За устрема на птиците към севера и как климатът променя териториите им

Климатека Последна промяна на 24 октомври 2025 в 10:13 150 0

Белоопашат мишелов

Кредит Светослав Спасов. БДЗП (Свободна за разпространение)

Белоопашат мишелов.

Настъплението на южните видове напомня, че климатичните промени не зачитат граници

  • Динамичните птичи територии са извечен природен закон, а птиците са най-чувствителните показатели на климатичните промени. 
  • В последно време учените отбелязват промяна на гнездовите им ареали – южните птици превземат нови територии, макар и неравномерно, те напредват на север.
  • Двигателят зад техния устрем е климатът – повишените температури през 20-ти век. Съвпадението на разширяването на ареалите с кривата на покачващата се температура показва доколко ролята на затоплянето на климата е решаваща.
  • Промените в ареалите на птиците ни дават важна информация за природата и за средата на човека: българският климат се доближава все повече до средиземноморския с всички произтичащи последствия от това.
  • Розовият скорец, белоопашат мишелов, червенокръстата лястовицата, бледията бързолет са сред примерите как затоплянето на климата е довело до значителни разширения на север на тяхното размножаване. 
  • Полетът на птиците разкрива как се променя България — по-суха, по-гореща и все по-зависима от климата. Това засяга не само природата, но и хората. 
  • Разширен мониторинг на птиците, информирано общество и  създаване на постоянен държавен орган по климатичните промени са сред важните мерки, които ще има ефект спрямо променящия се климат.

Областите на разпространение на птиците, или т.нар. техни ареали, са едно от най-постоянните и в същото време – едно от най-динамичните неща в природата. Те не признават граници, препятствия и народи, а просто си съществуват паралелно с и около нас – хората. До нас ли са? Не, всъщност ние сме навлезли в тях милиони години след като птиците вече са ги били заели и сме начертали върху тяхна територия „нашите“ граници. 

Как се променят ареалите на гнездящите птици в България през последните сто години? Наистина ли цяла група видове през последния век постепенно започва да гнезди все по на север и по на север? На какво се дължи това настъпление и как става то? На някои от тези въпроси ще ни отговори д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците – БърдЛайф България (БДЗП), който е автор на първите български атласи, представящи разпространението на гнездящите птици на територията на София (1983 г.) и на цялата страна (2007 г.).

Всеки с ареала си

Повече от столетие назад всеки, който е бил навлязъл в удивителния свят на птиците, е забелязал, че те гнездят на строго определени места. Едни отглеждат малките си само в полето, други – в гората, трети – по каменисти места. Орнитолозите отдавна са отбелязали и това, че всеки вид си има своя област на разпространение и не гнезди в другите, макар и обширни природни територии. При едни птици ареалите са огромни по площ и обхващат дори цялото земно кълбо, при други – отделни „петна“, по-малки и от континента, на който се намират. Настоящата статия е посветена именно и изцяло на гнездовото разпространение (т.нар. гнездови ареали) на птиците.

Как разбираме какво е разпространението на птиците? Някога те просто са очертавали страните, в които видът е гнездел и така са съставяни представите за неговия ареал. След средата на 20-ти век в по-напредналите държави е започнато картиране на разпространението на всеки вид. В стандартни квадрати от географската мрежа е проверявано кои видове се размножават и така са изготвени доста точни карти за всеки вид. „Сглобени“, картите от отделните страни са показвали гнездовия му ареал на земното кълбо. Повторена тази процедура след 10 години, например, тя дава безценна картина на това как „се местят“ заетите от птиците територии.

Фиг.1: Разпространение в Европа на бледия бързолет през 1985-1988 г. (долу) и през 2013-2017 г. (горе). Източник: Boano, G., P. Iankov. 1997; Keller et al 2020.

Ареалите на птиците са относително постоянни, но и динамични – едни „пулсират“, други се разширяват или съкращават, а трети направо се местят. 

Новите пернати гости на страната ни
Още от времето, когато първите български орнитолози са узнали общото разпространение на птиците около България, те са забелязали, че някои видове едва докосват с ареала си страната ни. Оказало се, че най-много такива видове „допират“ България от юг. С напредването на проучванията и на наша територия изследователите разбрали, че някои птици, които до преди години не са се срещали у нас, вече са започнали да навлизат в страната.

