника поднесоха артисти от Софийската опера и балет.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир
dolivo
Климатичният скептицизъм – най-скъпата лъжа на нашето време
helper68
Използването на смартфон в тоалетната е свързано с 46% по-висок риск от хемороиди
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?