Додото от Карибите: Уникален вид гълъб от Куба е в подобна опасност от изчезване

Ваня Милева Последна промяна на 19 март 2025 в 00:00 3168 0

В дивата природа са останали около 1000 възрастни синеглави гълъби и според Международния съюз за опазване на природата този брой продължава да намалява.

Кредит ydielveunes, CC BY-NC

В дивата природа са останали около 1000 възрастни синеглави гълъби и според Международния съюз за опазване на природата този брой продължава да намалява.

На пръв поглед кубинският синьоглав гълъб не изглежда много интересен: сиви кафяви пера, тънък клюн, подчертана наперена походка, типична за повечето гълъби. Естествено е да бъде пренебрегнат в полза на харизматичните папагали на Куба. Но външният вид не е всичко. От десетилетия тази невзрачна птица обърква биолозите, които нямат представа откъде идва, как е стигнала до острова и с кои птици е свързана.

"Този ​​вид е загадка за орнитолозите от много дълго време", коментира Джесика Осуалд (Jessica Oswald), член на консултантския персонал на Природонаучния музей на Флорида и водещ автор на проучване, описващо резултатите от ДНК анализа. "Фокусирахме се върху този вид гълъб, защото очаквахме странен резултат, който може да ни помогне да разберем сложната биогеография на Карибите. Не очаквахме, че той е толкова уникален от еволюционна гледна точка в сравнение с всичко друго."

Някога се смяташе, че синьоглавите гълъби са най-тясно свързани с гълъбите от Централна и Южна Америка. Но биолозите започват да забелязват, че имат няколко необичайни характеристики, по които приличат повече на гълъбите в Австралия.

Проучването, публикувано в списание Biology Letters, показва, че нито едно от тези предположения не е точно. Синеглавите гълъби не са тясно свързани с видовете в Австралия, но също така нямат тясна връзка с американските гълъби.

"Този ​​вид е дори по-еволюционно различен отколкото е птицата Додо от останалите гълъби", обяснява Осуалд.

Изненадващо птицата Додо също е вид гълъб и имаше поне един близък роднина, за когото знаем, дронтът от остров Родригес (Pezophaps solitaria), който сега също е изчезнал.

Илюстрация на дронта от остров Родригес (Pezophaps solitaria), стоящ пред храст с листа и плодовеИлюстрация на дронта от остров Родригес (Pezophaps solitaria), стоящ пред храст с листа и плодове.

Илюстрация на Додо, стоящ до вид джербилИлюстрация на Додо, стоящ до вид джербил.

Илюстрация на гълъб, кацнал на малко дърво.

Никой не знае на колко години е семейството на гълъбите, но анализът на ДНК, съчетан с възрастта на няколко вкаменелости на гълъби в това изследване, предполага, че синьоглавият гълъб може да е възникнал още преди 50 милиона години. За еволюционните биолози това е много отдавна. За сравнение родословните линии на хората и шимпанзетата, са се разделили само преди 5 до 6 милиона години.

Древна ДНК осветлява мътната история на изчезването на Карибите

Приблизително 12% от всички карибски птици са изчезнали след пристигането на хората на островите, сред тях гигантски бухал, висок близо 120 см, повече от дузина папагали, граблива птица, до 30% по-голяма от скалните орли, нелетящ ибис, който използва тънките си криле като тояги, за да удря животни по време на битка, и кондор с заплетена маса от сухожилия и мускули, увити около черепа му, което му е давало по-силна захапка от кондорите днес.

Учените често срещат трудности да определят как изчезналите карибски видове са свързани със съвременните.

Така Осуалд ​​разработва техники за извличане и секвениране на древна ДНК от вкаменелости на карибски птици. В едно ранно доказателство за концепцията, използвайки фосилите на изчезнала карибска пещерна нелетяща птица Nesotrochis, тя и нейните колеги откриват първата - макар и изчезнала - карибска птица, чиито най-близки роднини са в Африка, Нова Гвинея и Нова Зеландия. В последващо проучване те използват същите техники, за да покажат, че папагал, който сега е ограничен до остров Испаньола, някога е имал много по-широко разпространение в Карибите, преди хората да се появят.