С развитието на орнитологията става все по-ясно, че проследяването на разпространението на птиците е не само любопитно нещо, но и има важна научна и стопанска стойност. Добре е да се знае, когато един вид съкращава ареала си и утре може да бъде загубен за фауната на страната. Още повече хора биха се радвали да знаят къде се среща един ловен вид и дали областта му на разпространение намалява или расте. 

Фиг.2: Син скален дрозд, източник: Светослав Спасов/БДЗП

Кои са птиците – нашественици?

Южните видове са особено интересни – сред птиците с променящи се ареали през последните сто години именно те са най-многобройни – повече от 30 вида. Някои от тях отдавна са навлезли в България, още през 19-ти век, като бледият присмехулник, червеноглавата сврачка, испанското врабче, черноглавата овесарка. 

Други са пристигнали по-късно, към средата на 20-ти век. Те са и най-много: белоопашатият мишелов, червенокръстата лястовица, синият скален дрозд, испанското каменарче, маслиновият присмехулник, червеногушото, малкото черноглаво и орфеевото коприварчета, белочелата сврачка, скалното врабче. 

Трети започват да гнездят в България едва в наши дни, като малката гургулица, например, чието първо гнездо на наша територия бе намерено само преди година. Четвърти са с “пулсиращо” гнездене в нашата страна – например розовият скорец отглежда малките у нас само през отделни благоприятни години.

Фиг. 3: Малко черноглаво коприварче. Източник: Светослав Спасов/БДЗП

Всички те, с различни темпове, успешно се разпространяват и обитават по един или друг начин на територията на България. Устремът на някои (например белоопашатият мишелов, късопръстият ястреб и черноглавата овесарка) е толкова силен, че вече са стигнали до Централна Европа. Други пък, като скалната зидарка, са със “замрял” ареал, който не се е изменил съществено от 1960 г. насам. 

Няколко южни вида „настъпват“ благодарение усилията на природозащитниците. Към колонията в резервата “Сребърна” до Силистра Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) добави още две гнездовища на къдроглавия пеликан – на остров Белене и в блатото Калимок. 

Има и видове фантоми, на които орнитолозите не могат да „им хванат спатиите“. Не е ясно дали бледият бързолет и ориенталското каменарче са гнездили и преди края на 20-ти век в България, когато стана възможно ясното им отграничаване от сходни по външност многочислени техни сродници. 

Тъжна е историята на други южни видове, чиито ареали през последните десетилетия буквално се стопиха пред очите ни, като този на емблематичния египетски лешояд. Накрая ще отбележим и видовете, за които при запазване на сегашните тенденции в затоплянето на климата, направо може да се предскаже, че през следващите десетилетия ще се настанят в българската фауна, но за тях – след малко.

Паспорти на нашествениците

Белоопашат мишелов

Белоопашатият мишелов е средно едра граблива птица, типичен обитател на южните степи и полупустини. Гнезди по скали или ниски дървета, а основната му храната са лалугери и други дребни гризачи, гущери, насекоми. 

Фиг. 4: Белоопашат мишелов. Източник: Светослав Спасов/БДЗП

Наблюдаван с единични екземпляри в България до 1943 г., когато за първи път са видяни двойка с две млади птици до Айтос. Постепенно двойките стават все повече, прехвълят Балкана в източната му част и се устремяват на северозапад. До 1980 г. остава на изток от условната линия Русе – Враца, а днес гнезда се известни в цялата страна, включително най-северозападните райони (Фиг. 5). Разширяването на ареала му се наблюдава и по на север, като вече най-северните гнездовища са в Унгария и Словакия.

Фиг. 5: Гнездово разпространение на белоопашатия мишелов в България към 1985 и към 2005 г. Източник: Атлас на гнездящите птици в България (2007)/БДЗП

Червенокръста лястовица

Повечето хора едва ли биха отличили червенокръстата лястовица от много по-честата селска лястовица. И тя като нея гнезди днес в много от нашите селища, макар в миналото основните ѝ местообитания да бяха скалите. Най-лесно се познава по огромното си гнездо от кал с форма на бъклица с дълго гърло, залепено под таван, под свода на мост или изоставена постройка. 

Фиг. 6: Червенокръста лястовица. Източник: Светослав Спасов/БДЗП

Както другите видове лястовици и тя се храни само с насекоми и есента отлита на юг за зимуване. За първи път е намерена у нас през 1932 г. в долината на р. Рилска, при Сандански и до Мадан. От тези първи единични находища, към 1978 г. този вид е навлязъл, макар и с отделни гнезда, в почти цяла Южна и част от Северна България (Фиг. 7). Понастоящем червенокръстата лястовица вече не е изненада дори в най-северозападните части на страната.

Фиг. 7: Гнездово разпространение на червенокръстата лястовица в България към 1978 (горе)и към 2005 г. (долу) Източник: Атлас на гнездящите птици в България (2007)/БДЗП

Белочела сврачка

Белочелата сврачка е истински „десерт“ за всеки европейски бърдуочър не само заради красотата си, но и защото в Европа се среща само в най-югоизточната ѝ част и за европееца си е истинска екзотика. С големина на врабче, но много по-пъстро оперение, това е една типична горска птица, макар да предпочита по-разредени дъбови гори по сухи места. Храни се с насекоми и през есента отлита на юг. 

Фиг. 8: Белочела сврачка. Източник: Светослав Спасов/БДЗП

През първата половина на 20-ти век е търсен целенасочено в южните части на България, но без успех. Едва през 1963 г. е отбелязан за първи път за фауната на страната от района на Крумовград. Впоследствие през 1970-те е намерен и по долините на Струма и Места, през 1980-те – и в Сакар и Странджа. Птиците продължават да се разселват и на северозапад, както и да „сгъстяват“ популацията си. Днес видът е достигнал до Пловдив, а единични гнезда са намерени дори в района на Поломието при Русе.

Фиг. 9: Гнездово разпространение на белочелата сврачка в България към 1990 и към 2005 г. Източник: Атлас на гнездящите птици в България (2007)/БДЗП 

Черноглава овесарка

Ако днес пътувате от Бургас през Елхово към Кърджали, черноглавата овесарка ще е най-често срещаната покрай пътя птица. Буквално стотици от тези ярко оцветени певци ще са по крайпътните храсти, жиците и дърветата. Птица на откритите пространства и земеделските земи. Колкото врабче, с разлика в оперението при двата пола. Мъжкият е с яркожълто опрение, контрастиращо със саждено черна глава, а женската е с по-семпли тонове. 

Фиг. 10: Черноглава овесарка. Източник:Йордан Христов /БДЗП

Храни се със семена, но отглежда малките си с насекоми. Отлита на юг. В България гнезди още от края на 19-ти век насам. Въпреки това, в Северна България навлиза едва около средата на 20-ти век. Разселването ѝ след това протича по-бързо и днес тя вече се размножава и в най-северозападните райони на страната (Фиг. 11). 

Фиг. 11: Гнездово разпространение на черноглавата овесарка в България към 1950-2000 г. (горе) и към 2005 г. (долу) Източник: Атлас на гнездящите птици в България (2007)/БДЗП

Кой „чертае“ картите на птичите ареали? 

По-горе стана въпрос, че повечето видове с „агресивни“ ареали настъпват от юг на север, при това – не от едно или две десетилетия. Това още повече усложнява въпроса: не само защо се местят, но и защо устремът им е предимно на север.

Пълният отговор на тези въпроси би могъл да отговаря на изискванията за Нобелова награда. Ясно е, че не можем да претендираме за нея, но поне нека се опитаме да хвърлим малко светлина по въпроса. Безспорно, в този европейски природен феномен са намесени множество причини. Най-много „точки“ сред тях несъмнено събират… климатичните промени, или по-точно – наблюдаваното през последните около 100 години постепенно затопляне на климата. За България то е отлично видно от метеорологичните данни, събирани системно през последното столетие (Фиг. 12).