Синеглавият гълъб все още не е изчезнал, но е на път.

"В Куба са останали 1000 зрели екземпляра. Той е застрашен от прекомерен лов от хора, загуба на местообитания и инвазивни видове като котки", обяснява Осуалд.

Никой никога не е успял да секвенира ДНК от този вид, за да разбере какво е това, главно защото птицата е толкова рядка. Малкото екземпляри, които съществуват в северноамериканските музеи, са събрани преди няколко десетилетия, което затруднява извличането на ДНК от тях с типичните методи, използвани за пресни тъкани.

Техните живи сини пера може да са характеристиката, която се откроява най-много за нас, но биолозите са забелязали няколко странности за синеглавия гълъб, включително костната му структура и поведение, което го отличава от гълъбите, които живеят наблизо в Северна и Централна Америка.

Снимка от музея на Флорида от Кристен ГрейсСинеглав гълъб. Кредит: Florida Museum photo by Kristen Grace

Осуалд ​​изпробва нейната новосъздадена техника за секвениране на древна ДНК върху възглавничка на пръстите на крака, изрязана от екземпляр от синеглав гълъб, събран през 1958 г. и куриран в музея на Флорида. Не е било ясно дали методът, който първоначално бе разработила с мисъл за фосили, ще работи със запазена тъкан и тя прекара няколко напрегнати дни в очакване на резултатите. Когато идват, тя се свързва с колегата си и бивш докторант, за да му съобщи новината.

"Тя ми се обади и каза: "Седнал ли си?" Мислех, че ще ми каже, че не са получили никаква добра секвенция и нямат данни, но бе точно обратното", разказва съавторът на изследването Дейвид Стедман  (David Steadman), който е работил като куратор по орнитология в Музея на Флорида от 1995 г. до 2021 г. По време на мандата си Стедман става свидетел на продължаващата технологична експлозия, която дава модерни инструменти за изучаване на естествената история.

"Това е още един пример за важността на музеите и дългосрочното поддържане на екземпляри. С подобряването на древните ДНК техники откриваме, че вкаменелостите, историческите и съвременните екземпляри са още по-полезни от преди."

Осуалд ​​и Стедман са изненадани от получените резултати от анализа на ДНК. Има и други гълъби от Карибите. Това включва изчезнал вид, за който учените знаят само защото са открили костите им в археологически обекти, където хората някога са изхвърляли боклука си, сигурен знак, че е бил основен елемент от диетата на местното население, преди да изчезне. Но няма никакво съмнение, че всички останали гълъби в Карибите са долетели там от Северна, Централна или Южна Америка, където най-близките им роднини живеят днес.

Синеглавият гълъб е можел да дойде отвсякъде.

"Това е реликтов вид и вероятно е бил в Карибите отдавна. Куба е стар остров", казва Стедман.

Откъде е дошъл преди това може само да се гадае. Или представлява последната останала издънка на някога разнообразна и широко разпространена династия птици — както изглежда предполага генетиката — или е странна издънка на други живи гълъби, които просто са се озовали на Куба, когато светът е бил малко по-млад.

Въпреки че синьоглавият гълъб предпочита да прекарва по-голямата част от времето си на земята, неговите предци почти сигурно са притежавали мощната летателна способност на повечето други гълъби и гълъби, които са използвали, за да се разпространят надлъж и нашир.

Справка: Genomic data reveal that the Cuban blue-headed quail-dove (Starnoenas cyanocephala) is a biogeographic relict; Jessica A. Oswald, Bret M. Boyd, Avery R. Szewczak, Michelle J. LeFebvre, Brian J. Stucky, Robert P. Guralnick, Kevin P. Johnson, Julie M. Allen and David W. Steadman; Biology Letters; Published:08 January 2025 https://doi.org/10.1098/rsbl.2024.0464 

Източник: Unique dove species is the dodo of the Caribbean and in similar danger of dying out, Jerald Pinson, Florida Museum

    Най-важното
    Всички новини