 Фиг. 12: Колебания на средногодишната температура в България през периода 1931–2020 г. спрямо нормата за периода 1961–1990 г. Червената линия показва 10-годишната пълзяща средна стойност. Източник: Маринова, Бочева, 2023

Промените в ареалите нямаше да са факт, ако не съществуваше естественият и присъщ на всеки биологичен вид стремеж за увеличаване числеността и заетата си територия. Единственото препятствие пред този стремеж е наличието на подходящи местообитания. Най-важната предпоставка за тях, това, което ги оформя най-неотклонно, е пак…климатът.

Тази закономерност обяснява удивителното съвпадение на ареала на белочелата сврачка към 1990 г. (а и на половин дузина други подобни видове, които не разглеждаме подробно тук) с границите на Южнобългарската климатична подзона (Фиг. 13). 

Фиг. 13: Климатични подзони на територията на България (по Събев и Станев, 1959). Дебелата линия отделя Европейско-континенталната от Континентално-медитеранската климатични зони. Източник: Malcheva, 2017

Естествено, нещата са по-сложни: климатът в съдружие с релефа формират типа на растителността, тя се заема от съответната безгръбначна фауна, която пък служи за храна на дадения вид птица, започнала да превзема тази растителност. Немалка е и ролята на човека – всичко може да е перфектно, но ако вместо с храсталаци от червена хвойна хълмовете са покрити с лозя, няма как даденият вид птица да се наложи над машините, пръскачките и берачите на грозде. Затова човешката цивилизация е въвела защитените територии, за да осигури място не само на гроздоберачите, но и на природата.

Фиг. 14: Испанско каменарче , източник: Светослав Спасов/БДЗП

Ще спре ли нашествието на южните видове? 

Различни видове птици настъпват от юг и преминават през България от векове. Още през 17-ти век по нашите земи е минал авангардът на гугутката, идваща от Индия и днес достигнала Британските острови и Скандинавския полуостров. През 19-ти век по пътя на гугутката е минало испанското врабче. Днес „на парада“, в стройна последователност са популациите на споменатите по-горе близо 30 вида птици. А на юг от нас са „замрели“ поне още 10 вида, които може би ще потеглят на север през следващите десетилетия. И те със сигурност ще потеглят, ако климатичните условия им подготвят подходящи местообитания. А и ако от юг настъпят промени, които направят тамошните им места на гнездене и хранене непригодни.

Освен че ареалите на сегашните пришълци от юг ще продължат да се местят на север, напълно възможно е през следващите десетилетия да имаме нови гнездящи видове с южен произход. На ред са пепелявата каня, средиземноморският сокол, шипокрилата и белоопашатата калугерици, черногушото коприварче, пъстроопашатото шаварче и други.

Някои може да пристигнат внезапно, като розовото фламинго, други – след години или десетилетия „стъпка напред, две назад“. Но процесът изглежда необратим.

Картината: много по-сложна, отколкото изглежда 

Процесите протичат под влиянието на редица фактори, при това не само външни. Популациите на много видове изпитват спад, или са зависими от разпространението на други видове. Така че не всяка птица, чиито ареал опира до българските граници, ще ги премине. И обратно, птици, които гнездят на стотици километри от страната ни, могат утре да се окажат „български граждани“, както беше случаят с розовото фламинго. 

Какво се крие зад картите с разпространението на птиците?

Какво чертаят за нас, хората, картите на птичите ареали? Ще спре ли „парадът“? Да, ако от север започне нова „ледникова епоха“. Да, ако започне застудяване и сухите припечни местообитания с бодливи храсталаци отстъпят място на влажни места с тучна зелена растителност. Но това едва ли ще се случи при очевидните тенденции, които днес наблюдаваме в природата. Така че „парадът“ ще продължи. И какво от това? – ще каже някой.

Горещини, суша, по-малко вода: ефектът върху хората
Движещите се ареали на птиците дават сериозен и тревожен сигнал: климатът, ландшафтът и природата в България ще стават все по-сухи и горещи, все повече ще са като средиземноморските, които пък ще станат по-близки до полупустинните и пустинните. За нас, хората, това означава най-напред: имаме проблем с водата. Не „очаква ни“, не „ще имаме“, а вече имаме. Не е нужно да се привеждат примери, просто включете новините.Имаме проблем и със селското стопанство. Културите, които се нуждаят от вода, стават силно проблематични. С всички последствия за производители, търговци и потребители. Има земеделски производители, които вече преминават на сухоустойчиви култури.Едва ли има нещо по-солидно от водата като основа на редица отрасли на икономиката, включително туризма, на който България толкова разчита. Едва ли някой се съмнява какви са последствията от намаляването на водата в национален мащаб.

Фиг. 15: Белочела сврачка, източник: Светослав Спасов, БДЗП

Птиците, като особено чувствителни индикатори, показват по безспорен начин, че вече настъпват сериозни промени в самите природни екосистеми. Предвид факта, че от тяхното състояние в значителна степен зависят качествата на средата на обитаване на самия човек, това е още една „червена лампичка“ към десетките други такива. 

Птиците: предвестници на климата

Птиците само ни дават сигнал за тревога. А и орнитолозите не са сред тези, които вземат управленските решения, макар да могат да са отлични съветници, защото използват едни от най-обективните критерии – природните. Но не е възможно учените да предложат цялостно решение на проблема, който птиците така ясно очертават. Задължителните стъпки към търсене на решение са ясни и лесно изпълними.

Преди всичко, следва да продължи и да се разширява мониторинга на ареалите на птиците, както и на индикаторни групи от растителни и други животински видове. Това би допълнило картината и би дало насоки за вземане на адекватни решения за подходящо управление на ресурсите (особено на водните) и на природните местообитания. Естествено, държавата следва да обезпечи с необходимите ресурси набелязаните приоритетни действия.

Изключително важно е и обществеността да бъда информирана. Лобистки групи в продължение на десетилетия извършиха целенасочени разрушителни кампани. Сред тях са, че опазването на природата е нещо „мръсно“, спъващо „прогреса“ и „развитието“, че „зеленият октопод“ само „усвоява средства“ и други твърдения, които по същество са „прехвърляне на проблема от болната глава на здравата“, но у мнозина българи това намери почва. Наложително държавата да се справи с този проблем, да застане зад интересите на обществото, вместо на тези на отделни лица.

От ключово значение е държавата спешно да създаде постоянен държавен орган по климатичните промени, който да разгледа цялостно проблема, всички негови аспекти и последствия, да разработи национална стратегия и национален план за адаптиране на страната към климатичните изменения, да приоритизира действията в тази посока и да пристъпи към ефективно прилагане на тези действия.

А ние, като обикновени орнитолози, искаме да призовем образованите и мислещи хора да следят развитието на климатичните промени у нас и да бъдат активни с искания към властите да предприемат адекватни действия. 

Птиците през твоя обектив
Насърчаваме и вече десетките хиляди любители на птиците в България да въвеждат в различните орнитологични платформи (каквато е например SmartBirds Pro) своите наблюдения на птици, включително направените от тях снимки, като в електронното пространство непременно отбелязват датата и мястото на видяната или фотографирана птица. 
Така фотографиите им от обикновени или красиви картинки ще се превърнат в научен документ, който може да помогне за опазването на този вид или на българската природа.

Птиците ни предупреждават: климатът вече променя България. Ако искаме да защитим не само тях, но и себе си, трябва да действаме – чрез мониторинг, опазване и разумно управление на природата.

В публикацията са използвани материали от:

Източник: За устрема на птиците към севера и как климатът променя териториите им, Климатека

Петър Янков е автор в Климатека. Той е орнитолог, работил 12 години в Института по зоология на БАН и като преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет. Впоследствие се посвещава на практическото опазване на природата и е един от създателите на една от най-успешните природозащитни общности в страната – Българското дружество за защита на птиците – BirdLife България (БДЗП). Инициатор на създаването от БДЗП на първите у нас природозащитни центрове – „Пода“ и „Източни Родопи“. Автор на 229 научни публикации и на стотици научно-популярни статии и книги, преводач на орнитологични справочници, участник в изследователски експедиции в Турция, Албания, Беларус, Туркменистан, Казахстан. В продължение на два мандата е член на Световния съвет и на Европейския комитет на BirdLife International като представител на страните от Източна и Централна Европа.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !